Като подпомогна разрушаването на светската политика в Близкия изток, Западът отключи конфликта между сунити и шиити, който сега разкъсва региона


Няма по-ужасна идея от тази да се залее разтресената от война между сектите Сирия с още повече оръжия. И все пак, британското коалиционно правителство иска да постъпи точно така. В понеделник външният министър Уилям Хейг сякаш целеше да пародира своя герой Уилям Пит – младши с изказвания като: „колко време трябва да се примиряваме...?” и „това, което искаме да видим, е....”. Кои са тези „ние”? Дори Пит не би бил толкова глупав, че да обяви война на Сирия, а това е единственият морално издържан изход от целенасочената реторика на Хейг. 

 Преди повече от два месеца в Сирия двама православни духовници – митрополитът Булус ал-Йазиджи – брат на патриарха на Антиохия и Ориента и митрополитът на Халеб – Йохан Ибрахим, бяха отвлечени от терористични групи, които принадлежат към сирийската въоръжена опозиция, действаща на север от Халеб. Това отвличане беше осъдено от повечето държави в света, от организациите за човешки права, религиозните общности, както и от голяма част от световните медии. Всички призоваха за бързото освобождаване на двамата митрополити и на още четирима монаси, които са в ръцете на споменатите групировки вече година.

Никой не е вярвал истински, че последният кръг от преговори с Иран по отношение ядрената му програма ще доведе до сериозен пробив. Така че не е изненада, че това не се случи, въпреки отстъпките, които бяха направени на срещата в Казахстан от страна на групата P5+1 (Членовете на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Русия, САЩ, Франция плюс Германия). Американските надежди, че суровите икономически санкции ще принудят иранците да сключат сделка, се оказаха – поне засега – нереалистични.

Израелските бомбардировки над Дамаск в контекста на прегрупирането на Близкия изток
Израел бомбардира три военни обекта в близост до сирийската столица Дамаск рано на 4 май 2013 г. Това е втората негова атака в рамките на 48 часа.
Подобни действия означават само едно - пряка намеса на Израел в сирийския конфликт на страната на опозицията. Защо?

Не е лесно да се избяга от нечия кожа, за да се види света по начин, различен от този, по който ни го представят ден след ден. Но би било полезно да се опитаме. Нека разгледаме няколко примера.
Барабаните за обявяване на война на Иран бият по-силно от всякога досега. Представете си тази ситуация да се обърне в обратна посока. Иран, подкрепян от велика сила, води убийствена и унищожителна война с ниска интензивност срещу Израел. Неговите лидери съобщават, че преговорите не стигат до никъде.

САЩ и Канада твърдят, че съществуват връзки между Иран и ал-Каида при положение, че Америка от години финансира тази терористична организация в Иран.

Докато ФБР се люлее от разкритието, че има пряко отношение към бомбардировките на бостънския маратон, западните заглавия "случайно" бяха заляти от истории за успехите на Бюрото. Една от тях е осуетяването на предполагаем атентат в Канада, който е бил организиран от терористи, подкрепяни от "тайни агенти на ал-Каида в Иран".

Бивш член на антиимигрантската Партия на свободата на Геерд Вилдерс е приел исляма

Арнуд ван Доорн, който до декември 2011 г. беше заместник-председател на групата на Партията на свободата в Градския съвет на Хага, обяви своето „ново начало” в Туитър. Също така той публикува туит на арабски, гласущ „Няма друг бог освен Бог и Мохамед е неговият пратеник” – един от петте стълба на исляма.
46-годишният политик ще продължи да бъде независим градски съветник, след като се отдели от партията на Вилдерс.
Първоначално Ван Доорн се въздържаше да обсъжда причините да смени религията си. По-късно обаче в интервю за „Ал-Джазира” той обясни, че интересът му към религията постепенно се е задълбочавал след като първоначално от любопитство е започнал да посещава джамия в родния си град.

Читатели на електронния вариант на списанието „Изток-Запад” проявяват интерес към механизма на използването на паспорти на граждани на Австралия и Канада не по предназначение? Толкова лесно ли е придобиването им и защо точно от тези страни?” Публикуваме материал, който може и да дава информация по темата.

Господин „Хикс” се опитал да вербува един от сътрудниците на „Хизбуллах”, но станало точно обратното
„Дер Шпигел”: Така бяха разкрити двамата агенти на Мосад Ал-Хомси и Ауада

Голямото мнозинство от специалистите по арабски свят бяха също толкова изненадани, колкото всички други, от катаклизмите, които свалиха двама арабски лидери миналата зима и сега заплашват мнозина други. Беше ясно, че арабските режими са дълбоко непопулярни и срещат сериозни икономически, демографски и политически проблеми. Досега редица изследователи бяха фокусирани да обясняват това, което те твърдят, че е най-интересният и аномален аспект на арабската политика: устойчивостта на недемократични управници.

Но „кръстоносните походи” и нашествия са единствено в полза на ал-Каида – достатъчно е да питате французите

Мухаммад аз-Зауахири, по-малкият брат на наследника на Усама бин Ладен – Айман, направи особено интересно изявление миналия месец в Кайро. В разговор с невероятната френска институция „Льо Журнал дю диманш” на тема Мали той помоли вестника да предупреди Франция „и да призове разумния френски народ и неговите мъдри мъже да не попадат в същия капан като американците. Франция се смята за отговорна за окупацията на мюсюлманска страна.Тя е обявила война на исляма.” Франция не би могла да получи по-красноречиво обвинение.

Докато външнополитическият екип на обама за втория му мандат вече се оформя, Иран остава нерешен проблем за американската администрация. Дипломатическото безпокойство около въпроса кънти и във Вашингтон и Техеран. Въпреки сондажите, които се правят, изгледите за пробив остават ниски. Струва си да хвърлим по-задълбочен поглед към този въпрос.

Богатата история е скрита под несъбрания боклук по улиците и тротоарите. Буйни деца играят сред разрушените от бомбардировки сгради. Няма ток, няма отопление, въоръжени мъже нощем обикалят улиците. Някои от тях са бунтовници, които търсят поддръжници на режима; други пък са престъпници, които си търсят някого да отвлекат, за да поискат откуп. Грабежите са ежедневие.