Въздушната операция в Йемен, провеждана от коалиция от държави в региона, начело със Саудитска Арабия, рязко засили конфронтацията на кралството с Иран.

Има няколко сценария за развоя на събитията в Йемен.

Преди десет години заместникът на Осама бин Ладен заяви: “Ние сме на война, половината от която е медийна. Ние водим медийна битка за сърцата и умовете на нацията (мюсюлманите)“. Този човек се казва Айман ал Зауахири, настоящият ръководител на Ал Кайда.

На 13 април 2015 г. почина Гюнтер Грас. Поет, писател, драматург, график, скулптор – творческият път на родения в Данциг (днес Гданск) автор от немско-полски произход е богат и белязан от раните на Германия – от 30-те годни на XX век до днес. Наричан „моралното съзнание на германската следвоенна литература”, Гюнтер Грас става световно известен с романа „Тенекиеният барабан” (1959 г.), който разказва за възхода и рухването на Третия Райх, видени през очите на невръстно дете. Носител е на редица международни отличия, а през 1999 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Десет години по-късно в родния му град е открит негов музей.

Еднодневна конференция на израелското лоби в САЩ се проведе на 10 април 2015 г. в американската столица Вашингтон. Събитието се състоя в Националния пресклуб и беше организирано от Института за изследване на Близкия изток и Вашингтонския бюлетин за близкоизточни въпроси. Журналистът и главен редактор на електронното издание Mondoweiss Филип Вайс разглежда в свой материал най-важните моменти от изказването на един от участниците в конференцията – доайенът на израелската журналистика и дългогодишен колумнист на вестник „Хаарец” – Гидеон Леви. В речта си той призовава американците да променят произраелската политика на страната си, защото тя противоречи на нейните интереси и е превърнала Израел в „загубена кауза”.

Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху сериозно се е заел да възпрепятства споразумението за ядрената програма на Иран. Неговото правителство постави нови изисквания в понеделник (6 април 2015 г. – бел. прев.). Те щели да гарантират сключването на по-добра сделка от тази, която Иран, президентът Обама и другите „велики сили” обявиха миналата седмица. Новите изисквания са нереалистични. Ако бъдат изпълнени, сделката няма да бъде по-добра. Просто няма да я има.

И докато се занимава с „варварските културни практики”, може да прати в затвора и останалите западни лидери, които от години малтретират ислямския свят

Стивън Харпър да не се е побъркал? Забравете за пътуването му до Ерусалим миналата година, когато канадският министър-председател заяви, че критиките срещу Израел са „маска”, която прикрива антисемитски убеждения. Не обръщайте внимание и на тоталния му провал да върне у дома канадския журналист от „ал-Джазира” Мохамед Фахми, на когото египетското правителство позволи да обжалва присъдата си, за да му даде възможност да замине за държавата, чието гражданство е придобил по натурализация. Оставете настрана и твърденията му в стил „Тони Блеър”, че ислямистите, които убиха канадските войници, нямат нищо, ама абсолютно нищо общо с неговото решение да изпрати канадските изтребители Ф-18 срещу терористичната организация „Ислямска държава”.

Преди избухването на така наречената арабска пролет през 2009 г., Катар предлага на сирийския президент Башар Асад изкушаваща икономическа оферта, а именно да финансира изграждане на тръбопроводи за втечнен природен газ от Катар през Саудитска Арабия и Сирия до Средиземно море.

Саудитска Арабия скочи в пропастта.

Въздушните й нападения в Йемен са исторически удар, който може да се окаже фатален и за нея, и за Близкия изток.

Кой реши, че тази нетипична битка трябва да се води в най-бедната арабска държава? Саудитският крал, когото повечето в арабския свят смятат за неспособен да взема държавнически решения? Или принцовете в саудитската армия, които се страхуват, че собствените им сили за сигурност може да се окажат нелоялни към монархията?

Всичко, което се случва в света, по-конкретно в арабския и мюсюлманския свят като конфликти, войни, сблъсъци, както и украинската криза, придружена от икономическа война, която представлява манипулиране на цените на петрола, e насоченo към враговете на САЩ. Американците управляват тази война за сметка на арабските държави – производители на петрол като Саудитска Арабия и други държави като Русия, Иран и Венецуела. Това е световна студена война, която понякога става гореща, когато плановете се провалят.

Войната за контрол на протоците все още продължава между САЩ и Оста на съпротивата, подпомагана от Русия, и след падането на Ормузкия проток в ръцете на иранците остава Гибралтарският проток, където американците установиха влияние след свалянето на Кадафи и премахването на руското влияние.

Но какво цели САЩ от либийския хаос?

Израелските избори разкриват доста добре предизвикателствата пред страната, както и намеренията на онези, които имат желанието да я управляват. Категоричният начин, по който министър-председателят Бенямин Нетаняху отхвърля създаването на палестинска държава, както и расистката му реторика срещу арабските гласоподаватели в Израел във вторник показва, че той е загубил правото да претендира, че представлява всички израелци.

Никой не можеше да предположи, че демонстрациите в Сирия, които започнаха в средата на март 2011 г. в разгара на вълната от промени в Близкия изток, ще се превърнат в жестока мултинационална война. Започва петата година от тoзи въоръжен конфликт без перспектива да приключи скоро. Какво е бъдещето на Сирия след четири години смърт и разрушения?