Ноам Чомски за „Ислямска държава”, Израел и Кюрдистан - част 1

Интервю

От Либия до Ирак – Близкият изток е обхванат от пламъци. Там в момента действат и джихадистки групи. Сега вниманието е насочено към терористичната организация „Ислямска държава”. Как се роди тя?

Инструменти
Печат

Едно интересно интервю с Греъм Фулър се появи преди няколко дни. Той е бивш агент на ЦРУ и един от общоприетите анализатори по теми, свързани с разузнаването и Близкия изток. Заглавието на интервюто е „САЩ създадоха „Ислямска държава”. Това е една от хилядите конспиративни теории, които се разпространяват из Близкия изток. Но тези думи не са на някой от региона, а излизат от устата на човек, който е част от разузнавателната общност в САЩ.  Фулър бърза да уточни, че няма предвид, че САЩ се решили да създадат и впоследствие да финансират „Ислямска държава”. Неговата теза, която, според мен, е доста точна, е, че Америка е отговорна за обстановката, в която тази организация беше създадена и се разрасна. Стандартният подход на САЩ – да рушат онова, което не им харесва – е една от причините това да се случи. 

През 2003 г. САЩ и Великобритания нахлуха в Ирак. Това беше тежко престъпление. Днес следобед британският парламент разреши на правителството си да бомбардира Ирак отново. Инвазията опустоши страната, която към онзи момент вече беше почти разрушена – първо от продължилата десетилетие война с Иран. Тогава по стечение на обстоятелствата Ирак се ползваше с подкрепата на САЩ. После дойдоха и санкциите. Двамата уважавани дипломати, които отговаряха за тях, ги определиха като „геноцид”, и впоследствие напуснаха постовете си в знак на протест. Тези санкции съсипаха цивилното население, укрепиха позициите на диктатора и принудиха обикновените иракчани да разчитат на него, за да оцелеят. Вероятно това е причината Саддам Хусейн да не го сполети съдбата на другите диктатори, които бяха свалени. 

Накрая САЩ решиха на нападнат страната през 2003 г. Мнозина иракчани сравняват тази атака с нашествието на монголите преди хиляда години. Унищожително. Стотици хиляди убити, милиони бежанци, милиони разселени, разрушаване на историческото богатство на страната, което датира още от шумерската епоха.

Една от последиците от инвазията беше появата на разделението по религиозен признак. Част от гениалността на окупационните сили и техния цивилен директор Пол Бремър се състои в решението им да разделят и настроят една срещу друга етно-конфесионалните групи в Ирак – сунити, шиити и кюрди. Няколко години по-късно, подклаждан от тази инвазия, в страната се разрази жесток междурелигиозен конфликт. Онова, за което говоря, се вижда най-добре в Багдад. Ако вземете карта на града, да кажем, от 2002 г., ще забележите, че в него сунити и шиити живеят смесено, в едни и същи квартали и се женят помежду си. Понякога дори без да знаят кой какъв е. Все едно вие се интересувате приятелите ви към коя точно протестантска деноминация принадлежат. Имаше различия, но нямаше вражди.

В продължение на няколко години и двете страни казваха: „никога няма да конфликт между сунити и шиити”, „толкова сме свързани помежду си в ежедневието си” и други подобни. През 2006 г. обаче войната вече беше факт. Този конфликт обхвана целия регион. Днес целият Близък изток е разкъсван от враждата между сунити и шиити.

Естествената динамика на подобни конфликти показва, че в тях набират сила най-крайните елементи. Те си имат своите корени, които са при основния съюзник на САЩ – Саудитска Арабия. Кралството изпълнява тази роля откакто Америка се намесва активно в Близкия изток, всъщност, още от момента на своето създаване. Там е нещо като семейна диктатура, а причината се крие в огромните залежи на петрол. 

Преди САЩ Великобритания е тази, която предпочита да залага на радикалния ислямизъм вместо на светския национализъм. Когато САЩ се утвърждават като водеща сила в региона, те възприемат същия подход. Центърът на радикалния ислям е в Саудитска Арабия. Това е най-крайната ислямска държава в света. Край нея Иран изглежда толерантна и модерна държава, а светските режими в останалите арабски държави от Близкия изток – да не говорим.

Саудитска Арабия не само се ръководи от най-радикалната интерпретация на исляма – салафитския уахабизъм. Това е държава с мисионерски амбиции, която използва приходите си от петрола, за да разпространи своята доктрина из целия регион. Саудитска Арабия строи училища, джамии, обучава духовници навсякъде – от Пакистан до Северна Африка. Крайната версия на саудитския екстремизъм е доктрината, възприета и от „Ислямска държава”. Идеологически тя се ражда от най-радикалната интерпретация на исляма – саудитската, и от конфликтите, провокирани от американските разрушения в Ирак, които в момента са навсякъде. Това е тезата на Фулър.

Саудитска Арабия не само предоставя идеологическата база, която доведе до появата на радикалния екстремизъм на „Ислямска държава”, но и финансира тази терористична организация. Не саудитското правителство, но богати саудитци, кувейтчани и други, които оказват финансова и идеологическа подкрепа на подобни джихадистки групи, които никнат навсякъде. Американско-британското нападение е причината това явление да се зароди. Това иска да каже Фулър, когато говори, че САЩ са създали „Ислямска държава”.

Можете да сте сигурни, че в хода на конфликта тя ще се радикализира още повече и най-жестоките групи ще надделеят. Това се случва, когато насилието се превръща в средство за общуване. И става почти автоматично, независимо дали говорим за междусъседски, или за международни отношения. Очевидно е. Ето това се случва. Ето откъде произлиза „Ислямска държава”. Ако успеят да я унищожат, ще им се наложи да се изправят срещу нещо много по-крайно от нея.

А медиите мълчат. По време на речта, която произнесе на 10 септември, Обама даде за пример две държави, в които американската стратегия за борба с безредиците е дала положителен резултат. Кои са тези държави? Сомалия и Йемен. Вероятно всички са гледали Обама със зяпнали уста, но на следващия ден настана пълно мълчание.

Историята със Сомалия е ужасяваща. Положението в Йемен е много зле. Сомалия е изключително бедна държава. Няма да разказвам всичко. Но едно от най-големите постижения и поводи за гордост на възприетата от администрацията на Буш контратерористична стратегия, беше, че са успели да затворят благотворителната организация „Баракат”, която е подклаждала тероризма в Сомалия. Пресата беше много развълнувана. Това си е истинско постижение.

Няколко месеца по-късно фактите започнаха да излизат на повърхността. Оказа се, че благотворителното дружество не е имало нищо общо с тероризма в Сомалия. Вместо това се е занимавало с банково дело, търговия, хуманитарна помощ и болници. Дейността му е била начин да се поддържа жива съсипаната сомалийска икономика. Затваряйки организацията, администрацията на Буш сложи край на това. Такъв е приносът на стратегията за борба с безредиците. На този случай бяха посветени само няколко реда, които можете да прочетете в книгите по международни финанси. Ето това направиха в Сомалия. Имаше един момент, в който една ислямска организация, т нар. Ислямски съдилища бяха постигнали някакъв мир в Сомалия. Режимът, който беше на власт, не беше симпатичен, но поне имаше мир и хората го приемаха криво-ляво. САЩ бяха против него и подкрепиха етиопското нахлуване, чиято цел беше да го разруши и да върне нестабилността в страната. Това е голямото им постижение в Сомалия.

Историята с Йемен е друг кошмар.

 

февруари 2015 г.

Източник: http://www.chomsky.info