Ислямското възраждане - причини, фактори и предпоставки (3)

Изследвания

5 - Арабо - израелският конфликт

 
         През последните 50 години арабо - израелският конфликт слага своя траен отпечатък върху развитието на процесите в района на Близкия изток. Той оказва силно влияние върху развоя на обществено - политическия и икономически живот в повечето арабски страни.

Печат

 

 Политическите движения, партии и режими в арабския свят, с различна националистическа, фундаменталистка, либерална или социалистическа платформа, са единодушни по въпроса, че изграждането на държавата Израел в Палестина представлява заговор на западния империализъм, имащ за цел внедряването на съюзническа “еврейска” държава в сърцето на арабския свят. Това държавно формирование следва да отстоява интересите на Запада в региона и да противодействува на всеки опит за обединение на арабските страни.(1)


         Проблемът за арабо-израелския конфликт и необходимостта от разрешаването му в интерес на арабите заема важно място в политическите програми на повечето партии и правителства в арабския свят. На него се отделя изключително голямо внимание в учебните програми, отделя се много ефирно време в електронните, обществени и частни медии. Цели области от литературата и изкуството са посветени на неговата тематика. Според преобладаващата част от режимите и партиите, арабо - израелският конфликт и неговото разрешаване представляват приоритетна и първостепенна задача, която стои пред арабските политически сили. Този проблем успява да се наложи над други главни и жизненоважни проблеми в арабския свят, като например липсата на демокрация, влошаването на икономическото положение, научно - техническата изостаналост и др. Отношението към Израел и освобождаването на Палестина от израелската окупация се превръща в своеобразен критерий и еталон - мерило, придаващи политическа легитимност на управляващите режими в много арабски страни. Същевременно, това се използва като оправдание за провала на икономическите, политическите и социалните реформи в тези страни. Икономическите кризи, от които страдат арабските държави, се приписват на арабо - израелския конфликт, заедно с необходимите придружаващи усилия за постигане на стратегически баланс с Израел. В ожесточената надпревара се полагат всички усилия за реализиране на преимущество на арабския фактор. Погазването на политическите свободи и човешки права и налагането на недемократични закони се обяснява с необходимостта от сигурност и с изискванията на борбата срещу Израел. По този начин се прикрива естеството на авторитарните политически режими, готови да използват всякакви средства за запазване на властта и интересите си. През 50-те и 60-те години тези оправдания намират отклик и прием в арабските общества и особено в страните, управлявани от консервативни и националистически режими. След поражението на тези режими във войната от 1967 г. и последвалата го израелска окупация на нови арабски територии, включително и най - свещения за араби и мюсюлмани град - Ерусалим, широки слоеве от обществата в арабските и ислямски страни са обхванати от разочарование. Арабските народи се чувствуват подведени от политическите режими, националистическите, секуларистките и социалистическите политически сили. Това принуждава голяма част от тях да обърнат отново поглед към ислямската религия и конфесионалната идеология и да тръгнат след фундаменталистките и ислямистките движения. В тази връзка те тълкуват поражението от 1967 г. като свише наказание за мюсюлманите(2). Счита се, че последните, по презумпция, са се отдалечили от Аллах. С риск за тях самите, те не прилагат нормите на ислямския шариат и лъжовно съблюдават изпълнението на т. нар. “гяурски” идеологии, създадени от християнския Запад, който подкрепя Израел и плете заговори против арабите и мюсюлманите

 

 

 

       6  - Ислямската революция в Иран

 

 

         Ислямската революция в Иран (1978 - 1979 г.) се счита за едно от важните проявления на ислямското възраждане и едно от неговите най - значителни постижения с важна роля за по - нататъшното разширяване на неговия обхват и формирането на облика му. Масовият характер на тази революция и участието на голяма част от иранския народ в нея потвърждават голямата роля на религиозното съзнание за активизиране на масите в ислямските страни. Тези процеси ги тласкат към широкомащабно участие в обществения и политическия живот. Нито една друга идеология с неконфесионален характер не може да накара подобни огромни по численост, невъоръжени маси да излязат на улицата и да окажат съпротива на един от най - мощните диктаторски режими в света(3). Те успяват да преобърнат коренно политическото и социално статукво в Иран. По този начин иранците доказват, че религията продължава да бъде важна, мобилизираща сила в обществено - политическия живот на ислямския свят и засвидетелстват пълния крах на всестранните усилия на шахския режим за “вестернизация” на иранското общество посредством т.нар. “бяла революция”. Ислямската революция в Иран нанася силен удар върху привържениците на национализма и секуларизма не само в Иран, но и в останалите ислямски страни. Това особено силно важи за арабския свят. В съзнанието на арабите ислямската революция в Иран ясно очертава контурите на ислямската алтернатива, в състезание с другите, своевременно провалили се идеологии. Шахският режим е един от най - големите съюзници на САЩ и Запада в Близкия изток. Те му оказват неограничена политическа и военна помощ, а той респективно се отблагодаряваше, като яростно отстояваше техните интереси в региона и по - специално в района на Персийския залив. В тази светлина отстраняването на този режим по един или друг начин може да се интерпретира като поражение за САЩ и техните съюзници. Този акт нанесе огромни практически непоправими негативи по отношение на техните интереси. Широките кръгове в арабския свят оценяват това поражение като “победа на исляма” над най - силната държава в света.(4) Това възстановява вярата на много мюсюлмани, особено в арабския свят, в ислямските ценности, разпали у тях религиозните чувства, като им възвърна чувството за сила, чест и достойнство. Този процес елиминира усещането за безсилие и малоценност по отношение на САЩ и Запада като цяло, което съпътства арабите още от епохата на колониализма. Тесните връзки на политическо, икономическо и военно cътрудничество между режима на шаха и Израел провокираха религиозните чувства не само вътре в Иран, но и в целия арабски и ислямски свят. Там палестинската кауза се смята за централен проблем в арабската и ислямската борба, особено след завземането от Израел на Ерусалим, свещеният град за всички араби и мюсюлмани. Издигнатите по време на революцията антиизраелски лозунги отразяват степента на недоволство на иранския народ от отношенията между шаха и Израел при избухването на ислямската революция. Новият ирански революционен режим не се задоволява само с прекъсване на дипломатическите отношения с Израел, а го обявява за свой враг поради акта на окупация на Ерусалим. (стигна се и до импулсивната реакция да бъде превзета сградата на посолството на еврейската държава в Техеран). Политиката на революционното ръководство се оповестява по всички медии. Религиозните водачи заявиха, че ислямската революция в Иран ще положи всички усилия за борба с Израел до пълното освобождаване на Ерусалим. Имам Хумейни провъзгласява последния петък от месец рамадан всяка година за ден на Ерусалим. Техеран изпрати значителен брой ирански военни подразделения в Ливан за пряко участие в борбата срещу Израел. В същото време новата иранска държава оказва материална и морална подкрепа на редица воюващи с него палестински и ливански организации. Иран пряко участва в основаването на ливанската организация “Хизбулла”, като й оказва всестранна подкрепа. Не остават извън полезрението и някои радикални палестински отряди. На тях също им е оказвана материална и професионална подкрепа в борбата срещу Израел.(5) Всички тези действия, имащи непосредствено отношение към арабо - израелския конфликт, правят ислямската революция в Иран да изглежда справедлива и искрена в очите на арабското обществено мнение. Това важи особено през първоначалния период, който вдъхновява много мюсюлмани. Патосът и ентусиазмът успява да внуши, че този тип политически режим ще успее да направи онова, в което арабските политически режими са се провалили. Затова не е чудно, че по време на Ирано - иракската война (1980 - 1986 г.) общественото мнение в редица арабски страни подкрепя Иран или поне не подкрепя Ирак. Позициите на ислямската революция в Иран и нейните антиизраелскки лозунги представляват мощен стимул за изграждането на редица ислямски религиозни организации като “Ислямски Джихад” и “Хамас” в Палестина, “Хизбулла” в Ливан и др. Според тях конфесионалната идеология най - добре успява да мобилизира масите за участие в арабо - израелската борба, а джихадът е единственият път за освобождаване на Палестина и Ерусалим от израелска окупация. С победата на ислямската революция в Иран, тя се превръща в реалната “ислямска алтернатива” или действителното “ислямско решение”. То материализира постулатите на ислямската държава в съответствие с учението на Корана и цялостния шариат. Всичко това става не чрез абстрактен, теоретически, утопичен, отдалечен от реалността начин, а посредством конкретна практика, утвърдила себе си със сила в живота на една от най-богатите и влиятелни ислямските държави. Част от всеобхватния ислямски свят са разноликите арабски общества. След победата си ислямската революция декларира, че ще изгражда ислямска държава, която ще се противопоставя еднакво против комунистическия Изток и капиталистическия Запад и ще работи за формиране на законите и политиката си в духа на ислямските религиозни норми. Това ще бъде една силна в политическо отношение държава, характеризираща се със стимулиране на научно - технически прогрес, чиято външнополитическа линия ще се опира главно върху ислямското сътрудничество. Ислямската иранска държава ще противодейства всячески на опитите на Запада и САЩ да господстват над ислямските страни.(6) Пряка последица от този външнополитически принцип е оказването на подкрепа под различни форми на ислямските партии. Основната цел на последните е изграждането на мрежа от ислямски държавни формирования и впоследствие на единна държава. Общото съдържание на тези декларации и изявления, като цяло, не е ново по своя характер. Те могат лесно да бъдат открити в програмните документи на редица фундаменталистки партии и движения в арабския свят, възникнали десетки години преди победата на ислямската революция, като организацията “Мюсюлмански братя”, партията “Ат Тахрир” и др. Победата на ислямската революция в Иран, както и силното й влияние върху политическото положение в Близкия изток дават мощен тласък на ислямските движения, действащи в арабския и ислямския свят. Тя представлява важен стимул за формирането на нови политически партии и движения, провъзгласяващи изграждането на ислямска държава за главна цел на политическите си програми. Съществува възможност ислямската революция да превърне Иран в централна държава, около която да се сплотят редица държави от региона и действащите в тях политически сили. Традиционните противоречия между привържениците на сунитското и шиитско течение в исляма обаче не позволяват на тази възможност да се реализира гладко и безметежно.(7) Това стеснява влиянието на ислямската революция върху ислямския свят в най-общи линии, а като цяло, това се отнася в много голяма степен за целия арабски свят. Приемането на новата иранска конституция и провъзгласяването на Иран за шиитска ислямска република отслабва доверието на широки сунитски мюсюлмански маси и политически движения, действащи в сунитския ислямски свят, макар че “голяма част от тях запазват в известна степен симпатиите си към Иран и ислямската революция и по - специално по отношение на нейния поглед към Запада и Израел.” Декларациите на иранските политически лидери и духовни водачи, утвърждаващи намерението им за износ на ислямска революция в други ислямски, в това число и арабски страни, както и оказването на помощ и подкрепа на опозиционните сили в тях, позволява на множество политически режими да намерят оправдание за враждебното си отношение към иранската ислямска революция и налагането на строги санкции на поддържащите връзки с нея партии. Тези режими полагат сериозни усилия за изопачаване на имиджа на революцията сред обществото на политическо и информационно равнище. Предприемат се всякакви мерки за ограничаването на политическото влияние на Иран в региона, като се стимулира политическата му изолация в Близкия изток. Същите действия са насочени и в световен мащаб, вследствие на враждебните отношения между официалните арабски режими и новосъздадената иранска държава.(8) Това обаче не пречи на широките кръгове от обществеността в арабския свят да запазят симпатиите си към иранската ислямска република. Това се отнася по - специално към нейната външнополитическа линия в частта й спрямо Запада и Израел. Много от политическите партии и сили в арабския свят и особено тези, основани на конфесионална основа, запазват добрите си връзки с Ислямска република Иран.

 

 

 

 

       (7) Религиозната пропаганда в арабските страни

 

 

         Много от консервативните и традиционни арабски политически режими използват ислямската религия като главно средство за осъществяване на своите политически цели и придаване на законна форма на пребиваването си във властта. Тези организации използват проникването на религиозното съзнание сред многобройните нискостатусни групи, особено в страните, в които влиянието на секуларистките идеи остава слабо и които удържат натиска на западните културни влияния. Става въпрос преди всичко за Саудитска Арабия, както и някои страни в Персийския залив, Йемен и др. Управляващите режими в тези държави се опитват да оправдаят монопола си върху властта, който включва забрана на партийния плурализъм, противодействие и забрана на обществените организации със светски характер, лишаване на народните маси от всякакво участие във вземането на съдбовни решения и начертаване на определена вътрешната и външна политика, с твърдението, че всичко това пречи на нормите на ислямския шариат, които тези страни се опитват да изпълняват. (9) Тези управляващи режими и особено режимът в Саудитска Арабия смятат, че демокрацията, социализмът, партийният плурализъм и парламентарните режими представляват нарушение на ислямския шариат и противоречат на религиозните норми и традиции на народите им. Тези режими използват някои стихове от Корана и наставленията на пророка, призоваващи мюсюлманите към подчинение на управниците си, за смазване на всеки глас, дръзнал да им се противопостави, обвинявайки го в нарушение на нормите на ислямската религия. В много арабски страни, като например Мароко, Йордания, Саудитска Арабия, Египет и др., религията се използва за борба срещу националистическите и социалистически партии. Те биват обвинявани в атеизъм, враждебно отношение към религията и стремеж към подкопаване на високоморалните социални режими в ислямските страни. На тях не се спестяват притесненията, предизвикани от предоставянето на пълна свобода на действие на някои враждебни спрямо тях фундаменталистки партии. Не са им спестени преследването и арестите на активни членове на националистическите и комунистически партии. Някои управляващи династии в арабския свят, като тези в Мароко и Йордания, твърдят, че водят произхода си от пророка Мохамед, което има за цел да придаде законност на управлението им и да внуши на хората, че управлението е неотменно тяхно религиозно право. Провежданата от Саудитска Арабия политика и нейният огромен петролно- финансов потенциал изиграват важна роля за ислямското възраждане, не само в рамките на арабския свят, но също така и в световен мащаб. Тази могъща монархия от региона на Персийския залив отделя огромни средства за финансиране на ислямистките движения в целия свят, на благотворителни ислямски организации, излъчването на местни и сателитни телевизионни програми и канали с ислямски характер. Всички тези мероприятия са насочени към многобройните мюсюлмани по цял свят. Рияд финансира изграждането на множество култови храмове във всички държави от ислямския свят. Не са подминати и държави извън споменатия ареал, в които обаче живеят значими ислямски малцинства. Става въпрос за някои европейски столици и градове като Женева, Рим, Мадрид и Париж.(10) Саудитското кралство отделя средства и за издаването на стотици хиляди тома книги и брошури с религиозно съдържание, пропагандиращи и разпространяващи исляма. Ислямът обаче е представен така, както го разбират саудитските власти и уахабитското учение. Въпросната правно-догматична доктрина се счита за едно от най– консервативните и ретроградни течения в ислямската религия. Използвайки своята конфесионална политика, Саудитска Арабия успява да маскира фактическата си подкрепа за политиката на западния свят и по-специално за външнополитическите планове на Обединеното кралство и САЩ. Това й гарантира тяхната протекция срещу евентуални нейни вътрешни или външни врагове. (11) Тя използва въпросната политика и за укрепване на своята роля в арабския свят. Очевидна е конкуренцията с нейния традиционен съперник Египет. В рамките на ислямския свят борбата с Иран е още по-ожесточена. Саудитска Арабия прави опити за привличането на редица ислямски фундаменталистки движения и партии с цел сплотяването им около себе си, от една страна, и избягване на тяхното евентуално противодействието срещу нея самата, от друга страна. Няма никакво съмнение, че използването на ислямската религия за политически цели служи добре на прибягващите до нея политически режими, особено в тяхната борба с комунизма и националистическите партии. Това обаче довежда и до други, непредвидени резултати. Вярно е, че “конфесионалната” политика на тези режими допринася за разпространяването и задълбочаването на религиозното съзнание сред широките мюсюлмански маси и за тяхното отдалечаване от останалите идеологии. От друга страна обаче, това събужда у тях съмнения за легитимността на управляващите режими. Още по-силно това обстоятелство се отнася до техния морал и способност да прилагат ислямската религия. Тези съмнения водят до съюзяване на управляващите режими със западните държави, партньорки на Израел, а също и до много тясното сътрудничество със САЩ. Като цяло, управляващите се провалят в борбата за социална справедливост, в стремежа да ликвидират бедността и безработицата. Бюджетните средства, независимо дали техният произход е от петролния добив или от други вътрешни източници, се използват за задоволяване на лични или тясно групови интереси. Разрешаването на икономическите, политически и социални проблеми на нискостатусните обществени групи остават назад. Всичко това предизвиква възмущение и гняв сред ислямските общества. Религиозните идеологически формулировки, използвани от Саудитска Арабия и САЩ за подкрепа на групировки, воюващи против съветската окупация на Афганистан, са същите по своя характер с тези, които фундаменталистките движения използват в борбата си против САЩ. Така Бен Ладен, от пръв приятел и съюзник на САЩ в Афганистан, ползващ се с неограничена американска помощ в областта на въоръжаването и военното обучение, се превърна във враг номер едно за американските сили за сигурност. Конфесионалната идеология, която Саудитска Арабия и някои други арабски страни насочват срещу национализма и комунизма, е същата онази идеология, която фундаменталистките движения и партии използват против режимите на световния капитализъм и техните съюзници в арабския и ислямски свят. Снизходителността, която някои арабски режими проявяват към някои фундаменталистки партии и движения с цел използването им в борбата против комунизма и национализма, им предоставя възможност за разширяване на социалната база. Всичко това става за сметка на подкрепата на национализма и комунизма. За това спомага и възприемането на редица националистически и комунистически лозунги, на които се придава религиозна окраска.

 

 

 

 

 

       (8) Политиката на Запада към арабския и ислямския свят

 


         Aрабският свят продължава да е обект на многовековните опити на западните сили за налагане на хегемония.(12) Причините за желанието на Запада да наложи своето влияние върху ислямския свят са от най-различно естество. Те включват природните богатства на тези страни, цивилизационното предизвикателство, което те представляват за Запада, важното им стратегическо разположение на източните и западни граници на Европа.(13) Тези опити представляват част от експанзията на европейския колониализъм в различни континенти. В географско и политическо отношение, колониализмът налага Европа като доминираща сила в целия свят.(14) Още от самото начало на колониалната епоха държавите от Стария континент имат претенции за това, че едва ли не европейската култура и нейните обособени културни ценности превъзхождат всички други култури и ценностни системи на останалите народи. Западната колонизация на ислямския свят няма само военно и икономическо значение. Експанзията се изразява също така чрез силен натиск върху местните общества за установяване на господство в духовната и икономическата сфера. Колониализмът има своите икономически подбуди, търговски цели и стремежи към заграбване на суровини и намиране на нови пазари за стоките си. Това довежда до голямо разнообразие на формите на неговото проявление и методите му. Един от тях представлява разграбването на ресурсите и монополизиране на пазарите на колониализираните страни(15). С други думи, съвсем синтезирано, става въпрос за икономическия грабеж и опити за налагане на европейската култура. Друга форма за упражняване на колониална дейност е пълната окупация на страните. В нея се включват съответните демографски промени чрез стимулиране на изкуствена миграция между колонията и метрополията. Така се ерозират традиционните, местни етнически, исторически и културни корени на конкретното общество. Такъв пример представлява политиката на Франция в Алжир, на Испания в част от Мароко и на Израел в Палестина. Арабската мисъл влиза във взаимодействие със западния колонизационен процес, като попада в двупосочен процес. Тя му оказва влияние и сама се влияе от него. Западните политически идеи използват най - разнообразни и ефективни форми с цел установяването на господство над мисловното наследство на колонизираните народи. В тази връзка се изграждат мисионерски училища, установява се пълен контрол върху образованието, средствата за масово осведомяване. Вестернизацията заема челно място сред тези средства за установяване на хегемония над други народи. В някои случаи тя има директен характер, друг път взема формата на подкрепа на определени социални слоеве, чиито интереси се свързват с интересите на колониализма. Този процес оказва непосредствено влияние върху съзнанието и културата на европейските народи и техните възгледи за другите народи и култури. Налага се убеждението за превъзходството на западния свят над всички останали народи. През ХVІІІ и ХІХ век ислямската религия играе важна роля за мобилизация на ислямските народи. Това стимулира активизирането им в противопоставянето срещу европейската експанзия в ислямските страни, както и провеждането на политиката на цялостна вестернизация. Арабските страни стават свидетели на редица народни въстания за освобождение от европейския колониализъм. По-голямата част от тези въстания и революции се ръководят от богослови и лидери на религиозни движения, като движението на Бен Бадис в Алжир, въстанието на Абдул Керим Ал-Хитаби в Мароко, на Oмaр Ал-Мухтар в Либия, движението на Махди в Судан и др. Дори религиозните партии и движения, основани през първата половина на ХХ век, си поставят като приоритетна задача борбата с чувството на западно превъзходство над ислямските страни и противопоставянето на всевъзможните форми на европейския колониализъм, в т. ч. на неговите военни, икономически, културни и други аспекти. Примери в това отношение представляват движението “Братя мюсюлмани”, партията “Ат Тахрир” (“Освобождение”), организацията “Миср Ал-Фатат” (“Млад Египет”) и др. Националистическите и комунистически партии, които оглавяват движенията на арабските нискостатусни групи през 50-те и 60-те години, поставят акцент върху лозунгите за национална независимост, ликвидиране на изостаналостта и икономическата зависимост от Запада, без да наблягат особено върху културни и религиозни аспекти. През 50-те и 60-те години се слага край на пряката европейска колонизация на арабските страни. В това отношение Бернард Луис посочва: ”Ако преминем от общите аспекти към детайлите, политиката и действията на западните правителства не ни правят чест. Те предизвикват гнева и възмущението на народите в Близкия Изток и останалите ислямски народи. Макар че тази политика често пъти се променя, а произтичащите от нея проблеми се разрешават, това не внася успокоение по места и французите напускат Алжир, британците напускат Египет, западните компании изоставят петролните си кладенци, прозападно настроеният шах напуска Иран. Въпреки това, общото недоволство на фундаменталистите и на други екстремисти, насочено против Запада и неговите приятели, продължава да набира сила и не търпи отстъпление”.(16) Исторически факт е, че Франция и Великобритания изтеглят войските си от арабските страни. Вярно е също така, че и прозападният шах на Иран падна от власт. Това обаче не означава, че французите, англичаните и американците са се отказали от опитите си за налагане на хегемония над арабските и ислямски страни. Те продължават да желаят пълна гаранция на своите интереси в ислямския регион, макар и това да противоречи често на интересите на народите на тези страни. Такова е убеждението не само на фундаменталистите и на другите “екстремисти”. Такова е убеждението на най-маргинализираните арабски и ислямски обществени групи. То намира израз в редица народни проявления като избухващите от време на време масови бунтове и вълнения в редица арабски държави. Хората протестират едновременно против израелската политика към палестинския народ и безрезервната подкрепа на САЩ за Израел, против продължаващия заговор между САЩ и Англия срещу Ирак, против американските бомбардировки над мирни цели в Судан, против враждата към Либия и продължаването на враждебната политика на САЩ и западните му съюзници към Иран. Политиката на двойни стандарти на някои западни държави и особено на САЩ, Великобритания и Франция към арабския и ислямски свят продължава да е фактор, предизвикващ народния гняв и негодувание към Запада. Арабският гражданин не вярва на западните лозунги за мир, демокрация и човешки права. Той разбира, че Западът прилага тези лозунги единствено към собствените си граждани, без това да противоречи на интересите му. Това негово убеждение стои в основата на разбирането му за нахлуването на САЩ и Запада в Персийския залив и нанасянето на въздушните удари над Ирак. Всичко това става в нарушение на резолюциите на ООН, окупацията на Кувейт и потискането на кюрдското малцинство в Северен Ирак. САЩ и неговите западни съюзници подкрепят израелската окупация на палестински територии, пренебрегвайки неизпълнението на редица международни решения за палестинския проблем, призоваващи Израел да напусне окупираните през 1967 г. арабски територии. Особено значим проблем е завръщането на палестинските бежанци в техните села и градове и създаването на независима палестинска държава. САЩ запазват мълчание по въпроса за незачитането на правата на кюрдския народ в Турция, който възлиза на 16 милиона души. Американските самолети нанасят удари над иракски селища под предлог, че осигуряват защитата на кюрдите в северната част на страната. Протестите на Запада срещу нарушаването на човешките права в Иран и Либия се съпровождат с мълчание по въпроса за много по - тежки нарушения на правата на човека в Саудитска Арабия, Алжир, Тунис и останалите арабски държави, техни съюзници.(17) Външнополитическата философия на Запада по отношение на арабския и ислямския свят се превръща в основен източник за недоволството на обикновения мюсюлманин и арабин. Това положение е причина за отхвърлянето на европейската ценностна система, широко пропагандирана от западните държави. Нещо повече, често тава чувство се превръща в неизкореняема неприязън, която нерядко придобива радикални форми на игнориране на всичко немюсюлманско и неарабско в човешкия живот и поведение.(18)

 

 

 

 

 

 

Източници:

 

 

 

       (1) Bassam Tibi, Conflict and War in the Middle East, 1967-91, London: Macmillan, 1993, р.76.

 

 

 

       (2) Пак там

 

 

 

       (3) Nikki Keddie, Iran and the Muslim World, Resistance and Revolution, London Macmillan, 1995. р.63

 

 

 

      (4) Пак там

 

 

 

      (5) ???????? ???? , ?????? ???????? ??????? , ??? ?????? , ???? , 1998 стр.29

 

 

 

 

 (6) Nikki Keddie, Iran and the Muslim World, Resistance and Revolution, London: Macmillan, 1995.стр. 38-45.

 

 

 

 

 (7) Samuel P. Huntington, The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order, Simon and Schuster, Rockfeller Center, New York, 1996.стр. 250.

 

 

 

 

     ( 8) Пак там

 

 

 

     (9) Родже Гароди ,Фундаментализъм , Издателство 2000, Париж,1992 стр. 98.

 

 

     (10) Пак там.стр.99

 

 

     (11) Пак там

 

 

     (12) Пак там

 

 

 

    (13) John, L. Esposito, The Islamic Threat, Myth or Reality, New York, Oxford University Press, 1992, р.31

 

 

    (14) Пак там

 

 

    (15)  Пак там

 

 

    (16) Bernard W. Lewis , Islam and the West , Oxford University Press ,1993, p.18

 

 

 

   (17)  Edward W. Said , Covering Islam How the Media and the Experts Determine How We See the Rest of the World , Random House, 1996 p.122- 139.

 

 

 

   (18) John, L. Esposito, The Islamic Threat, Myth or Reality, New York, Oxford University Press, 1992, p.39.