Фундаменталистките организации и жената

Изследвания

 

         Социалното положение на жената и нейната роля в политическия, обществен и икономически живот в арабските страни представлява един от най-важните дискусионни въпроси в арабските общества. В края на ХІХ и началото на ХХ век в Арабския свят се издигат лозунги, призоваващи към освобождение на арабската жена, предоставянето й на пълни политически, икономически и социални права и равноправие с мъжа.(1)

 

Печат

 

 

 

         Тези призиви се издигат от светски арабски мислители, повлияни от западните идеи и европейската култура. През първата половина на ХХ век призивът за освобождение на жената се издига от повечето политически партии и режими в различните краища на Арабския свят. Правата на жената и нейната роля в политическото, икономическо и обществено развитие залягат в конституциите и законодателствата на повечето арабски страни, с изключение на някои консервативни държави, като Саудитска Арабия, Северен Йемен и някои страни от района на Персийския залив. Положението на арабската жена бележи чувствително подобрение на различни равнища. Жените започват да взимат активно участие в различни сфери от обществено-политическия и икономическия живот на своите страни. Въпреки това обаче, ролята и мястото на жената в арабските общества продължават да са много по – слабо значими в сравнение с тези на европейската жена. Това се дължи на редица причини от исторически, политически, икономически и социален характер.(2) Най – важните от тях намират израз чрез господстващите в арабските общества традиции и обичаи. Те се обуславят в значителна степен от религиозното съзнание, представляващо важна част от общественото съзнание. Макар че на пръв поглед арабските общества изглеждат повлияни от европейския начин на живот и европейската култура, те продължават да запазват своя консервативен характер. Семейството продължава да функционира като основна единица в арабското общество, а главната роля, която се отрежда на жената в него, е ролята на майка и съпруга. Следователно, в преобладаващата част от мюсюлманските общества нейният социален статус и участието й в политическата или икономическата дейност продължава да има второстепенно значение.

 

 

 

 

 

 

 

         Възгледите на фундаменталистките ислямски партии за жената се базират върху ислямския шариат и тълкуванията на специалните текстове за жената в Корана, уреждащи отношенията й със семейството, обществото и държавата.(3)

 

 

 

 

 

 

 

         Всички фундаменталистки партии смятат, че основната функция на жената се ограничава в рамките на семейството в качеството й на съпруга и майка, чиято задача е да отглежда децата, да им дава правилно религиозно възпитание и да осигурява благоприятна семейна атмосфера. В същото време мъжът в семейството носи отговорност за неговото материално осигуряване, наред с останалите си задължения като съпруг и баща. Според фундаменталистките възгледи, при наличието на съпруг, който изхранва семейството, на жената не й се налага да работи. Според този типичен патриархален мироглед бащата е този, който осигурява препитанието и легитимира семейството пред обществото.(4)

 

 

 

 

 

 

 

         Повечето фундаменталистки партии потвърждават правото на жената на образование и притежаване на собственост, като мъжът няма право да се разпорежда с парите на съпругата си без нейно съгласие.(5)

 

 

 

 

 

 

 

         Фундаменталисткото тълкуване на Корана се основава на тезата, че ислямът дава право на мъжа да ръководи семейството, а жената е длъжна да се подчинява на всички заповеди, при условие, че те не противоречат на ислямските догми и морал. Както и всички други небесни религии, ислямът забранява извънбрачните сексуални отношения, смятайки ги за заплаха за основната единица на ислямското общество - семейството. Затова фундаменталистите смятат, че ислямът поставя определени ограничения пред действията и поведението на жената извън семейството. Тя трябва да носи дрехи, които покриват тялото й изцяло. Мъже и жени могат да се събират само на позволени обществени места, защото в противен случай съществува опасност от възникване на незаконни сексуални отношения. Фундаменталистите признават правото на жената на труд и участие в различните сфери на политическия, икономическия, обществения и културния живот, но поставят всевъзможни пречки пред реализацията му, чийто различен характер се определя от различните им тълкувания на религиозните текстове и принципите на шариата.

 

 

 

 

 

 

 

         Радикалните консервативни партии не насърчават жената да излиза от дома си, без да е придружена от съпруга си. Това предполага необходимостта от разрешение от съпруга ( или бащата, ако жената не е омъжена) за участие на жената в дейност с политически или друг характер. (6) Шариатът допуска и излизане на жената от дома, придружена от друг неин близък, син, брат или баща. Радикалните партии, като египетската организация “Ал Джихад”, партията “Ат Тахрир”, групировката на “Войнствашите салафии” в Алжир и др., обаче не поясняват как точно жената може да се занимава с активна политическа дейност, далеч от абсолютната хегемония на мъжа. Партията “Ат Тахрир” признава правото на жената да участва в политически партии и позволява присъединяването на жени към нейните редове. (7) Участието на жените в партийните събрания и конгреси обаче се допуска само в случай, че тя е придружена от съпруга си или от друг, допускан от ислямския шариат, роднина от мъжки пол. В случай че жената получи от партията указания, които се различават от указанията на съпруга й, тя е длъжна да изпълнява желанията на съпруга си, а не тези на партията. (8)

 

 

 

 

 

 

 

         Египетската организация “Ал Джихад” е категорично против женското участие в политическата дейност, а уставът й забранява членуването на жени в редиците й.

 

 

 

 

 

 

 

         Реформистките фундаменталистки партии, като “Мюсюлмански братя”, Фронтът за спасение в Алжир, Фронтът на ислямската нация в Судан и други, имат по – либерални и открити възгледи за жената.

 

 

 

 

 

 

 

         Според “Мюсюлманските братя” жената е майката, сестрата и дъщерята. Тя представлява половината от обществото и половината от нацията. Тя не е тази, която носи отговорност за изгонването на човека от рая, както се посочва в Библията и Тората. Коранът смята, че Адам и Ева носят еднаква отговорност за това. “Мюсюлманските братя” утвърждават, че според учението и вярата жената носи еднаква отговорност с мъжа. Еднаква е и тяхната наказателно-правна отговорност, тъй като според “Мюсюлманските братя” ислямските закони не правят разлика между мъже и жени.(9)

 

 

 

 

 

 

 

         “Мюсюлманските братя” смятат, че “равноправието между мъжа и жената е принцип”, а малките изключения, които ги отличават, са резултат от действието на фактори с биологичен характер, отнасящи се до различния строеж на тялото и психиката на мъжа и жената. “Мюсюлманските братя” признават правото на жената на труд, участие в политическия живот, членуване в партии и участие в държавни органи, както и правото й да бъде избирана на  всякакви ръководни длъжности в държавата, с изключение на постовете халиф или президент на държавата. (10) Според тази организация, ислямът забранява на жената да ръководи нацията. Фундаменталистката партия “Ан Нахда” в Тунис се различава от “Мюсюлманските братя” в това отношение. Тя смята, че ислямът предоставя равни политически права на мъжа и жената и следователно, няма никакви пречки пред участието на жената в политиката, на всички равнища. (11)

 

 

 

 

 

 

 

         Отношението на фундаменталистките партии в арабските страни към жената се формира под непосредственото влияние на няколко фактора.

 

 

 

 

 

 

 

         Един  от тези фактори е начинът на тълкуване на религиозните текстове, обусловен от религиозната школа, която следва ръководството на съответната партия, неговия класов произход и социална принадлежност. Ръководствата с преобладаващо селски произход се характеризират с по-консервативни позиции по въпроса за правата на жените. Измежду тях има и някои крайни (екстремистки) партии като египетската организация “Ал Джихад” и групировката “Алжама’а Ассалафийя Ал-мукатила” в Алжир. Ръководствата, чиито членове са получили светско образование и произхождат от по-големите градове, имат по–либерално отношение към женския въпрос. Такива ръководители са, например, Аббас Мадани,  председател на Фронта за спасение в Алжир, Рашед Гануши, генерален секретар на партията “Ан Нахда” в Тунис, Хасан Ат Тураби, председател на Ислямския национален фронт в Судан. Всички те са склонни към предоставяне на повече социални, политически и икономически права на жената.

 

 

 

 

 

 

 

         Друг фактор, участващ във формирането на позициите на фундаменталистките партии към жената, е степента на развитие на обществата, в които действат тези партии и степента им на секуларизация. Колкото по – отворено и либерално е дадено общество, толкова по – либерално е отношението на фундаменталистките партии по въпроса за правата на жената. Докато “Мюсюлманските братя” в Кувейт не насърчават участието на жената в политическия живот (12), то в клоновете на организацията в Йордания и Алжир се формират направления, обръщащи особено внимание на ролята на жената в политиката. Жени се назначават на важни ръководни партийни постове. (13) В Судан жени заемат отговорни ръководни длъжности в партията “Ислямски национален фронт”. (14)

 

 

 

 

 

 

 

         Възгледите на фундаменталистките партии за жената приемат религиозна форма, откъдето и отношението им към жената остава залог на ислямските религиозни позиции. Следователно, в консервативните религиозни общества, каквито са арабските, подобни позиции се посрещат с разбиране и одобрение не само сред мъжете, а  и сред широки слоеве от женското население. Колкото и образована и културна да е арабската жена, тя остава под влиянието на обграждащите я обществени обичаи и традиции и стриктно им се подчинява. (15)

 

 

 

 

 

 

 

         Фундаменталистките партии като цяло са мъжки партии. Някои от тях изобщо не допускат членуването на жени в редиците си. Такива са традиционните фундаменталистки партии и организации като египетската организация “Ал Джихад”, чийто устав забранява приемането на жени  за членове (16),  консервативните “салафии” групировки в Алжир. Партията “Ат Тахрир” теоретически допуска членуването на жени в редиците си, но сведенията, с които разполагаме, показват в действителност липсата на такива практически примери. Реформистките фундаменталистки партии насърчават присъединяването на жени към редовете им, а в организационните им структури има специални женски организации. В тези организации някои ръководни постове се заемат от жени, както например, в йорданската и египетската организации на “Мюсюлмански братя”, Ислямския национален фронт в Судан и партията “Ан Нахда” в Тунис. Въпреки това процентното отношение на жените в реформистките фундаменталистки партии продължава да е незначително. Това се отнася не само за фундаменталистките партии. Процентното участие на жените в секуларистките партии също не е много по – високо (17). Това се дължи на факта, че в теоретично и правно отношение жената в арабските общества има равни политически и икономически права с мъжа, но тя продължава да не може да реализира пълноценно тези права и да се възползва от тях на практика. Арабската жена продължава да е пленничка на назадничави обществени традиции и обичаи, които  все още са традиционно по – силни от закона. Освобождението на жената не може да се извърши единствено със закон. То изисква провеждането на комплексни реформи в социално – икономическата, възпитателната и образователната сфера, което ще спомогне за осъществяването на тази цел. Образователното равнище на жената в арабското общество отбелязва непрекъснат растеж. Ден след ден нараства броят на ученичките и студентките. Това допринася за нарастване на самосъзнанието на жената и нейния стремеж към осъзнаване на равноправната й роля в обществото, стимулира по–широкото й участие в обществено–политическия и икономическия живот. Икономическото развитие, особено в областта на индустрията, материалните изисквания на живота в семейството, налагащи все по–осезаемо необходимостта от включване на жената в трудовата дейност извън дома, както и участието й в производствения процес, представляват, безспорно, важни фактори, помагащи на арабската жена да поеме по-дейна роля в обществото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Източници:

 

(1) Ghada Hashem Talhami , The Mobilization of Muslim Women in Egypt, University Press of Florida, 1996, p.138.

 

 

 

(2) Пак там

 

 

 

(3) Пак там

 

 

 

(4) ??? ?????? ?? ??? ?????? ,  ?????? ?? ????? ????? , ???????????? ?????? стр. 8.

 

 

 

(5) ??? ????? ?????? , ?????????? ?? ??????? , ??????? ???????????????, 1985, стр. 17.

 

 

 

(6) Устав на джихад http://www.maalemaljihad1.com/books/books.htm

 

 

 

(7) ???? ???? ??????? , ??? ??????? ???????? , ??? ?????? , ????  стр.39.

 

 

 

(8) Пак там, с. 42.

 

 

 

(9) Документ на Мюсюлманските братя, публикуван в техния уебсайт http://www.al-ikhwan-al-muslimoon.org/

 

 

 

(10) Пак там

 

 

 

(11) с.234,  ???? ???? ?????, ??????? ???????? ?????????????????? , ?????? ?????? ???????? ???? 2000.

 

 

 

(12) Пак там , стр. 237.

 

 

 

(13) Пак там , стр. 238.

 

 

 

(14) Пак там , стр.239.

 

 

 

(15) стр.87 ? . ??? ????? ??????? ?????, ?????? ????????? ?????????? ?????? , ????? ????? ?????? ,???? 1982

 

 

 

(16) Устав на джихад http://www.maalemaljihad1.com/books/books.htm

 

 

 

(17)  ??? ????? ??????? ????? , ??????? ??????? ?? ??????????? , ???? ?????? ?????? ??????? ,????? 1988, стр. 163.