Ислямското възраждане – причини, фактори и предпоставки (2)

Изследвания

         3) Криза в идентичността 
     Преориентацията на многобройните нискостатусни групи от арабските и ислямски народи към политическата алтернатива на ислямизма фактически се явява израз на загубата на доверие към различните политически идеологии - либерални, националистически и социалистически. Последните съзнателно или несъзнателно пренебрегват влиянието на религиозните учения и ценности в самосъзнанието на отделните нации.

Печат

 

Тези религиозни чувства и ценности имат екзистенциално значение за съхраняването на ислямската вяра и самочувствие във фундаментите на религията. Политическите течения допринасят за усвояването само на отделни аспекти от опита на европейските християнски държавни доктрини в изграждането на съвременната цивилизация в арабските и ислямски страни. Те обаче пренебрегват съществените различия между европейската реалност и историческото развитие на ислямските страни. Нещо повече, тези политически течения се опитват да взаимстват от европейския опит главно социалните аспекти, но нямат непосредствен принос за изграждането на икономическата инфраструктура в арабските страни.(1) По-голямата част от господстващите в Западна Европа обществено-политически и икономически системи не възникват спонтанно в един определен исторически етап, а представляват резултат от натрупването и логиката на едно продължително историческо развитие. Важна роля в това отношение изиграва научно-техническата революция в Европа през последните шест века. Съвременната европейска цивилизация се основава върху две главни опорни точки: научно-техническата революция от ХV и ХVІ век, характеризираща се с ускоряващи се темпове на растеж, и спецификата на политическите системи и законодателството, предоставящи право на самоуправление на народите и гарантиране на основните свободи и права на личността, в това число и свободата на политическо организиране. Втората опорна точка всъщност е следствие от първата, като става въпрос за развитието на средствата за производство и формирането на нови социални групи и слоеве. Този социо-политически феномен е резултат от промишлената революция и последвалия икономически прогрес.(2) Политическите партии и режими със светски (секуларистки) или полусветски характер се опитват да наложат проевропейски възгледи, които не отговарят на културното и социално ниво на самосъзнание на народите в арабския свят. Самите светски политически организации се деформират от противоборството между тези две тенденции. Те се опитват, от една страна, да тласнат ислямските народи към отхвърлянето на традиционните ценности, история и висши идеали, представляващи неразделна част от дълбоката религиозна идентичност, а от друга страна, лобират в полза на съвременните светски обществени отношения, принципи и ценности. Секуларистките сили в арабските и ислямските страни създават деформирана представа за европейската цивилизация сред своите народи. Те наблягат върху второстепенните аспекти на тази цивилизация, които обаче влизат в непосредствен сблъсък с ислямския тип самосъзнание, без да засягат пряко основните потребности и стремежи на арабските народи. Редица основни постижения на европейската цивилизация умишлено са пропуснат. Това не само противоречи на ценностите на ислямските общества, но и вреди на техния стремеж към политически свободи, уважаване на правата на личността и осигуряване на икономическо благоденствие. Арабските и ислямските народи не отхвърлят политическата демокрация и не са неспособни да я разберат, както твърдят някои анализатори в арабските страни и САЩ.(3) Тя никога не е била поставяна от привържениците на секуларизма като социална алтернатива. Не може сериозно да се твърди, че ислямските нации са неспособни да изградят светски обществени институции, които са необходима предпоставка за всестранен обществен прогрес. Политическите режими в ислямските страни обаче, в това число и секуларистките, се противопоставят на всеки опит за изграждане на сериозни институции на гражданското общество. Арабските народи определено могат да възприемат западното научно и техническо развитие. Те никога не са имали враждебно отношение към прогреса. “Модернизаторските” режими и секуларистките сили в арабския свят са тези, които не успяват да развият методите на обучение и да осигурят необходимите бюджетни средства и възможности за развитието на научно-техническата сфера. Те не разработват перспективни социални програми за предлагане на подходяща трудова ангажираност на десетките хиляди безработни кадри с висок научно-технически потенциал. Този факт се превърна в основната причина за емиграцията на голяма част от тях в европейските страни и САЩ. В същото време собствените им страни изпитваха остра нужда от квалифицирани специалисти.(4) Ислямските народи не отхвърлят изцяло фундаментите на европейската цивилизация, а се противопоставят само на някои нейни културни аспекти и ценности с потребителски характер, каквито са модата, музиката, киното, сексуалния либерализъм и т.н. Значимите ценности на европейската цивилизация, като демокрацията, социалната справедливост, социалната и здравна защита, образователните системи и т.н, се възприемат от ислямските политически режими като потенциална опасност за техните интереси и непосредствена заплаха за оставането им на власт. Това ги кара да се противопоставят на европейското влияние и да възпрепятстват неговото проникване сред ислямските народи. Това довежда до остра реакция на големи групи мюсюлмани срещу тези внесени отвън принципи и ценности и връщането им към религиозни такива, представляващи прогреса в тяхното съзнание. Религиозните ценности и примери освобождават широки слоеве мюсюлмани от комплексите им за малоценност по отношение на западния свят, възстановяват чувството им на гордост и достойнство, чувството за изградена самоличност, деформирано от противоречията и вътрешната борба между истинските, автентични ценности и придобитите такива. Въпреки дълбокото влияние на религиозните чувства и ценности върху съзнанието на ислямските народи, много проявления на западния начин на живот, западните ценности и западните отношения успяват да проникнат с различна сила в отделните ислямски страни, особено в големите градове и големите общности от хора. Това проникване води след себе си до ясно изразени психологически последствия за арабските и ислямски общества, особено при формирането на тяхното обществено и индивидуално съзнание. Този процес предизвиква остра борба в арабското и ислямско обществено съзнание между идващите от Запад ценности и модели на живот и господстващата ценностна система на ислямските общества. Те не успяват да ликвидират окончателно влиянието на религията върху съзнанието на ислямските общества, но успяват в известна степен да го изтласкат назад. Така общественото и индивидуално съзнание на широки мюсюлмански слоеве започва да съдържа в себе си и нови ценности и идеали, идващи от Запада, намиращи се в сблъсък и противоборство с техните религиозни чувства и ценности. Това предизвиква понякога съзнателна, а в много случаи и несъзнателна борба вътре в съзнанието на тези личности. Проявленията на тази борба се различават по своята сила в зависимост от социално-икономическите и политически изменения, през които преминава определено арабско общество. Те отразяват степента на просмукване на това общество с новите принципи и ценности, както и степента на тяхното противопоставяне на непосредствените интереси на това общество и неговите членове. Когато представянето на западните принципи и ценности се придружава с лозунги за политическа свобода, икономическо процъфтяване, социална справедливост и равенство на правата и задълженията, те лесно си пробиват път в ислямските общества. В същото време религиозните идеали, ценности и съзнание бележат чувствително отстъпление. “В началото отговорът на мюсюлманите на западната цивилизация се изразява в харесване, имитация и голямо уважение към постиженията на Запада, в желание за възприемането и подражанието им. Мюсюлманите смятат, че тайната на успеха на Запада се състои на практика в две големи постижения: научно - техническата революция и изграждането на политическите институции, по – специално, тяхното производно свойство - свободата”.(5) Повлияването на мюсюлманите от западните идеали, ценности и модели, пропагандирани от глашатаите на модернизацията, били те националисти, социалисти или либерали, не могат да ги доведат до постигане на жадувания икономически прогрес. Това се отнася и до политическите свободи, от които остро се нуждаят ислямските общества. Тяхната изостаналост и икономическа зависимост от Запада се запазва, въпреки богатствата, които техните страни притежават. Въпросните държави продължават да са жертва на икономически и политически кризи.

 

 

         Преориентацията на многобройните нискостатусни групи от арабските и ислямски народи към политическата алтернатива на ислямизма фактически се явява израз на загубата на доверие към различните политически идеологии - либерални, националистически и социалистически. Последните съзнателно или несъзнателно пренебрегват влиянието на религиозните учения и ценности в самосъзнанието на отделните нации. Тези религиозни чувства и ценности имат екзистенциално значение за съхраняването на ислямската вяра и самочувствие във фундаментите на религията. Политическите течения спомагат за пренасянето само на отделни аспекти от опита на европейските християнски държавни доктрини в изграждането на съвременната цивилизация в арабските и ислямски страни. Те обаче пренебрегват съществените различия между европейската реалност и историческото развитие на ислямските страни. Нещо повече, тези политически течения се опитват да взаимстват от европейския опит главно социалните аспекти, но нямат непосредствен принос за изграждането на икономическата инфраструктура в арабските страни.(1) По-голямата част от господстващите в Западна Европа обществено-политически и икономически системи не възникват спонтанно в един определен исторически етап, а представляват резултат от натрупването и логиката на едно продължително историческо развитие. Важна роля в това отношение изиграва научно-техническата революция в Европа през последните шест века. Съвременната европейска цивилизация се основава върху две главни опорни точки: научно-техническата революция от ХV и ХVІ век, която се характеризира с ускоряващи се темпове на растеж, и спецификата на политическите системи и законодателството, предоставящи право на самоуправление на народите и гарантиране на основните свободи и права на личността, в това число и свободата на политическо организиране. Втората опорна точка всъщност е следствие от първата, като става въпрос за развитието на средствата за производство и формирането на нови социални групи и слоеве. Този социо-политически феномен е резултат от промишлената революция и последвалия икономически прогрес.(2) Политическите партии и режими със светски (секуларистки) или полусветски характер се опитват да наложат проевропейски възгледи, които не отговарят на културното и социално ниво на самосъзнание на народите в арабския свят. Самите светски формации се деформират от противоборството между тези две тенденции. Те се опитват, от една страна, да тласнат ислямските народи към отхвърлянето на традиционните ценности, история и висши идеали, представляващи неразделна част от дълбоката религиозна идентичност, а от друга страна, лобират в полза на съвременните светски обществени отношения, принципи и ценности. Секуларистките сили в арабските и ислямските страни създават деформирана представа за европейската цивилизация сред своите народи. Те наблягат върху второстепенните аспекти на тази цивилизация, които обаче влизат в непосредствен сблъсък с ислямския тип самосъзнание, без да засягат пряко основните потребности и стремежи на арабските народи. Редица основни постижения на европейската цивилизация умишлено са пропуснат. Това не само противоречи на ценностите на ислямските общества, но и вреди на техния стремеж към политически свободи, уважаване на правата на личността и осигуряване на икономическо благоденствие. Арабските и ислямски народи не отхвърлят политическата демокрация и не са неспособни да я разберат, както твърдят някои анализатори в арабските страни и САЩ.(3) Тя никога не е била поставяна като социална алтернатива от привържениците на секуларизма. Не може сериозно да се твърди, че ислямските нации са неспособни да изградят светски обществени институции, които са необходима предпоставка за всестранен обществен прогрес. Политическите режими в ислямските страни обаче, в това число и секуларистките, се противопоставят на всеки опит за изграждане на сериозни институции на гражданското общество. Арабските народи определено могат да възприемат западното научно и техническо развитие. Те никога не са имали враждебно отношение към прогреса. “Модернизаторските” режими и секуларистките сили в арабския свят са тези, които не успяват да развият методите на обучение и да осигурят необходимите бюджетни средства и възможности за развитието на научно-техническата сфера. Те не разработват перспективни социални програми за предлагане на подходяща трудова ангажираност на десетките хиляди безработни кадри с висок научно-технически потенциал. Този факт се превърна в основната причина за емиграцията на голяма част от тях в европейските страни и САЩ. В същото време собствените им страни изпитваха остра нужда от квалифицирани специалисти.(4) Ислямските народи не отхвърлят изцяло фундаментите на европейската цивилизация, а се противопоставят само на някои нейни културни аспекти и ценности с потребителски характер, каквито са: модата, музиката, киното, сексуалният либерализъм и т.н. Значимите ценности на европейската цивилизация, като: демокрацията, социалната справедливост, социалната и здравна защита, образователните системи и т.н., се възприемат от повечето политически режими в ислямските страни като потенциална опасност за техните интереси и непосредствена заплаха за оставането им на власт. Това ги кара да се противопоставят на европейското влияние и да възпрепятстват неговото проникване сред ислямските народи. Това довежда до остра реакция на големи групи мюсюлмани срещу тези внесени отвън принципи и ценности и връщането им към религиозни такива, представляващи прогреса в тяхното съзнание. Религиозните ценности и примери освобождават широки слоеве мюсюлмани от комплексите им за малоценност по отношение на западния свят, възстановяват чувството им на гордост и достойнство, чувството за изградена самоличност, деформирано от противоречията и вътрешната борба между истинските, автентични ценности и придобитите такива. Въпреки дълбокото влияние на религиозните чувства и ценности върху съзнанието на ислямските народи, много проявления на западния начин на живот, западните ценности и западните отношения успяват да проникнат с различна сила в отделните ислямски страни, особено в големите градове и големите общности от хора. Това проникване води след себе си до ясно изразени психологически последствия за арабските и ислямски общества, особено при формирането на тяхното обществено и индивидуално съзнание. Този процес предизвиква остра борба в арабското и ислямско обществено съзнание, между идващите от Запад ценности и модели на живот и господстващата ценностна система на ислямските общества. Те не успяват да ликвидират окончателно влиянието на религията върху съзнанието на ислямските общества, но успяват в известна степен да го изтласкат назад. Така общественото и индивидуално съзнание на широки мюсюлмански слоеве започва да съдържа в себе си и нови ценности и идеали, идващи от Запада, намиращи се в сблъсък и противоборство с техните религиозни чувства и ценности. Това предизвиква понякога съзнателна, а в много случаи и несъзнателна борба вътре в съзнанието на тези личности. Проявленията на тази борба се различават по своята сила в зависимост от социално-икономическите и политически изменения, през които преминава определено арабско общество. Те отразяват степента на просмукване на това общество с новите принципи и ценности, както и степента на тяхното противопоставяне на непосредствените интереси на това общество и неговите членове. Когато представянето на западните принципи и ценности се придружава с лозунги за политическа свобода, икономическо процъфтяване, социална справедливост и равенство на правата и задълженията, те лесно си пробиват път в ислямските общества. В същото време религиозните идеали, ценности и съзнание бележат чувствително отстъпление. “В началото отговорът на мюсюлманите на западната цивилизация се изразява в харесване, имитация и голямо уважение за постиженията на Запада, в желание за възприемането му и подражанието му. Мюсюлманите смятат, че тайната на успеха на Запада се състои на практика в две големи постижения: научно - техническата революция и изграждането на политическите институции, по – специално тяхното производно свойство - свободата”.(5) Повлияването на мюсюлманите от западните идеали, ценности и модели, пропагандирани от глашатаите на модернизацията, били те националисти, социалисти или либерали, не могат да ги доведат до постигане на жадувания икономически прогрес. Това се отнася и до политическите свободи, от които остро се нуждаят ислямските общества. Тяхната изостаналост и икономическа зависимост от Запада се запазва въпреки богатствата, които техните страни притежават. Въпросните държави продължават да са жертва на икономически и политически кризи.

 

 

 

 

 (4)  Фиаското на национализма и на модернизма

 

 

 

            След Втората световна война колониалните европейски държави започнаха постепенно да се изтеглят от ислямските страни. Повечето от тези страни получиха политическа независимост, която обаче в много случаи бе формална. На власт в тези нови държави дойдоха различни политически режими, които запазиха близки отношения с бившите си колониални метрополии. Новите политически режими изградиха държавно устройство и създадоха националните си конституции и закони под силното влияние и на базата на европейската юридическа и законодателна мисъл.(6) Независимо от това обаче, като правило в конституциите се декларираше, че традиционното ислямско законодателство – шариата, остава основен източник за новите закони. В действителност кодифицираната материя в областта на семейно-наследствените правоотношения е изградена изцяло върху основата на ислямското право.(7) Секуларистките идеи заемат все по-голямо място в учебниците, печата и масмедиите. Западният начин на живот оказва все по-силно влияние в новите независими държави. Това особено се забелязва във всекидневното облекло, киното, радио- и телевизионните програми, изкуството и литературата. Прозападните режими не могат да намерят подходящи решения на съществуващите още от времето на колониалния период остри социално-икономически кризи. Методите на управление и политиката на тези режими дори задълбочават тези кризи. Очевидна последица е повишаването на миграцията от провинцията към градските центрове и увеличаването на безработицата. Изострят се социалните противоречия, нараства корупцията в държавните институции. Всичко това води до неминуем провал на тези режими, най-ярък пример на който е неспособността им да се противопоставят ефективно на израелската държава. Последната бавно и постепенно окупира важни арабски територии в непрекъснатите арабско-израелски войни след 1948 г.(8) Това положение предизвика широко народно недоволство и провокира ориентацията на все по-многобройни нискостатусни групи към националистическите партии и движения с цел търсене на подходяща политическа алтернатива. Националистическите политически субекти от своя страна обещават, че ако дойдат на власт, ще водят истинска независима политика, осъществявайки реална политическа и икономическа независимост на своите страни. Не без значение е и обещанието, че ще ликвидират остатъците от феодализма, преразпределяйки земята в полза на селяните. В социалната сфера те се ангажират да осигурят безплатно образование и да развият държавния сектор в областта на здравеопазването. Във външнополитически аспект те заявяват намеренията си да осъществят националното единство между арабските държави и да помогнат за освобождението на останали под колониализма арабски страни. Силно атрактивен лозунг е този на борбата за унищожаването на новосъздадената държава Израел. В тези лозунги и политически платформи все повече хора виждат реално решение на задълбочаващите се в обществото кризи. Особено когато се има предвид, че реално не съществува някаква друга конструктивна алтернатива. Например партиите, обявили се за част от либералното идеологическо семейство, подкрепяха губещите популярност режими. В същото време партиите на ислямските фундаменталисти още не бяха създали ясни социално-политически и икономически програми, които да предложат конкретни решения на жизнените проблеми на хората. В съзнанието на значителна част от обществото, особено на интелигенцията, имиджът на исляма се свързва с изостаналостта и неграмотността на ислямските общества, както и с политическия упадък на ислямския свят през последните векове. На този фон през 50-те и 60-те години на 20-ти век националистическите сили и партии успяха да вземат властта чрез военни преврати в редица ислямски страни. Става въпрос за Египет (1952 г.), Ирак (1963 г.), Сирия (1965 г.), Судан (1959 г.), Либия (1959 г.) и др. Неуспешни опити за вземане на властта от националистическите политически сили бяха направени по това време в Йемен, Йордания и Ливан. В останалите арабски страни националистическите партии също набраха значителна инерция и успяха да упражнят достатъчно широко влияние върху обществото. След като влязоха във властта, националистическите партийни субекти проведоха важни политически и икономически реформи през първите години на своето управление. Те установиха тесни отношения с бившия Съветски съюз. Тези отношения се задълбочиха особено след отказа на западноевропейските страни и САЩ да предоставят финансови кредити и помощи за развитие на местните икономики. Позицията беше затвърдена особено след отказа им да продадат оръжие на някои арабски държави, което бе жизнено важно за продължаването на борбата срещу еврейската държава.(9) Националистическите партии и режими обявиха западноевропейските страни и САЩ за враг на арабските и ислямските народи, виждайки в тях основен съюзник и покровител на Израел. Националистическите режими в ислямските държави не успяха да продължат своите реформи. Те бяха сериозно парализирани от редица фактори. Корупцията отново набра сили. Ограбването на държавния сектор бе осъществено в изключително застрашителни размери, създадени именно от тези режими в хода на реформите. Това доведе до появата на нови социални групи, чиито генезис се създаде именно по време на туморния корупционен процес. Става въпрос най-вече за групите на висшето офицерство и държавните служители. Тези нови корумпирани кръгове по същество заеха мястото на старите феодални и колониални върхушки. Националистическите режими предприеха мерки за саморазправа с опозицията, потъпкаха човешките права, строго ограничиха свободата на словото. Под влиянието на комунистическите методи на управление, в институциите на армията, полицията и държавната сигурност се настани духа на партизанщина и груповщина. Средствата за масова информация, образователната система, профсъюзите и останалите граждански институции също бяха директно подчинени и ръководени от някои от центровете на управляващата националистическа сила.(10) На свой ред властващите националистически партии се превърнаха в инструмент за провеждане на волунтаристична политика от страна на висшите корумпирани държавни служители и генералитет. Всички те използваха евентуалните възможни средства и най-вече военна сила за потискане на протестите и несъгласието с тяхната политика. Това се отнасяше и до дезапробацията, тлееща в самите партийни редици. Ролята на партиите и партийните членове на практика се сведе до превръщането им в демократичен декор на държавната политика. Те несъзнателно станаха оръдия за пропаганда на несъстояли се постижения, представяни като резултат от ”мъдрата” политика на върхушката и нейния вожд.

          Националистическите режими и партии не можаха да осъществят своята програма за национално единство, дори не можаха да се обединят помежду си. Тяхната вътрешна политика често се отразяваше негативно върху единството на самите народи и предизвикваше задълбочаване на религиозните противоречия в мюсюлманските страни. Красноречив пример в това отношение са търканията между шиити и сунити в Ирак, алауити и сунити в Сирия, отделните берберски племена и арабите в региона на Северна Африка. Националистическите режими обясниха провала си в политическата сфера, изразяващ се експлицитно чрез постоянно нарушаване на човешките права и потискане на опозицията, чрез постоянното поддържане на състоянието на война с Израел, както и постигане на военен паритет с еврейската държава. Провалът в опитите на тези режими за постигането на решителна победа над Израел, както и дългите години на състояние “нито война, нито мир” с израелската държава, започнаха да пораждат недоволство сред широки слоеве от ислямските общества. В тази връзка загубата на войната с Израел през 1967 г., както и загубата на нови арабски територии, включително и източната част на свещения град Ерусалим, предизвика вълна от гняв и омраза срещу управляващите националистически сили.(11) Неуспехът на политиката на националистическите партии за намирането на ефективни решения на нарастващите политически и икономически кризи доведе до изолацията им от обществото. Доверието в националистите силно ерозира. Фиаското на тези режими в редица арабски страни през 70-те години, както отслабването и изолацията на националистическите партии като политическа опозиция в други страни, предопредели залеза на национализма като политически избор за решаване на социално-политическите и икономически проблеми на ислямските страни.(12) Предложената идеологическа алтернатива от страна на комунистическите и социалистически партии в арабския свят, които си съперничеха с националистическото течение за спечелване на народната подкрепа, не е по – атрактивна от тази на вече познатите националистически партии. Макар че социалистическите лозунги намират широк прием от някои средни и бедни обществени групи в отделни страни на арабския свят, като Судан, Мароко, Ирак, Сирия и Йемен, атрофираната социална стратификация на арабските общества, враждебното отношение на комунистическата идея към религията и неспособността на социалистическите партии да намерят общ език с обществото са главните фактори, които възпрепятстват тези партии да предложат реалистични решения на тежките проблеми в арабския свят. Отношенията на зависимост или понякога на пряко послушание на тези партии на Съветския съюз е може би експлицитната причина за идеологическия и политическия провал на тези партии. Много често действията на компартиите бяха съгласувани до такава степен с външната политика на СССР и нейните конкретни геополитически планове в арабския свят, че това движение беше оценявано от обществото като неарабско, неислямско, “привнесено отвън”. Така арабските компартии предопределиха своя генерален провал и кадрова маргинализация след мъчителния процес на “перестойка” на соцсистемата и последвалия й разпад. Както се посочва в някои изследвания по въпроса за избора на “белите революции”, третата алтернатива за арабските държави, изправени пред необходимостта от разрешаване на различните си проблеми, е т. нар. “модернизация” или “вестернизация” на обществото. Това течение е представено от редица политически режими и партии, подкрепяни от обществени групи с по-високи доходи, някои прослойки на висшето общество и част от интелигенцията в големите градове. Става въпрос за държави като Тунис по времето на Бургиба, Египет по времето на Садат, както и Мароко и Ливан в най-общ план. Привържениците на това течение призовават арабските народи да загърбят господстващите социални и културни ценности, изградени върху основата на традиционните религиозни възприятия. Те предлагат на обществото да генерират нови методи, генетично базиращи се върху доминиращите в западните общества урбанистко - либерални ценности, принципи и идеи. Режимите, подкрепящи тази линия на “вестернизация” започват да налагат западния начин на живот и ценностна система. За тази цел те използват пропагандния потенциал на медиите, средствата за информация, учебните програми, университетите и различни други институции с обществен и културен характер. Те активно работят за маргинализиране на ролята на религията от общественото всекидневие и откъсването й от обществения и политически живот на арабските народи. На практика те предприемат открита битка против ориентацията и проявленията на всякаква религиозна дейност в своите страни. Прозападните режими работят в посока към европеизиране на националното законодателство. На първо място бяха преработени и съобразени с духа на европейското правотворчество избирателният закон, законът за политическите партии, законът за свободата на словото и свободния печат и др. Духът и същността на тези закони обаче остават далеч от тяхното прилагане в практиката. Управляващите режими ги тълкуват и прилагат така, както им е изгодно, отстоявайки правителствените интереси с цел запазването на монопола върху политическата власт и респективно отстраняването на политическата опозиция. В най-общи линии, те ограничават свободата на словото, не зачитат човешките права, подчиняват или обвързват със себе си, по пряк или косвен начин, всички институции на гражданското общество. В повечето случаи създадените от “модерните” режими парламенти не успяват да излязат извън рамките на своята формална дейност. Става въпрос за реализиране на мерки, които са насочени към забраната на опозиционните политически партии или своеобразното манипулиране на изборните закони по начин, който им гарантира абсолютно мнозинство в парламента. В случай на неуспех на тази тактика, се прибягва до обявяване на извънредно положение, разпускане на парламента и анулиране на изборите, като сигурен метод, гарантиращ перманентно оставане на тези режими на власт. В икономическо отношение политиката на икономическо откриване към капиталистическия Запад, провеждана от тези режими, не успява да изведе страните им от групата на изостаналите в икономическо отношение държави. За това допринасят още и характерните за подобна ситуация политическа и икономическа корупция, широко ширеща се сред различните държавни органи, паралелно с процеса на нарастването на огромните външни дългове. Управляваните от тези режими народи продължават да търпят бремето на мизерията, нарастването на безработицата, засилването на миграционните процеси от селото към града, активизирани в резултат на разрухата в селското стопанство - главен икономически отрасъл в тези страни, както и допълнителните социално - икономически и политически проблеми, които тази миграция създава . Методите на “вестернизация” за механично и авторитарно налагане на западния начин на живот, които тези режими прилагат в редица арабски страни, политиката на приятелски отношения със САЩ, главен съюзник на Израел, неутралната позиция, която някои ислямски държави заемат по отношение на арабо - израелския конфликт и постоянното влошаване на общото социално - икономическо положение предизвикват хроничното недоволство на народите в тези страни. Обществата започват трескаво да търсят друга политико-идеологическа алтернатива, отговаряща на стремежа им към политическа свобода, обществен прогрес и социална справедливост. Това се случва в периода на очевидния идеен и политически провал на национализма и социализма като алтернативи. Във фокуса на мирозрението на многобройните нискостатусни обществени групи не остава нищо друго освен ислямизма. По време на споменатия по-горе период той бележи отстъпление за сметка на напиращите от Запад идеи, принципи и идеологии. В същото време ислямизмът като идейна ценностна система успява да запази важни позиции в общественото съзнание на арабските и ислямски народи и в техния политически живот.

 

 

 

-----------------------------------------------------------------------

Бележки:

 

 

         (1) ???????? ? ???? ??? ??????? , ??????? ?????? , ??? ????? , ???? , 1998

 

 

         (2) Пак там

 

 

         (3) Judith Miller, God Has Ninety-Nine Names , Simon & Schuster Trade, 1997

 

 

         (4) ? . ??? ????? ??????? ?????, ?????? ????????? ???????????????? , ????? ????? ?????? ,???? 1982, стр.166

 

 

          (5) ?. ???? ????? , ??????????????????? , ??? ???????? ?????? , ??????? , 1983, стр. 17

 

 

         (6) ? . ??????????????? ????? , ??????? ??????? ?? ????? ?????? , ???? ??????????????????? ,????? 1988, стр.184

 

 

 

         (7) ???????? , ???? ????? ?????? ??????? ???????????? , ????? ??????? , ??? ??????? 1987

 

 

         (8) Пак там

 

 

         (9) ??????????? , ????????????? , ??? ?????? , ?????, ???????? ????? ??????? 1995 стр.65

 

 

          (10) ? . ???????? ??????? ????? , ??????? ??????? ?? ????? ?????? , ???? ??????????????????? ,????? 1988, с.311

 

 

         (11) Пак там

 

 

         (12) John, L. Esposito, The Islamic Threat, Myth or Reality, New York: Oxford University Press, 1992.р.39