Фундаменталистките организации и Западът

Изследвания

         Преодоляването на кризата на модерното (съвременното) западно предизвикателство се счита за една от най – важните стратегически задачи в идеологията и политиката на фундаменталистките партии. Можем определено да твърдим, че противоборството със Запада и неговите политически, социални, икономически и идеологически проявления в ислямския свят представлява основна цел на общата борба, около която се обединяват повечето фундаменталистки партии. Всички техни теоретически и практически изяви, политически и военни аспекти са проникнати от духа на антизападничеството.

Печат

 


      Фундаменталистките партии разглеждат Запада като многовековен враг на ислямския свят, който още от възникването си води тотална война срещу мюсюлманите по две основни направления. Първото направление е насочено към осъществяването на следните цели: сваляне на ислямския политически режим и ликвидиране на държавата на халифата; ликвидиране на съществуващите ислямски институции и изграждане на паралелни, антиислямски такива; опит за унищожаване на ислямския начин на мислене и насаждане на понятия от западната култура. Второто направление обхваща три етапа, паралелни на предишните: разпокъсване на единната “ислямска родина” на десетки национални държавици и области, по силата на споразумението “Сайкс – Пико”; “вестернизация” на арабското общество, която започва с френската експанзионистична кампания от началото на ХІХ век и установяване на западна зависимост; създаване на държавата Израел, което фундаменталистите оценяват като най–важното, най–опасното и най–рязката изява на тоталната война на Запада срещу исляма. (1) Опирайки се на тези възгледи за същността на западната политика спрямо ислямския свят, фундаменталистката идеология вижда в Запада една от най-важните причини за изостаналостта и разрухата, сполетели ислямските общества във всички сфери на живота и на всички равнища. Затова фундаменталистките партии смятат, че една от най–важните задачи, които стоят пред тях, се състои в “борбата срещу резултатите от съвременното западно предизвикателство, намиращо израз във “вестернизацията”, разпокъсването и изграждането на ционисткото формирование” (2). Много фундаменталистки ислямски движения отделят значително място в документите си, в медиите и средствата за масова информация за обясняване на убеждението си. Западът, според тях, е враг, не само на ислямските народи, а и на редица други народи в неислямския свят. Фундаменталистките партии обвиняват Запада в използването на сила, упражняването на хегемония и натиск за унищожаване на всякакви други култури и цивилизации и за ограбването на чужди богатства и изнасянето им към западните страни. Всичко това, според тях, е израз на съществените отличителни черти, характеризиращи отношението на Запада към останалите народи в света. Тези партии подкрепят възгледите си с многобройни доказателства, събрани още от времето на испанското нашествие на американския континент, търговията с роби, клането на индианци, кръстоносните походи на съвременния неоколониализъм в страните от ислямския свят, чак до създаването на държавата Израел и подкрепата за борбата й срещу арабите. Наред с враждебното отношение на фундаменталистите към Запада и неговата политика спрямо арабския и ислямския свят, негативната позиция на фундаменталистките партии се основава и върху отхвърлянето на неговата култура и ценностната му система. Според фундаменталистите, ценностната система на Запада се базира върху борбата между метафизическите и материалните начала. (3) Това е една концепция, оправдаваща господството на един човек над друг, на една класа над друга, на една нация над друга нация. Това влиза в противоречие с ценностните критерии на исляма, основаващи се върху справедливостта и равенството между народите.(4) Борбата със Запада всъщност се възприема като борба на правото с произвола, борба между ислямската ценностна система и критериите на Аллах, от една страна, и угнетяващите идеи и “безбожни” ценности в лицето на Запада и западната култура, от друга. (5) Фундаменталистките ислямски партии включват в термина “Запад” както западноевропейските страни, така и държавите от Източна Европа, а също така и САЩ, която търпи най – голямата част от нападките на тези партии. САЩ се оценяват като “най–лошата страна във фронта на антинародните сили и враг номер едно на арабската и ислямска нация.” (6) САЩ е държавата, която “подстрекава Израел, крепи елементите на неговото могъщество, снабдява го с всичко необходимо за задоволяване на основните му потребности, от преселването на големи еврейски маси в Палестина до предоставянето на финансови средства и оръжие и осигуряването на политическа поддръжка.” (7) Възгледите на фундаменталистките партии спрямо Запада се характеризират със следното: опростенческо отношение и елементаризиране на западната мисъл, на съдържанието на нейната философия и ценностна система; апокалиптични възгледи за състоянието на Запада, което според прогнозите на фундаменталистите ще предизвика скорошен срив. (8) Тунизийската партия “Ан Нахда” смята, че: ” Западът е превърнал човека в предмет и не прави разлика между него, полезните изкопаеми, растенията и животните. Стойността и мястото на човека се подменят и остава само едно място в него, което е предмет на изучаване – човешкото тяло, неговите земни и материални потребности”. (9) Генералният секретар на партията - Ал Ганусши, добавя по този повод: ”Дарвинизмът свежда човека до маймунско племе”. Фройдизмът твърди: ”През целия си живот човекът се стреми към задоволяване на сексуалните си потребности. Марксизмът превръща човека в инструмент и го изравнява с животните, които се хранят, за да живеят и живеят, за да се хранят.” (10) Въпреки това, Ал Ганусши не отрича, че вярата на Запада в човека, като господар на света, води до положителни резултати, като освобождаването на човек от чувството за безпомощност пред природата. Редица научни теории обаче се градят върху вярата в непрекъснатия прогрес и постоянното развитие, осъзнавайки стойността на свободата. (11) Той пояснява, че тази концепция за човека има редица недостатъци и поражда кризи, като провала на опитите да се даде смисъл на човешкото съществувание и стабилна основа на морала му. (12) Това води, от своя страна, до възникването на чувство на тревога и безпокойство, скука и смут. Възцарява се принципът на насладата и удоволствието, което превръща обществото в обективен пленник на борбата между силните и слабите за постигане на удоволствия, борба, която завършва с разногласие между принципа на свободата и принципа на справедливостта, като се концентрира върху свободата за сметка на справедливостта. (13) Според идеологията на Ал Ганусши, “Западът не представлява географско понятие, а възглед за живота, отдаващ приоритет на материята над духа. В този смисъл, той обхваща не само западния и източния блок, а също така и някои страни от Третия свят, които продължават да са заслепени от нещата, предоставени им от Запада.” (14) Западът подчинява материята и поставя основите на научните постижения и изкуствата. Това не пречи, според Ал Ганусши, те да бъдат усвоявани от мюсюлманите в рамките на ислямските принципи и традиции. (15) Духовната западна култура, обаче, “трябва да отхвърлим, заедно с нейните ценности, философия и възгледи и то не само да я отхвърлим като позиция, а и да проявим силна враждебност към понятията и ценностите, които се съдържат в нея, да освободим душите и мозъците си от зависимост от нея.” (16) Възгледите на фундаменталистките партии са насочени срещу Запада и срещу безбожните режими в ислямските страни. Ислямският свят е подчинен, експлоатиран, разпокъсан и слаб вследствие на продължаващите с векове заговори и нападения на политическо, икономическо и културно равнище срещу него. (17) Единственият начин за противодействие на Запада и западната култура, според фундаменталистите, се състои в “изграждане на алтернативно ислямско общество, общество на справедливост, равенство, братство и милосърдие, общество, в което богатият обича бедния, а бедният не завижда на богатия, общество, в което мъжът уважава жената и се грижи за нея, а жената се подчинява на заповедите на мъжа, служи му и задоволява потребностите му.” (18) Сегашните общества са невежи, безбожни, кланят се на модерни кумири като социализъм, демокрация и национализъм. Неизбежно, тези идоли и ценности на обществено разложение трябва да бъдат унищожени и да бъде изградено ислямско общество, прилагащо шариата и признаващо единствено управлението на Аллах. Това е необходимата крачка във вярната посока.” (19) Съществува огромно количество фундаменталистка ислямска литература с антизападен характер и тъй като нейните автори не владеят добре чужди езици, критиките им към западната култура се опират върху преводи на ориенталисти - преводачи, които са сравнително малобройни. Малко са и преведените на арабски език книги на западни философи и мислители. Затова в източниците на критичните материали се повтаря една и съща литература и еклектично се представят мнения на отделни учени, по въпроси, касаещи ислямския свят, след което се прави обобщения, които частично или изобщо не отговарят на истината. По този начин се получава разминаване в оценките между запада и ислямския изток. (20)        Фундаменталистките автори не познават достатъчно убедително източниците на европейската мисъл, основите и принципите на западната култура, но това е недостатък, който може да бъде проследен от образования читател. Трудовете им в тази област имат предимно пропаганден характер. Адресирани са само към арабската аудитория и са неразривно свързани с борбата на фундаменталистките партии на местно равнище против арабските секуларистки режими и сили. В тях се съдържат обвинения, че са агенти на Запада и му се подчиняват изцяло. Позициите на фундаменталистите от западната цивилизация и култура се захранват от редица книги и изследвания, появили се на запад през последните години. В тях често биват цитирани Самуел Хънтингтън и неговата книга “Сблъсъкът на цивилизациите”, Франсис Фукуяма и неговия труд “Краят на историята”, на базата на които се прави опит да се докаже, че “войната” между ислямския свят и Запада има религиозен, културен и цивилизационен характер. Позициите на фундаменталистките партии спрямо Запада и западната цивилизация са тясно свързани с техните тези за характера на процеса на модернизация, който се води в арабските страни от секуларистките сили. Радикалните консервативни партии смесват понятието модернизация с понятието вестернизация и смятат всяка стъпка в тази посока за отстъпление от исляма и ислямските ценности. Те оценяват процеса на модернизация като част от опитите на Запада да наложи културното си господство върху ислямските общества, било то директно или чрез секуларистките сили, които служат на Запада по пряк или косвен начин. (21) Реформистките партии демонстрират друг подход към процеса на модернизацията. Според Хасан Тураби ислямският свят има на какво да се учи от западната култура. (22) Рашид Ганусши смята прилагането на западните демократични принципи на управление в арабските страни за жизнено необходимо. Той акцентира върху необходимостта арабските общества да бъдат отворени към постиженията на западната цивилизация и да се възползват от тях, без да изгубят ислямската си идентичност. (23) Антизападните позиции, които заемат всички фундаменталистки партии, не са изолирани от чувствата на смущение и разочарование, които завладяват арабските народи. Те се налагат като траен стереотип на отношение към Запада и неговата политика в ислямските страни. (24) Тези чувства се подхранват всекидневно от несправедливата, според тях, политика на САЩ и някои западноевропейски страни спрямо арабо - израелския конфликт. Подобни настроения и идеи са типични за Ирак, Судан, Либия и др. (25) Вероятно тези наслоявания в обществения манталитет са предизвикани от столетните враждебни отношения и войни, водени между западния и ислямския свят. (26) Антизападните позиции на фундаменталистите не им пречат периодично да издигат лозунги за диалог със Запада, с цел постигането на балансирани и справедливи отношения между ислямския и западния свят, между исляма и християнството. (27) Техните ръководители и дейци участват в редица международни форуми и конференции за диалог между религиите и цивилизациите. Няма никакво съмнение, че призивите за диалог със Запада се сблъскват със силен отпор от страна на радикалните партии, но той не отразява общата позиция на фундаменталистките партии, а само на отделни радикални такива, които заслужават внимание и обществена подкрепа, а ролята им в арабската политическа сфера продължава да бъде от второстепенен характер. Подобен диалог е много необходим, не само за постигане на по– голямо взаимно разбирателство по проблемите на всяка една страна, а също и за разсейване на взаимните страхове. Те (опитите за диалог) трябва да бъдат разглеждани като стремеж за намаляване на остротата на напрежението и предотвратяване на нови войни, чиито жертви стават стотици хиляди хора от двете страни. (28)

 

 

Източници:

 

 

 

(1) ?????????? , ????? ??????? ?? ?????? ???????? , ??????? ??????????? , ????????. ? стр.19.

 

 

(2) ???????? ? ???? ??? ??????? , ??????? ?????? , ???????? , ???? ,1998 , стр. 7.

 

 

(3) ??????? , ?????? ??????? ?? ???? ??????? , ????????? , ?????, 1986, стр. 3-100.

 

 

(4) Пак там

 

 

(5) Пак там

 

 

(6) ? . ??????????????? ?????, ?????? ????????? ????? ????? ?????? , ????? ??????????? ,????, 1982, стр. 233.

 

 

(7) Пак там

 

 

(8) Интервю с Рашид Ганусши, сп. Алмарифах, бр.1, 1978.

 

 

(9) Пак там

 

 

(10) Пак там

 

 

(11) Рашид Ганусши, Ние и Западът, сп. Алмарифах, бр. 10, 1978.

 

 

(12) Пак там

 

 

(13) Пак там

 

 

(14) Интервю с Рашид Ганусши, http://msanews.mynet.net/intra2.html

 

 

(15) Пак там

 

 

(16) Пак там

 

 

(17) Пак там

 

 

(18) Пак там

 

 

(19) Пак там

 

 

(20) ? . ??? ????? ??????? ?????, ??????????????? ????? ????? ?????? , ????? ????? ?????? ,????, 1982, стр. 211.

 

 

(21) Пак там

 

 

(22) ???????? . ????? , ???? ???????? ?? ???? ???????? , ?????????????? , ???????, стр.419.

 

 

(23) Пак там

 

 

(24) Shireen T. Hunter, The Future of Islam and the West, Greenwood, 1998, р .213.

 

 

(25) Пак там

 

 

(26) Пак там

 

 

(27) Пак там

 

 

(28) ???????? . ????? , ???? ???????? ?? ????????????, ??????? ???????, ???????, стр. 123.