„Мюсюлмански братя” и Иран

Изследвания

 

По време на посещението си в Иран през февруари тази година лидерът на Хамас Халид Машал благодари на иранските лидери за оказаната от тях подкрепа по време на конфликта в ивицата Газа.

 

Това е доказателство за засилване на връзките между сунитската ислямистка група, която САЩ определя като терористична организация, и шиитския режим в Техеран.

Печат

 

 

Изявленията на Машал последваха обвиненията на Министерството на  финансите на САЩ в тероризъм на лидерите и бойците на ал-Кайда, получили подслон в Иран. Тези примери за сътрудничество между шиити и сунити поставят нови въпроси за това дали Иран може да подобри връзките си с египетските „Мюсюлмански братя”. Въпреки че такова установяване на приятелски отношения изглежда малко вероятно, историята сочи друго – че това може да се случи. Иран поддържа неофициални отношения с „Мюсюлмански братя” от дълги години и вероятно шиитския ислям има много по-голямо влияние сред сунитите в Египет, отколкото сред сунитите от други арабски страни. Острите критики на Иран срещу египетския президент Хосни Мубарак е също сред причините за силния отклик сред египетските радикали, намиращи се под властта на режима в Кайро. Ако Иран установи близки връзки с „Братята”, то влиянието му в арабския свят и по-специално сред арабските радикали ще нарасте значително, а това без съмнение ще има негативни последици за американските интереси в региона. 
Връзките между Иран и сунитските екстремисти
Египет от дълго време подозира за връзката на „Мюсюлмански братя” с Техеран и това съмнение до голяма степен се основава на дългогодишните връзки между Иран и Хамас – клон на „Братството”. Неотдавнашният конфликт в Газа вероятно допълнително ще засили съмненията на Кайро. По време на сраженията Иран открито изразяваше подкрепата си за Хамас и критикуваше остро египетското правителство за неговото бездействие. Лидерът на Хамас Халид Машал благодари на Иран за оказаната подкрепа на организацията и заяви: „Хората в Газа… винаги са ценели високо политическата и морална подкрепа на иранските лидери и иранския народ”. Според иранската национална телевизия Машал е казал, че „Иран определено изигра важна роля в победата на народа в Газа и е част от тази победа”. Иран е създал здрави връзки и с други сунитски екстремисти. Според „Ню Йорк Таймс” саудитските власти твърдят, че лидерът на ал-Кайда за Персийския залив Абдула ал-Караки живее и се движи свободно в Иран, заедно с над сто души от Саудитска арабия, които работят за него. Министерството на финансите наскоро обяви, че Саад бин Ладен, син на Осама бин Ладен е бил арестуван от иранските власти в началото на 2003 г., но „от септември 2008 г. е вероятно да не вече задържан”. Според директорът на Националното разузнаване Майкъл МакКонъл е твърде вероятно Саад би Ладен да се намира в Пакистан.
Отношенията Иран – „Мюсюлмански братя” преди революцията
Въпреки че между египетските „Братя” и Иран не съществуват здрави организационни връзки, то „Братството” е оказало силно влияние върху възраждането на исляма в Иран, движение, чиято цел е да представи исляма не само като религия, но и като идеология, ръководеща всички аспекти на политическия, икономическия и социален живот. Муджтаба Мерлохи, известен и като Навваб Сафави (1924-1955), млад ирански чиновник, основава в началото на 40те години „Федаин ал-ислам” и изиграва важна роля в свързването на шиитския фундаментализъм и ислямистките финдаменталистки движения в други страни. Подобно на основателите на Възраждането на исляма в Египет, „Федаин ал-ислам”  вярват, че за да победят превъзходството на Запада, мюсюлманите трябва да се сражават със сектантството, да загърбят конфликта между шиити и сунити и да създадат единен мюсюлмански фронт. През 1954 г. по покана на Сейд Кутб, тогава секретар на организацията „Ислямска конференция” и един от интелектуалците на „Мюсюлмански братя”, Навваб Сафави посещава Йордания и Египет, за да се срещне с лидерите на организацията. Под тяхно влияние става съпричастен към палестинската кауза. Преди това палестинският проблем е съвсем слабо дискутиран сред  иранските интелектуалци и активисти. След завръщането му в Иран поставя началото на палестинска кампания и събира пет хиляди доброволци, които да участват в борбата срещу евреите. В своята кратка автобиография настоящият лидер на Иран аятолах Али Хаменей описва как след срещата си с Навваб Сафави в град Машхад в Иран започва да се интересува от политика. Преди ислямската революция в Иран през 1979 г. Хаменей превежда две книги, написани от Сейд Кутб: „Бъдещето на тази религия” и „Ислямът и проблемите на цивилизацията”.
 Ислямската революция и „Мюсюлмански братя”
В началото организацията приветства с известна предпазливост водената от аятолах Хомейни ислямска революция, която вероятно им е дала увереност, че те също биха могли на свалят светския режим на страната. Но след като египетският президент Ануар ас-Садат е убит от ислямски радикал през 1981 г., „Братството” е принудено да се отнася с предпазливост към Ислямската република, поне публично. През януари 1982 г. Умар Телмесани, тогава лидер на организацията, заявява през египетското седмично списание „ал-Мисуар”” „Подкрепяме [Хомейни] политически, защото един подтиснат народ успя да се избави от тираните и върна свободата си, но доктринално сунизмът е едно, а шиизмът е нещо съвсем различно”.  Въпреки това „Мюсюлмански братя” продължават да осъждат сектантството сред мюсюлманите с аргумента, че е необходимо единство в името на джихада срещи корумпираните лидери и Запада. През 1985 г. Телмесани пише в египетското списание „ад-Дауа”: „Сега примиряването между шиити и сунити е важна задача за специалистите по мюсюлманско право. „Мюсюлмански братя” се свързаха с иранското духовенство не за да приемат шиитите сунизма, а за да изпълним основната мисия на исляма – да обединим сектите в исляма колкото е възможно повече”.  Разбира се, има и сфери, в които „Братството” и Иран си сътрудничат открито. През 1988 г. например, след края на ирано-иракската война, по молба на лидера на „Мюсюлмански братя” шейх Мухаммад Газали, Иран едностранно се съгласява да освободи египетските военнопленници, били се на страната на иракската армия срещу Иран. Наскоро, на 28ми януари тази година, Мухаммад Махди  Акеф, сегашният лидер на „Братството” заяви в интервю пред агенция „Мехр Нюз”: „Мюсюлмански братя” подкрепят идеите на основателя на Ислямската република”, и добавя: „идеята на аятолах Хомейни, особено що се отнася до палестинския въпрос, е продължение на становището на „Братята” относно борбата срещу окупацията”.
Египет и шиизма: далечен, но популярен спомен
Египтяните са по-отзивчиви и положително настроени към шиизма, отколкото другите араби-сунити. Една от причините е че династията на Фатимидите е основана в Египет през 10ти век като клон на шиитското исмаилитско движение. Династията играе важна роля във взаимното обогатяване между Иран и Египет. Двувековното управление на Фатимидите е съпроводено с икономически и културен разцвет и е апогей в историята на ислямската цивилизация. Дори изкуството в Египет е повлияно от иранските стилове. Този период оставя трайни следи в историята на Египет и управлението на шиитите запознават Египет с шиитските практики и традиции, приемственост, което не е открита никъде другаде в сунитския свят. В Египет все още се уважават символите и светите места от този период. Например египтяните вярват, че Хюсейн, третият шиитски имам, както и неговото семейство, са погребани в Кайро, а не в Кербала, Ирак. За египтяните-сунити гробниците на Хюсейн, сестра му Зейнаб и дъщеря му Сакина  са най-светите места на света след Мека и Медина. Също както шиитите, сунитите в Кайро празнуват Ашура (шиитското честване на годишнината от смъртта на Хюсейн).  Освен това, през 19ти век персийският език е приет за език на литературата и науката. Печатат се вестници на персийски език. Наред с влиянието на египетските ислямисти върху иранското духовенство, за което бе споменато преди, на свой ред иранските духовници спомагат за сформирането на възраждане на исляма в Египет. Ярък пример за това е живелият през 19ти век Джамал ад-Дийн ал-Афгани. Когато пристига в Египет от роднината си Иран, той твърди, че е афганистанец, за да може да се представи като сунит. Неговата идеология е за обединяването на мюсюлманите и търси отговорите за  злините в мюсюлманското общество в „истинския ислям”. Заради тази история дълги години шиизмът намира отклик в Египет, въпреки факта, че египтяните по времето на Фатимидите, както и днес, са предимно сунити.
Шиизмът в съвременен Египет
Притегателната сила на шиизма е намаляла през последните години, тъй като египетското правителство е станало изключително чувствително относно това, което то възприема като „надигаща се вълна на шиизма” в региона. Затова правителството и държавните медии са предприели кампания срещу шиизма и шиитските символи. През ноември 2005 г. президентът Хосни Мубарак заяви, че „повечето шиити са верни на Иран, а не на собственото си правителство”. Коментарът предизвика няколко демонстрации на шиити. В свещения за шиите град Наджаф хиляди се събраха на протест. След това той обясни, че шиитите според него симпатизират на Иран религиозно, а не споделят политическите им възгледи. В няколко случая изтъкнатият египетски духовник шейх Юсуф Кардауи, бивш член на „Братството”, предупреди за „шиитската вълна” и за мисионерските дейности на шиитите и иранското правителство, особено в Египет. „Нарастващото проникване на шиизма в Египет може да доведе до гражданска война като тази в Ирак”, каза той. Египетското правителство е положило доста усилия да мобилизира  духовенството и факултетите от университета „ал-Азхар” срещу „Мюсюлмански братя”, за да се бори срещу шиизма. Няма точни цифри за броя на шиитите в Египет. Тъй като са под натика на правителството, повечето от тях избягват да признават открито вярата си. Според някои западни и египетски източници (като изследователския център „Ибн Халдун”) посочват, че шиитите са по-малко от 1 % от населението в Египет, т.е. приблизително 657 хиляди души. Но според Мухаммад ад-Дарини, изтъкнат сунит, които е приел шиизма, броят ми достига до 1.5 милиона. Ад-Дарини твърди, че шиитите в Египет са дванадесетници  също като шиизма в Иран. Но отрича каквато й да е било връзка между общността на шиитите и иранското правителство. „Иран няма никакво влияние върху нас”, заявява ад-Дарини. „Понякога иранците дори ни критикуват относно нашите позиции и изказвания. Нека всеки е наясно, че шиизма не е възникнал в Иран, а е арабски. А [четирите традиционни] сунитски школи водят началото си от Иран. „Част от притегателната сила на шиизма в днешен Египет е по-скоро политическа, отколкото доктринална. Някои млади египтяни виждат приемането на шиизма като начин за протест срещу режима, също като хилядите ирански шиити, които приемат други религии отчасти заради шиитското правителство в сраната им.
Заключение
Въпреки че напредък в отношенията между египетските „Мюсюлмански братя” и Техеран е много малко вероятен, последиците за Съединените щати от такъв един съюз ще бъдат изключително негативни. Иран е съсредоточил вниманието си към Персийския залив и извън него, и подобни връзки с най-силната опозиционна партия в Близкия изток ще бъде голяма крачка напред. От дългогодишните и все още развиващи се връзки между Иран и Хамас, както и ако отправим поглед назад към историята, става ясно, че американските политици трябва да следят тази тенденция.
Мехди Халаджи е старши научен сътрудник във Вашингтонския институт. Изследва ролята на политиката в съвременния шиизъм в Иран и Ирак.