Защо падат цените на петрола и кой ги определя? А кой губи и кой печели от всичко това?

Анализи и коментари

Много приятели ме питат защо не коментирам срива на цените на петрола, при положение че съм прекарал повече от половин век като съветник в арабския и международния петролен пазар. Причината за това е сложността на тематиката – заплетена е и няма да е лесно да я обобщя в една статия. Но ще се опитам да съм възможно най-кратък и ясен.

Печат

Да започнем първо с това кой определя цената на петрола?

Някои аматьори, злонамерени или незнаещи хора отиват ту на изток, ту на запад в своите интерпретации, а отговорът е прост: САЩ и точка. До 1970 г. Америка изнасяше петрол, но в споменатата година изравни производството с вътрешната си консумация. Преди това поддържаше излишък от три милиона барела дневно, увеличаваше производството, когато искаше да намали цената и го намаляваше, когато искаше да я повиши. През 1970 г., когато започна да внася нефт, държавата изгуби тази си функция и прехвърли ролята на Саудитска Арабия.

Съединените американски щати (се координират) със Саудитска Арабия, за да контролират цените на петрола. Относно тази роля, Ахмед Заки Ямани, бивш саудитски министър на нефта, гордо заяви: „За да унищожим останалите страни-членки на ОПЕК, е достатъчно да увеличим максимално производството на нефт. За унищожаването на страните потребителки, от друга страна, е достатъчно просто да намалим производството си.” Аз обаче се чудя – кой реално притежава и може да използва тази сила на „унищожение”?

Отговорът е ясен. Както се посочва в едно проучване – материал 9-838-096 на Висшето училище по мениджмънт в Харвардския университет – „Контролът върху цената на петрола и този върху количеството на производството му са два от стълбовете на националната сигурност на САЩ.” Тогава, щом количеството и цената на петрола са стълбовете на националната сигурност на САЩ, то очевидно няма как държавата да ги отстъпи на други, а това от своя страна означава, че решението е на 100% в американски ръце .

Ето един пример за това как САЩ тайно планира да намали цените на петрола, за да стимулира икономиката си:

В „много тайно изследване” на американското Министерство на енергетиката, изпратено до Министерството на външните работи на 24.10.1984 г., се казва следното: „За да се възстанови икономиката на САЩ, нашата политика трябва да се насочи към намаляване на цените на нефта с 30-40%.”

В спешна и шифрована телеграма от Министерството на външните работи до посолството в Лондон пише: „Министърът на външните работи много държи да бъде проведено бързо проучване на това как ще се отрази един значителен спад в цените на петрола.” Номерът на телеграмата е 081715 и е изпратена през месец март 1985 г.

През зимата на 1985 г. цените паднаха от средно $26 за барел до по-малко от 10 долара за барел през 1986 г. Както и днес, целта на този спад бе стимулиране на американската икономика и изтощаване на Съветския съюз, който по това време воюваше в Афганистан.

Но защо им е на разни държави да действат против интересите си?

През 1981 г. един студент от University of Petroleum and Minerals задава следния въпрос на министъра на нефта, Ахмед Заки Ямани: „Всеки саудитски гражданин, който следи настоящата нефтена политика, ще открие, че кралството произвежда повече от нуждите на икономиката си и продава на по-ниски от пазарните цени – дори по-ниски от тези, на които други страни от Персийския залив продават. Въпреки тази наша жертва, пресата, всички медии, дори и висши държавни служители в западните страни враждебно атакуват страната ни. Не мислите ли, че е крайно време да спрем да се жертваме, за да задоволяваме потребителите на петрол?”

Отговорът, който студентът така и не получава, е следният: защото режимите искат да запазят властта си. Затова решението не е в техните ръце, а американците контролират всички петролни полета. Ако например днес производство се намали на 3 милиона барела, вместо десет милиона, цената ще скочи до $120 за барел, и така приходите ще бъдат равностойни на тези от 10 милиона барела.

Кой губи и кой печели от тази игра?

САЩ печели най-много, а страните-производителки на петрол, особено арабските държави от Залива, губят най-много. Нека цифрите говорят: нефтът представлява 90% от износа на Саудитска Арабия, а 80% от бюджета идват от продажбите на суровината. Това превръща страната в най-дълбоко засегнатата. За сравнение: приходите от нефт на Нигерия се равняват на 75%, на Русия – 50%, на Иран – 47%, а на Венецуела – 40%.

Спадът от $120 на $30 означава намаляване с $90 за барел. САЩ внася около 7 милиона барела на ден и съответно с тази разлика спестява около 630 милиона долара на ден или около 230 милиарда на година. От друга страна, този спад ще стимулира американската икономика с около 360 милиарда долара годишно, които ще отиват в джобовете на американците, тъй като цените на бензина, горивата и електроенергията ще поевтинеят, докато в страните -производителки на петрол ще поскъпнат.

Ако производството на страните от Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив (Gulf Cooperation Council – GCC) е около 17 милиона барела на ден, то това означава, че те ежедневно губят около 1,53 милиарда долара.

Политическите и икономическите последици от труса в цените на петрола

Внезапният спад в цените на петрола и начинът, по който се състоя, е истинско политическо и икономическо земетресение, което ще има глобални последици, особено в страните-производителки на петрол. До юни 2014 г. цената за един барел беше $115. Прогнозата на икономистите и експертите бе, че стойността ще остане над $100 и бавно ще се увеличава. Въз основа на тези прогнози и предположения, енергийни компании похарчиха стотици милиони долари в проучвания и сондажни операции в открито море, както и за добив на пясъчен петрол в Канада, шистов петрол в Съединените щати и тежък петрол във Венецуела. Имайте предвид, че разходите за този вид производство не са по-малко от $50 за барел, а днес цената падна под $30. Тоест цената падна с около 75% от тази през юни 2014 г., което прави така нареченото неконвенционално производство, споменато по-горе, икономически нецелесъобразно. Също така, ще бъде спряно производството чрез така наречените второстепенни и третостепенни програми за подпомагане.

Причините, които подтикнаха Съединените щати да предизвикат икономическо земетресение, са две:

- Свалянето на цените по този начин е насочено към „разклащане” на икономиката на враговете на САЩ, а те са Русия, Иран и Венецуела. Главната цел е руската икономика. 

- Световната и американската икономика все още не са се възстановили от финансовата криза от 2008 г. и последиците ѝ. Също така, икономическият растеж в Европа, дори в Китай е бавен. Спадът в цените на петрола ще помогне за стимулирането на тези икономики, като най-големите губещи тук ще бъдат страните-производителки.

Един от резултатите от понижението в цените на петрола бе, че на 6.12.2015 г., във Венецуела, партията на Чавес изгуби изборите и на власт дойде опозицията. Очакваше се същото да стане и в Русия. В началото беше определена цена от $50 за барел, с предположението, че повече нетрадиционни видове производство (шистов, пясъчен и тежък нефт) ще могат да оцелеят и да продължат на същата цена. Изненадата обаче дойде от руската икономика, която устоя и успя да се адаптира към този сериозен икономически трус въпреки колапса на рублата. Нека не забравяме и санкциите, наложени върху Русия след кризата в Украйна. По този начин възможността да се прибегне към световната банкова мрежа за помощ бе временно осуетена. Моментът на удара срещу рублата през декември 2014 г. бе избран така, че да съвпадне с месеца, в който Русия имаше външен дълг в размер на 70 милиарда долара и около 40 милиарда за следващия месец. Руската централна банка обаче успя да се справи с този сериозен финансов удар, целящ унищожение, с адаптиране на руската икономика и възможно най-малко загуби.

Твърдостта на Русия изненада неоконсерваторите, които управляват света чрез военните и разузнавателните сили на САЩ, но планираната война трябваше да продължи.

Американски правителствени и частни институции направиха проучване за стъпката, която е необходимо да се предприеме, за да се разбие стабилността на Русия. Резултатът от проучването на „Bloomberg Foundation” показва, че ако цената на петрола падне до $30 за барел, руската икономика няма как да издържи на още един трус и ще рухне. Смята се, че тази стойност ще разклати финансовата и банковата ѝ система и ще доведе рублата до рязък спад. Именно затова Америка реши да понижи цената до $30.

На 25.11.2015 г. руският министър на финансите заяви, че Русия се адаптира към новите цени и дори евентуален спад до $40 няма да има особен ефект върху икономиката на страната. Руската централна банка направи проучване за това какви ще бъдат последиците от падането на цената на петрола под $40 ($30 например). Резултатът показа, че руската икономика ще се свие с 3% и цените на суровините ще се увеличат с около 7%. Именно по този начин бе унищожен Съветският съюз – със свалянето на цените на петрола до $10 за барел и тежката война в Афганистан. Капиталистите, които държат света в ръцете си, се надяват историята да се повтори в Русия.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че цената на петрола ще достигне до между $50-$60 до 2020 г., а до 2040 г. ще се качи до $85. Мисля, че това пророчество е политизирано.

 

Източник: http://www.raialyoum.com