Кой управлява Америка – Обама или Нетаняху?

Анализи и коментари

На 3 октомври 2001г., когато Ариел Шарон решава да нахлуe в Западния бряг с ясната цел да разруши държавността в Палестина и да атакува летището в Газа, националното радио „Гласът на Израел“ излъчва обръщение на Шарон към президента Шимон Перес: „Всеки път, когато вземем  решение за каквото да е било, вие ми казвате: „Трябва да видим какво ще кажат американците.” Уверявам ви категорично да не се притеснявате за американския натиск върху Израел. Ние, еврейският народ, контролираме САЩ и американците го знаят.“ 

Печат

Конфликтите, споровете и разногласията между Обама и Нетаняху продължават вече 6 години. Нетаняху се опитва да наложи своята политика не само по отношение на двустранните връзки между двете държави, но дори и спрямо политиката на САЩ в Близкия изток, включително и Иран. Премиерът на Израел демонстрира публично влияние върху американския държавен глава. Тези показни демонстрации противоречат на традициите на еврейското лоби, което има силно влияние върху американската политика чрез своите тайни канали.

Известни медии по света са собственост на евреи и обслужват техните интереси. „Ню Йорк Таймс“  разкритикува  Нетаняху. Изданието предупреждава, че американските граждани ще искат да знаят защо чужд президент се намесва в решенията на президента на САЩ и кой стои зад всичко това. Медиите съветват Нетаняху да преразгледа външната политика на Израел спрямо САЩ и да не приема поканата на говорителя на републиканците Джон Бейнър  да държи реч в Конгреса.

39-ият американски президент Джими Картър описва в книгата си „Мемоари от Белия дом“ едно свое посещение в Израел през 1973 г. по покана на Ицхак Рабин (тогава посланик на Израел в САЩ). По това време Картър е губернатор на щата Джорджия. При визитата си той научава за страданието на палестинците, които са изгонени от домовете си, и го сравнява с „изгонването на индианците от Джорджия, където се намира фермата на моята фамилия в момента. Те са изгонени от земите си, за да се даде път на нашите бели предци.”

 Картър приключва посещението си с надеждата израелците да бъдат справедливи спрямо палестинците като доминираща страна в този конфликт.

След като става президент на САЩ, Картър разбира, че израелците не искат мир със съседите си, както и че той не е в състояние да оказва натиск дори за прилагане на разпоредбите от споразумението от Кемп Дейвид за мир между Израел и Египет. Картър описва ситуацията по следния начин: „Няма сила – арабска и дори американска, която да принуди израелците да приемат решения, които не отговарят на интересите им спрямо Източен Йерусалим, Западния бряг, правата на палестинците или други арабски територии, окупирани от Израел.”

Според Американско-израелския комитет по обществените въпроси Картър допуска грешка, като мисли, че мирът е възможен, ако Израел следва разумна политика на фона на случващото се в арабските държави, а именно: новата религиозна тенденция, нарастващите амбиции сред образованите и средната класа, страховете от чужда намеса и стремежа на народа към демокрация, както и отказа на някои от тези режими да се ангажират повече с палестинския въпрос. За 39-ия американски президент проблемът се корени във факта, че „Съединените щати са почти единствената държава, дала пълна  подкрепа на Израел". САЩ осигурява политически чадър над Израел, като  използва  правото си на вето на решения на ООН  42 пъти  от 1973г. насам. С тези си действия Америка застава на страната на Израел срещу целя свят.

Книгата на Картър не се хареса на хората,  които стоят зад „Ню Йорк Таймс“, и затова вестникът не публикувано нищо, свързано с нея. Но когато тя  оглавява  списъка на най-продаваните книги за пет  поредни  седмици, изданието публикува негативен коментар спрямо Картър, като цитира негов бивш служител.

 Картър отговаря на  обвинението и публикува  статия в “Лос Анджелис Таймс “, в която заявява: “В последните 30 години от  политическия ми  живот преживях  много ограничения. Натискът стига до  там, че ако някой от членовете на Конгреса реши  да вземе балансирана позиция между Израел и Палестина  или задължи  Израел да спазва международното право, или да защити правата  на палестинците, това означава политическо самоубийство“. 

Думите на 39-ия президент на САЩ разгневяват еврейската  общност, която го обвинява в антисемитизъм и дори го заклеймява като симпатизант на нацизма. Картър получава остри критики заради признанията си, които обаче са подкрепени  от още факти и истини, публикувани  във вестник „Хааретз“ на 26 април 2008 г. от Йоси Сарид,  бивш  израелски министър и активист за човешките права . В статията си той пише: “Ясно е защо се страхуваме от  термина расизъм, но ние не трябва да се страхуваме от  дефиницията, а от съществуването на расизма“.

Журналистът Майкел Масинг  цитира  член на Конгреса, който  е и поддръжник  на Израел: “Ние можем да  разчитаме на много от членовете на Конгреса да изпълняват  политическите  поръчки на  Американско-израелския комитет по обществените въпроси“.  Пред  журналиста от „Ню Йоркър“ Джеффри Гольдберг  един от лидерите на тази организация, обединяваща израелското лоби в САЩ, Стив Росен  поставя кърпа на масата и заявява: "Можем да съберем  подписите на 70 сенатори на тази кърпа за по-малко от 24 часа“.

Източник:http://www.raialyoum.com