Защо „Ислямска държава” се разшири толкова бързо на юг в Тунис?

Анализи и коментари

Дали изборът ѝ да нападне град Бен Гуердан е случаен и защо тунизийското правителство трябва да отхвърли предложението на САЩ за помощ?

Печат

На пресконференция във вторник, премиерът на Тунис, Хабиб Есид, излезе, за да говори за фактите и обстоятелствата около терористичния акт, сполетял град Бен Гуердан, разположен на границата с Либия. Докато даваше подробности относно атентата обаче, премиерът спомена нещо много важно, което обобщава настоящето и бъдещето на Тунис, а вероятно и това на цяла Северна Африка. Той заяви: „… въпреки големите загуби, Тунис спечели тази битка, но войната ще бъде дълга”.

Да, войната ще бъде дълга, а може би твърде дълга, защото не е лесно да се пребори опасната организация, която иска да пробие границата на Тунис, с цел да проникне във вътрешността на страната и така да се създаде трансгранична и трансконтинентална „Ислямска държава” с по-голям военен и логистичен потенциал от този на множество армии и правителства по света. Именно с това се обяснява и създаването на международната коалиция от над 100 държави, включително и две от великите сили, която цели да ликвидира мощната организация.

За да анализираме споменатата „неизненадваща” атака, следва да разгледаме внимателно няколко фактора, а именно:

1.Повече от седем хиляди тунизийци влязоха в Сирия през Турция преди пет години, с подкрепата на тогавашното си правителството и под влияние на медийната пропаганда и подстрекателството от страна на някои държави от Персийския залив. Тяхната цел бе да се присъединят към сирийската революция, но повечето всъщност се включиха в джихадистки, ислямистки групировки и по-конкретно „Ислямска държава”. Част от тях се завърнаха в Либия по същия маршрут, но тежко въоръжени, с много добър оперативен военен опит и една цел – да свалят правителствата на „неверниците” в ислямския Магреб;

2.Според очевидци членовете на клетката, нападнала града, са наброявали около 50 души и повечето от тях са били местни. Те са познавали добре целия град и затова лесно са достигнали до цели като казармите, полицейския участък и поделението на националната гвардия;

3.Южната част на Тунис представлява слабото място на държавата, тъй като е източник на ислямски екстремизъм. Този факт бе ясно отразен по време на президентските и парламентарните избори, когато гласовете на местните бяха в полза на ислямски групировки. Съществуват и други обяснения във връзка с горепосоченото. Можем да посочим например нарастващата разлика в начина на живот на гражданите, които живеят на север и са в по-добро икономическо положение, и бедните на юг, които страдат от маргинализация и ниски темпове на икономическо и социално развитие;

4.Близките отношения и припокриването в икономически и социален план между южната част на Тунис и съседна Либия, която се превърна в провалена държава след намесата на НАТО и свалянето на стария режим; хаосът и въоръжените милиции, взели контрол над благата и възможностите на Либия; злоупотребата с оръжията, намерени в складовете на стария режим в Либия, чиито брой надвишаваше 30 милиона; всички тези фактори, по един или друг начин, се отразиха не само върху Тунис, но и върху другите страни от региона и благоприятстваха появата на „Ислямска държава”.

5.Държавният секретар на САЩ, Джон Кери, допусна грешка, когато осъди този акт и предложи помощ на тунизийските власти за противопоставяне на заплахата от „Ислямска държава”. Така е, защото именно намесата на САЩ и съюзниците ѝ от Европа и Близкия изток в Либия се превърна в инкубатор за джихадистите, след премахването на режима, и доведе до неуспешния опит да се създадат алтернативни институции, които да бъдат способни да защитават страната, сигурността и стабилността на своите граждани.

Тунизийската армия показа висока ефективност и се справи добре срещу нападателите на град Бен Гуердан. Най-полезната помощ, която САЩ би могла да предостави, би била да не се намесва в Тунис и да стои далеч не само от нея, но и от всички държави на арабския Магреб.

Чудим се на онези, които излизат по медиите и говорят, че са изненадани от атентата и настояват за чужда намеса срещу „Ислямска държава”. Те забравят, че организацията не спря да разширява териториите си след победата над иракската армия, притежаваща над половин милион войници. Похарчени бяха над 30 милиарда долара за обучение и въоръжаване. „Държавата” не се спря, дори и след като превзе градове като Мосул, Тикрит, Дияла, Фалуджа и Рамади в Ирак, а преди тях и сирийските градове Ракка, Дейр аз-Зор, Палмира и част от град Алепо.

Както казахме в началото, че „Ислямска държава” е трансгранична и трансконтинентална държава, която взе да търси нови клонове в други страни, след като започна да губи позициите си в Сиря и Ирак.

Ако светът истински иска да се справи с този терор, трябва да разгледа произхода и целите му, както и средата, която го стимулира, по обективен и научен начин.

 

Източник: http://www.raialyoum.com