Давутоглу в Техеран, в търсене на решение за сирийската безизходица и икономическата криза

Анализи и коментари

Дали Иран ще подаде спасително въже? Дали кюрдско-американското сближаване е причината за тази визита, или просто Турция изоставя саудитския си съюзник, заради иранския газ?

Печат

Оказва се, че турското правителство е изправено пред сериозна беда, която може да се отрази негативно върху икономиката и положението ѝ в региона. Именно затова страната се обърна към Иран и Израел в търсене на спасение и изход от кризата, без да вземе предвид съображения като отношенията с другите страни от региона.

Турция следваше политика на „нулеви проблеми” със съседките си, но тя рухна през последните пет години, след директната намеса в Сирия. След повторното нормализиране на отношенията с еврейската държава, премиерът Ахмет Давутоглу посети Иран, по покана на иранския министър на промишлеността. Посещението бе осъществено в търсене на бизнес сделки, с цел да се компенсират големите загуби, нанесени на турската икономика от наложените санкции от страна на руския президент, Владимир Путин, вследствие на свалянето на руския бомбардировач от турски изтребители, близо до границата със Сирия.

Влошаването на положението вътре в страната, ограничаването на свободите, преследването на опозицията, конфискуването на вестници, налагането на цензура над всички социални мрежи, ескалацията на насилието, упражнявано от страна на ПКК и зачестяващите бомбени атентати в Анкара и Истанбул, са само част от причините, които биха могли да доведат до рухването на турското правителство.

Може би Турция най-много се тревожи от факта, че загуби Русия без да спечели САЩ и Европа на своя страна. Когато Ердоган постави Америка пред трудния избор между Турция и кюрдите, тя избра последните и отхвърли всички турски проекти за създаване на буферни зони по сирийската граница. Щатите също така отказаха да добавят сирийската кюрдска партия „Демократичен съюз” в списъка на терористичните организации. Това постави Турция в критична ситуация, що се отнася до Европейския съюз, който вероятно няма да прости постъпката на Ердоган и използването на бежанците като инструмент за изнудване. Все пак съюзът се поддаде под натиска и предостави на страната три милиарда долара под формата на помощи и за премахване на визовия режим за държавите-членки.

Президентът Ердоган се надяваше да спаси икономическото постижение с повишаване на търговския обмен с Русия от 35 милиарда долара до 100 милиарда долара за следващите 4 години. Свалянето на руския самолет от турските ракети няколко секунди след влизането му в турското въздушно пространство обаче, доведе до лишаването на страната от 4,5 милиона руски туристи годишно, спирането на износа от Турция за Русия и рухването на почти всеки вид двустранна търговия между страните.

Давутоглу отлетя за Техеран – най-големят съюзник на сирийския враг – за да потърси изход от икономическата, а може би и от политическа и регионалната криза, в която се намира Турция. Визитата също така цели и да компенсира загубите от руския пазар. Именно затова разговорите в Иран акцентират върху това как да се повиши търговският обмен между двете държави от 10 на 30 милиарда долара през следващите две години, както и върху изграждането на газопровод до Анкара, с цел да се компенсира руският газ, формиращ повече от 60% от резервите на Турция.

Иранците са проницателни и много добре познават вътрешните и външните проблеми, сполетели правителството на госта им. Именно затова те няма да му дадат всичко, от което има нужда, безвъзмездно, особено що се отнася до сирийския въпрос. Може би с това се обясняват докладите, говорещи за закриване на турските пропускателни пунктове на границата със Сирия и изпращане на граничари, които да контролират границите. Ликвидирането на деветима джихадисти, проникнали през границата ден преди визитата на Давутоглу, в знак на „сътрудничество”, е положителен жест и иранците ще го разберат.

Давутоглу навярно е наясно, че от Иран споделят загрижеността му за намеренията на САЩ за създаване на кюрдска федерация, която да се простира по турско-иранската граница и минава през Ирак до Сирия. На тези общи страхове се гради основата за политическо и стратегическо сътрудничество.

Може да се каже, че общото между Турция и Иран е „прагматизмът”. Така е, защото двете държави поставят националните си интереси над всичко. Именно затова всяка от тях подготвя стратегия според собствените си проекти и интереси, а това от своя страна обяснява опитите на Ердоган да се срещне с руския президент, Владимир Путин, за да оправи отношенията с Русия и да се прекратят наложените санкции. За сега обаче стратегията му не постига успех. 

На този етап не се знае как би реагирала Саудитска Арабия на това турско-иранско сближаване, предвид факта, че тя най-много разчита на Анкара, за да се съюзи с нея срещу омразния си враг, Иран.

Руската военна намеса в Сирия обърна политическия и военен баланс в страната, като промени американската позиция в полза на сключването на политическо и военно споразумение, на базата на променящите се приоритети, доминиращи през петте години от кризата. Това може да обясни дипломатическия ход на Анкара към Техеран. А дали управляващите в Саудитска Арабия ще вземат под внимание тази голяма промяна? Ние се съмняваме.

 

Източник: http://www.raialyoum.com/