Дали разположението на ракети С-400 в Сирия ще унищожи амбициите на Ердоган за буферна зона?

Анализи и коментари

Все още продължават споровете около сваления руски самолет над Туркменската планина в Сирия, в близост до границата с Турция. В същото време продължават усилията за потушаване на напрежението около тази внезапна криза, като свидетелство за това бе визитата на  френския президент Франсоа Оланд в Москва и срещата с руския му колега Владимир Путин.

Печат

Всички страни призовават за самоконтрол и решаване на проблема с диалог и дипломация. Русия разположи модерната зенитно-ракетна система С-400 в Сирия и придвижи другата система за ракетна отбрана (от по-нисък клас), С-300. Всичко това става докато руските самолети междувременно бомбардират туркменския район и твърдят, че няма да има военни удари срещу Турция, а само икономически санкции.

Впечатлението на повечето руснаци, изразено от мнозина военни анализатори, бивши генерали и други експерти, е, че Турция е взела решението за свалянето на руския самолет седмици или дори дни по-рано и след консултация и координация с Вашингтон и НАТО. Договорите за продажба на американски изтребители от типа „F-16” (с какъвто бе свален руския самолет) предвижда неизбежна координация с американската страна като основно условие. Този факт бе потвърден от изявлението на говорителя на турската армия, който заяви че лицето, свалило руския самолет, не е знаело, че е той руски, а е действало по специални инструкции.

Взаимните нарушения на въздушните пространства между държавите са обичайни и често се случват. Свалянето на самолет нарушител обаче не е обичайно действие. Турция и Гърция например, често навлизат неразрешено във въздушното си пространство; Израел го е правил и продължава да го прави спрямо Турция, докато напада цели в Сирия, а също така стана и когато нападна турската флотилия с хуманитарна помощ „Мави Мармара” и уби 9 турски граждани, но от Турция не реагираха с агресия срещу израелските самолети. При руския инцидент обаче ситуацията е различна - двете страни са в положение на необявена война в Сирия, тъй като сваленият руски самолет  е бомбардирал „турски” граждани, а според думите на Реджеб Тайип Ердоган, туркмените, намиращи се навсякъде по света са отговорност на Турция и тя ще ги подкрепя и защитава.

Всички, които познават президента Путин, твърдят, че той е упорит, с високо самочувствие, но в същото време е много търпелив и внимателно обмисля ходовете си. Сигурно е, че свалянето на самолета е предизвикало гнева на Путин, но отказа на Турция да се извини за инцидента представлява още по-голяма провокация, изразена ясно в думите му, че „Русия все още не е чула от висшето ръководство на Турция нито извинения, нито ясни обяснения за свалянето на Су-24, нито предложение за покриване на щетите, нито обещание да бъдат наказани престъпниците, извършили деянието“. Отговорът от турската страна дойде от министъра на външните работи, Мевлют Чавушоглу, по време на посещението му в Кипър. Той заяви, че „няма причини Турция да се извинява за ситуация, в която има право. Вече изразихме пред Москва съболезнованията си за инцидента“.

Разполагането на руските свръх модерни ракети С-400 на сирийска земя ще промени правилата на играта, защото ще се превърне в заплаха за всички западни и арабски самолети, които задръстват сирийското въздушно пространство. Също така ще се разбият надеждите на Ердоган за създаване на забранена за полети зона в Сирия. Що се отнася до изразената от най-високо военно равнище израелска тревога за разположението на ракетната система, то тя може да се обясни с факта, че израелските самолети вече няма да могат да нахлуват в сирийското въздушно пространство и да унищожават цели и ракетни системи под претекст, че „са стоели на пътя към Хизбулах“.

Президентът Путин заяви, че Русия ще предприеме икономически санкции срещу Турция, което означава, че ще ги лиши от десет милиарда долара, идващи от руските туристи ежегодно, и четири милиарда от селскостопански износ от Турция към Русия, като Путин е наредил да се внасят домати от Мароко и други страни, с изключение на Турция. Само за споменатия продукт, Русия плаща около 300 милиона долара годишно. Очакваме свиване на турската туристическа индустрия, която се оценява на около 36 милиарда долара, заради напрежението, което може да продължи с години.

Кой ще компенсира Турция за загубите, които може да достигнат 50 милиарда годишно? Съюзниците ѝ Саудитска Арабия и Катар например? И това във време, когато падат цените на нефта и газа, някои държави от Залива прибягват към строги икономии и потъват във война на изтощение в Йемен?

Авторитетът на Русия се разклати два пъти този месец: първият път при свалянето на пътническия самолет над Синай, а сега и при свалянето на военния самолет на сирийска територия. В знак на възмездие за първия самолет, Путин засили въздушните удари срещу цели на „Ислямска държава“ на изток и в северозападна Сирия, но тук възниква следният въпрос: как ще отмъсти за втория самолет? Ще се задоволи ли само с икономически санкции? Не смятаме така и прогнозираме, че напрежението ще ескалира.

Великите сили имат собствени закони за отмъщение. Америка нахлу в Афганистан в отговор на атаките от 11 септември 2001 г.; две години по-късно окупира Ирак, а преди това бомбардира Либия в следствие на свалянето на американския самолет над Локърби, Шотландия. Русия окупира Южна Осетия, 2008 г., и Крим, 2014 г., в отговор на предизвикателството от страна на Грузия и Украйна.

Избухването на война не е в интерес на нито една от страните, тъй като това означава масово унищожение, вземайки предвид другите страни, които могат да бъдат въвлечени в тази война и огромните им военни възможности. Огънят тлее под пепелта и всяка грешка или упорство може да го запали със страшна сила.

 

Източник: http://www.raialyoum.com