Какво се случи и може да се случи с Иран?

Анализи и коментари

  В резултат от състоялите се през юни тази година избори в Иран на власт дойде президент, който по всички параметри отговаря на сегашните потребности на страната. Те се заключават в отслабване на наложения от Запада санкционен режим в интерес на спасяването на иранската икономика, извеждане на страната от международната изолация и постигане на вътрешнополитическа стабилност. Фигурата на новия президент е приемлива за голямата част от иранските избиратели, духовния елит, чийто представител се явява Х. Рухани, имащ второто по значение звание (ходжат-ал-ислам) в иранската духовна йерархия, и за Запада (през 2003 г. при неговото участие беше постигната договореност за преустановяване на иранската програма за обогатяване на уран). В тази връзка възниква въпросът: беше ли избирането на Х. Рухани случаен резултат от волеизявлението на иранския народ?

Печат

 

Болшинството иранци, действително, искрено гласуваха за опиращия се предимно на реформаторския електорат Рухани. Има и друг елемент. Ще рискуваме да предположим, че разиграната от висшето иранско духовенство сложна политическа многоходова комбинация изглеждаше, в общи лини, така. Няколко месеца преди изборите съществуваше сериозна опасност от това отиващият си от поста М. Ахмадинеджад, който призоваваше за иранска пролет”, да провокира безредици. Подкрепяният от М. Ахмадинеджад да заеме поста президент беше неговият зет и ръководител на администрацията му Е. Р. Машаи. Неговата кандидатура беше свалена от Наблюдаващия съвет още преди изборите. За да не провокират поддръжниците на М. Ахмадинеджад, елиминирането на Машаи беше уравновесено с отстраняване от предизборното състезание на негласния лидер на реформаторите – председателя на Съвета по целесъобразност на вземаните решения и експрезидент на ИРИ А. Хашеми-Рафсанджани. На фона на изключването от борбата на такъв тежкокалибрен политик, отстраняването на Машаи не произведе особено впечатление на електората. Тогава иранците предполагаха, че така пътят да стане президент е открит за някой от тримата консервативни кандидати, като този своеобразен триумвират не скриваше намерението си получилият най-висок резултат да бъде подкрепен от гласовете на другите двама при балотаж. В навечерието на изборите най-високо се котираха акциите на кмета на    Тегеран М. Б. Галибаф. В заключителната фаза на изборите бяха допуснати и двама кандидати-реформатори, които в миналото са заемали високи постове, но не се ползваха с особено висока популярност в Иран – Х. Рухани и М. Ареф. Последният обаче оттегли кандидатурата си в полза на Рухани. (Така наречените „независими кандидати играеха ролята на статисти и не можеха да повлияят на резултата от изборите.) Поддръжниците на консерваторите напразно очакваха и те да съберат гласовете си в едно.

По-малко от две седмици преди изборите в реформаторските кръгове вследствие на неучастието на Хашеми-Рафсанджани господстваше апатия и нежелание да участват в тях. Само няколко енергични изказвания на Рухани, в които той отстояваше необходимостта от подобряване на отношенията със Запада, а също и публичната подкрепа, която декларираха за него Хашеми-Рафсанджани и №2 в йерархията на реформаторите – другият екс-президент на ИРИ С. М. Хатами, рязко измениха ситуацията. В резултат на това поддръжниците на Ахмадинеджад останаха изобщо без свой кандидат, гласовете на консерваторите –  разпиляни между трима претенденти, а реформаторите се обединиха около един кандидат.

За избирането на Рухани не се наложи мобилизиране  на административен ресурс, както беше при избора на Ахмадинеджад, и всичко завърши в съответствие с демократичните канони. От друга страна, не е особено вероятно отказът на достатъчно добре организираната група консерватори от първоначалната тактическа схема да е станал без сигнал отгоре.

По време на инаугурацията на Х. Рухани той седеше редом до новия президент и в поведението му не личеше огорчение от поражението, а по-скоро бившият президент демонстрираше задоволство от резултата.

Рухани представи предложения за съставана своя кабинет, в който преобладават технократи, по-рано работили в правителството на А. Хашеми-Рафсанджани. Това има свои минуси и плюсове. Правителството на Хашеми-Рафсанджани не се справи твърде добре с решаването на икономическите проблеми и новите-стари лица в кабинета едва ли ще постигнат особен пробив в това отношение. От друга страна, решаването на икономическите проблеми зависи от преодоляване на разногласията на ИРИ със Запада, а именно Хашеми-Рафсанджани в продължение на много години беше най-предпочитаната от Запада фигура в иранския духовен елит. Влиянието на Рафсанджани върху правителството осигурява подходящ външнополитически фон.

Ролята на мост между Техеран и Вашингтон Рухани възлага на външния министър М. Дж. Зариф, бивш представител на Иран в ООН, който е защитил докторат в Денвър, има двадесетгодишен опит в работата с американските политици и се ползва с уважение в техните среди. Той беше част от преговорния екип по иранската ядрена програма, който тогава беше оглавяван от Рухани. През 2001 г. Зариф участва в подготовката на Бонските споразумения за Афганистан, вследствие на които се случи идването на власт на Временната администрация, а после и на правителството на Х. Карзай. Съвместната американо-иранска работа над тези документи се счита за най-добрия пример за двустранно дипломатическо взаимодействие след Ислямската революция през 1979 г.

Своята позиция по въпроса за затоплянето на отношенията между Техеран и САЩ Х. Рухани изрази достатъчно определено: Ние сме готови да участваме в сериозни и съдържателни преговори. Ако и другата страна изяви такива намерения, аз съм сигурен, че взаимното недоверие може бързо да бъде преодоляно”. Във Вашингтон това беше оценено като маслинова клонка, подадена от Техеран към Вашингтон. Едновременно с това Рухани даде да се разбере, че не се готви да отстъпи от законните права на  Иран, в това число и правото на притежание на мирен атом и обогатяване на уран за тази цел. Той подкрепи своята позиция с изявлението на иранското външно министерство, че в скоро време Иран ще подпише с Русия договор за строителство на нова АЕЦ.

Във Вашингтон и другите западни столици знаят не по-зле от хората в Техеран, че безпокойството по повод предполагаемите ядрени изследвания, имащи военна насоченост, няма нищо общо с реалността. За това свидетелства и подготвеният през  март 2013 г. от американската разузнавателна общност доклад за оценка на световните заплахи. Същевременно, сами по себе си преговорите представляват удобно място за изясняване на позициите на двете страни и намеренията им по отношение една на друга, както и за постигане на компромис в различни области, толкова повече, че приетите от Запада по отношение на Иран санкции отдавна надхвърлиха първоначалната задача да съдействат Иран да не се сдобие с ядрено оръжие. Х. Рухани възложи именно на М. Дж. Зариф да бъде иранският представител в преговорите по иранското ядрено досие, с което демонстрира най-голяма сериозност в подхода към диалога със САЩ и Запада.

На пътя на ирано-американското сближаване обаче се очакват и немалко трудности. Х. Рухани даде да се разбере, че Техеран не приема американската политика на моркова и тоягата. Освен това е очевидно, че в линията на администрацията във Вашингтон тоягата е значително повече от моркова. Американските конгресмени, независимо от позитивната реакция на Белия дом по повод избрането на Х. Рухани, през август 2013 г. одобриха ново усилване на санкциите против Иран. От своя страна Х. Рухани вече започна да изпитва натиск от страна на антиамериканското лоби в ИРИ. Някои иранскиполитолози му намекват, че следването на фарватера на американската политика може да постави въпроса за неговата политическа състоятелност и даже дават примера с отстраняването от власт на президента на Египет М. Мурси. Също така, реализиране на военен сценарий в Сирия, където двете страни стоят на различни позиции, може сериозно да обърка ирано-американското сближение. Решаването на външнополитическите, вътрешнополитическите и икономическите проблеми поставят нелеки задачи пред новото иранско ръководство и президент. Една от сложните задачи са отношенията в триъгълника духовенство-власт-общество. В определени групи в иранския духовен елит, към които Рухани принадлежи, се зароди разбиране, че главните социалните заплахи за режима са създавани от неговия консерватизъм. На среща с представители на духовенството новият президент ясно заяви, че духовенството е длъжно да служи на обществото, а не да го подвежда под своите собствени разбирания, които при това са достатъчно противоречиви. В този смисъл, ако преди духовенството се стремеше да подрежда обществото по свой модел, Рухани изрази намерения да приспособит духовенството към обществото – нещо, което е абсолютно логично в днешните условия в Иран, но ще му създаде немалко вътрешни трудности.

В плана за либерализация на обществения живот новият ирански президент обещава създаването на по-открита атмосфера в университетите, приемане на мерки за свободно изразяване на възгледите и конструктивна критика. Рухани съобщи, че правителството заедно с меджлиса ще работи над проблема за политическите затворници.

Позитивен потенциал съхраняват и предизборните обещания на Рухани за икономическа либерализация. За това свидетелстват и повишаването курса на реала, ръст на основния индекс на фондовата борса, ръста на индекса на компаниите, работещи в реалния сектор на иранската икономика. Деловите кръгове в Иран предоставиха на Х. Рухани определен кредит на доверие. Това как той ще бъде използван зависи от ефективността на съответните икономически програми, които се намират в процес на разработка. Друга сложна задача, която Рухани се постави, е модернизацията на иранската икономика, без която е невъзможно движението напред.

Перспективите на руско-иранските отношения засега са недостатъчно ясни. В политическата сфера Москва и Техеран имат много точки на съприкосновение, особено в регионален контекст. Към сходни позиции те се придържат  за Сирия, във връзка с необходимостта от нарастване на двустранното сътрудничество в Афганистан след изтеглянето на основните чуждестранни военни контингенти. Страните са заинтересовани от развитието на икономическото сътрудничество, на първо място взаимодействие в областта на атомната енергетика. Добри перспективи има и междурегионалното взаимодействие, в това число ирански инвестиции в руската икономика, например в развитието на морските пристанища в Астраханска област и строителството на металургичен комбинат в Дагестане. Реализацията на двустранните проекти в условията на действащите антиирански колективни и едностранни санкции, особено в банковата сфера, е много трудно. Сближаването между Техеран и Вашингтон, ако такова започне, неизбежно ще бъде съпроводено от американско настъпление срещу руските позиции в Иран, на първо място в чувствителните сфери.

Развитието на отношенията на Иран със САЩ и сътрудничество с Русия не са взаимоизключващи се тенденции, но и не можем да ги наречем благоприятни. При всеки случай, много зависи от това как ще протече срещата на президентите на Русия и Иран в средата на септември.

Източник: http://riss.ru/index.php/analitika/2027-chto-proizoshlo-i-mozhet-proizojti-s-iranom#.Uj8hofJy4eM