Победата на ХАМАС бележи началото на нова ера в близкоизточния мирен процес

Анализи и коментари

Победата на Движението за ислямска съпротива (ХАМАС) на проведените парламентарни избори в Палестина  бележи началото на нова ера в близкоизточния мирен процес. Четиридесетгодишният монопол на ООП върху палестинската власт е вече история.

Печат

История, която не донесе на палестинския народ бленуваната независимост, нито пък  обещаваше да я донесе. Умереният дискурс на досегашната палестинска политика в преговорите с Израел ще бъде заменен от радикализма на ХАМАС. Оптимистите вярват, че Движението за ислямска съпротива ще предпочете масата на преговорите пред оръжието. Песимистите обаче смятат, че екстремисткият политически курс на ХАМАС сега ще бъде превърнат в официална държавна политика на Палестинската автономия.

         Победата на ХАМАС не беше изненада сама по себе си. Изненадата дойде от мащаба на тази победа, който отрази високата степен на неудовлетвореност сред палестинците от досегашното им политическо ръководство. Сред основните фактори, довели до обществено-политическия разгром на Ал Фатах, са корупционните практики в управлението им и най-вече безрезултатният им курс във воденето на преговорите с Израел. След споразумението от Осло (1993 г.) корупцията и злоупотребите с власт проникват във всички структури на палестинското управление. След смъртта на Ясер Арафат се стига до силна фрагментация на отделните течения и групировки в Ал Фатах, които фокусират енергията си в междуособни войни и борба за доминация във властта. Нулевият напредък в мирните преговори през последните 15 години свидетелстваше за безсилието на палестинската власт да реализира националните интереси на палестинците. Умерената политика и дори прекомерна компромисност на Ясер Арафат се превърнаха в политическа безхарактерност. Експлицитно изразената подкрепа на САЩ и някои западни държави за Израел и тромавото посредничество на ЕС в близкоизточния процес обезвериха допълнително палестинците. Онези, които преди година гласуваха за “умереният и диалогичен” Махмуд Абас, днес заложиха надеждите си на радикалното движение ХАМАС. В една своя книга Шимон Перес обяснява, че “Израел е принуден да започне преговори с Ясер Арафат, ако не иска един ден да му се наложи да преговаря с ХАМАС”. Този ден обаче дойде, след като Израел и международната общност пропуснаха много шансове за напредък в преговорите с досегашната палестинска власт, която de facto призна държавата Израел през 1993 г. и която търпеливо чакаше изпълнението на знаковите резолюции 181 и 242  на  ООН, както и на споразумението от Осло (1993 г.). Сега Израел е изправен пред нов контрагент в преговорите от палестинска страна, който дори отрича правото на съществуване на еврейската държава и за който е съмнително дали изобщо ще пожелае да седне на масата за преговори.

 

         През годините, в които съществува ХАМАС (от 1987 г.), движението се превърна в символ на палестинската интифада и олицетворение на най-непримиримия противник на Израел. В рамките на втората палестинска интифата, започнала през 2000 г., ХАМАС е организацията, извършила най-голям брой атентати срещу израелски обекти. Палестинците схващат тези атаки като легитимна съпротива в отговор на израелската “агресия и окупация”. Освен това ХАМАС (като правоприемник на палестинските Мюсюлмански братя) развиват активна благотворителна и социална дейност в сектора Газа и Западния бряг. ХАМАС доказаха своята жизненост като организация, въпреки физическата елиминация на 4/5 от нейното ръководство, убийството на шейх Ахмад Ясин и неговия наследник Рантиси.   

 

         Въпреки че ХАМАС имат силен религиозен уклон в идеологически план, не бихме могли да твърдим, че заслуга за победата на движението в изборите има религиозният фактор. По правило палестинците са светски ориентиран народ, доказателство за което е четиридесетгодишното управление на ООП. На президентските избори през 2005 г. палестинците отново заложиха на светска личност в лицето на Махмуд Абас. Само година след този вот обаче мнозинството от палестинците подкрепиха Движението за ислямска съпротива. Още по-парадоксален е фактът, че голяма част от палестинските християни също гласуваха за ХАМАС. От тук се налага изводът, че не ислямът доведе ХАМАС във властта, а един национален идеал доведе исляма във властта. Това не само не е прецедент в съвременната история на Близкия изток, но сякаш това явление се превръща в политическа закономерност за региона.  Не можем да очакваме обаче ислямизация на обществено-политическото пространство в Палестинската автономия с идването на ХАМАС на власт. Движението не е заложило подобни намерения в политическата си програма и ръководството му ясно съзнава, че засилването на религиозния фактор в политиката ще стесни обществената подкрепа към властта.

 

 

 

         Победата на ХАМАС в парламентарните избори в Палестинската автономия предизвика верига бурни реакции от страна на международната общност. Вашингтон и ЕС заеха почти идентична позиция, обявявайки, че ще прекратят финансовата си подкрепа за Палестинската автономия, ако ХАМАС не признае правото на съществуване на израелската държава и не се разоръжи. Белият дом и Брюксел се изправиха пред крайно дискомфортна действителност – да признаят легитимното право върху държавната власт на една според тях терористична организация. На фона на тези предупреждения от страна на Запада, Русия обяви, че не смята Движението за ислямска съпротива за терористична групировка и въпреки че не одобрява напълно някои негови действия, призовава международната общност да не прекратява финансовите помощи за палестинците. В същото време, арабските страни и най-вече Саудитска Арабия обявиха категорично, че ще продължат финансовата си подкрепа за Палестина, тъй като ХАМАС са завоювали победата си на изборите по демократичен начин. При всички положения ХАМАС не приема с особено безпокойство  заплахата за прекратяване на материалните помощи, тъй като при такъв развой на събитията Иран и Сирия ще компенсират напълно спрените субсидии от САЩ и ЕС. Това, естествено, предпоставя и по-силна зависимост на палестинската външна политика от тези две държави.

 

         При тази разнородност на международните реакции, възниква въпросът защо няма единни международно-правови критерии при определянето на една организация като терористична. Очевидно Западът базира квалификацията си за ХАМАС като терористична групировка съобразно методите, които движението използва за реализацията на политическите си цели. Самоубийствените атентати и други военни акции срещу израелски цели са основен инструмент в съпротивителната дейност на движението и безспорно тези действия се определят като тероризъм. Арабската общност обаче възприема военната активност на ХАМАС като национално-освободителна борба срещу “израелската окупация на Палестина”. Общоарабската позиция по отношение на ХАМАС е, че една организация, която защитава най-висшата национална кауза на един народ - неговата свобода и независимост, не може да бъде квалифицирана като терористична. Надали в обозримо бъдеще ще се стигне до международна унификация на определението за тероризъм, но със сигурност липсата на такава поражда зловредни разногласия и противоречия сред международната общност. Когато един народ изрази воля да бъде управляван от една “терористична” организация, можем ли да определим този народ в неговата цялост като сбор от терористи?

 

         ХАМАС заяви решението си да сформира правителство на коалиционен принцип с участието на всички парламентарни сили. Ал Фатах отказа предложеното партньорство във властта. От тук нататък палестинското политическо ръководство ще се подели между ХАМАС и президента Махмуд Абас. Погрешно би било да се смята, че Движението за ислямска съпротива ще бъде самодържец на палестинската власт, тъй като президентският институт в Палестинската автономия разполага със значителни функционални и изпълнителски правомощия. При това положение президентът най-вероятно ще упражнява върху ХАМАС натиск, който ще има за цел да въздържа движението от прекомерно радикални политически действия.

 

         ХАМАС ще наложи качествено нова политическа реалност в Палестинската автономия. Вниманието на новото правителство ще бъде фокусирано върху промени във вътрешнополитически план, които ще целят, на първо място, елиминирането на съществуващата по всички етажи на властта корупция. Повишаването на жизнения стандарт на палестинското население и реформите в социално-икономическата и военната област ще са сред основните приоритети на новата палестинска власт. Очаква се президентът Абас да окаже енергично съдействие на новото правителство по отношение на заплануваните вътрешни реформи. В противен случай, палестинският президент би рискувал да бъде обвинен в незачитане волята на палестинския народ, който гласува именно за провеждането на обещаните от ХАМАС промени във вътрешнополитическия живот на Палестинската автономия.

 

         По думите на един от лидерите на ХАМАС- Мухамад Назал, преговорите с Израел “засега не са приоритет за Движението за ислямска съпротива”. От теоретична гледна точка продължаването на преговорите с еврейската държава  е невъзможно на този етап, тъй като ХАМАС не признава съществуването на държавата Израел. От религиозна гледна точка ХАМАС не би могъл да признае легитимното съществуване на еврейската държава върху свещените за мюсюлманите земи на Палестина. Но дори да се намери начин тази обструкция да бъде преодоляна, остават четири фундаментални проблема, без решението на които мирният процес ще бъде напълно замразен - това са палестинският бежански проблем, източен Ерусалим, връщането на окупираните през 1967 г. от Израел територии и демонтирането на еврейските селища, намиращи се в палестинските територии. В същото време условието, поставено от Запада за разоръжаването на движението, практически се обезсмисля, тъй като военизираното крило на ХАМАС (Бригадите на Изидин Касам) естествено ще се влее в редиците на официалната палестинска армия. Наред с това ще бъдат проведени реформи във военната област с материалната и логистична подкрепа на някои арабски държави. Повишаването на ефективността и капацитета на палестинската армия ще е недвусмислен знак за Израел, че досегашната логика на мирните преговори трябва да бъде фундаментално променена и те трябва да започнат при качествено нови условия.

 

         При така създалите се обстоятелства най-вероятно ще се прибегне до тайни преговори с израелската страна, които ще ръководи палестинският президент Абас, който е и главен преговарящ с Израел. В този процес е възможно да се включат в ролята на посредник Египет или Йордания. Но независимо под каква форма ще се развива преговорният процес, ХАМАС ще отстоява категорично гореспоменатите четири искания, които са базисно условие за сключването на примирие.    

 

         Израел и основният посредник в мирните преговори в лицето на Съединените щати ще трябва основно да ревизират досегашните си твърди позиции по отношение на палестинските искания. Последните са свързани изцяло с изпълнението на резолюциите на ООН и споразумението от Осло.  Международната общност и ЕС в частност трябва да подкрепят протичащите демократични промени в Палестинската автономия, зачитайки легитимната победа на ХАМАС в изборите. Ако обаче се попречи на Движението за ислямска съпротива да упражнява властовите си правомощия в рамките на законодателната и изпълнителната власти, то това би довело до радикализация на умерените фундаменталистки организации или пък ще активира екстремистките групировки (вкл.Ал Каида), които принципно отричат демокрацията като обществено-политическа система. Не бива да се допуска повтарянето на алжирския опит, когато пренебрегването на народния вот доведе до кръвопролитна гражданска война, отнела живота на хиляди алжирци. Провеждането на свободни и честни избори в Палестина опроверга догмата за неспособността на арабските общества да създават и развиват самостоятелно демокрация. Светът трябва да приветства рождението на палестинската демокрация, а това може да стане само, заемайки от тук нататък балансирана и справедлива позиция в палестино-израелския конфликт.