Израелската агресия срещу Сирия в очакване на ответния отговор

Анализи и коментари

Израелските бомбардировки над Дамаск в контекста на прегрупирането на Близкия изток
Израел бомбардира три военни обекта в близост до сирийската столица Дамаск рано на 4 май 2013 г. Това е втората негова атака в рамките на 48 часа.
Подобни действия означават само едно - пряка намеса на Израел в сирийския конфликт на страната на опозицията. Защо?

Печат

 

Първо, трябва да се отбележи, че бомбардировките представляват нарушение на международното публично право и агресия срещу суверенна държава – акт, от който дори и САЩ и ЕС се въздържат до този момент по отношение на Сирия. Израел има дълга история по отношение нарушаването на човешките права, резолюциите на ООН и окупирането на чужди територии в Западния бряг, Ивицата Газа и в самата Сирия – Голанските възвишения, които са признати за окупирани дори и от стратегическия партньор на Израел – САЩ.

 
Второ, подобни действия на Израел не са прецедент. През януари т.г. той отново извърши нападение над сирийска територия. И тогава, и сега се мотивира, че по този начин цели да прекъсне конвой от оръжия, предназначени за „Хизбуллах”. Това, че Сирия не отговори в началото на годината, окуражи Израел, че може да повтаря нападенията безнаказано.


Трето, всички видеоматериали и снимки на падащите ракети показват, че бомбардираните обекти не са складове с оръжие, предназначено за „Хизбуллах”, а са военни бази на Сирийската републиканската гвардия, които играят активна роля в овладяването на ключови позиции на бойното поле.


На срещата с американския президент в края на април т.г. емирът на Катар директно е заявил, че ако не получат подкрепление отвън, до няколко месеца опозиционните сили ще претърпят военен крах. Динамиката на сраженията от последните седмици показва, че режимът има превъзходство в провинция Хомс (в южната част на Сирия) и по границата с Ливан. Същото се отнася и до местността Източна ал-Гута, която се намира на изток от Дамаск.


В този контекст може да се направи извод, че въздушните удари са услуга, която Израел е направил на опозицията, и най-вече на една от заливните държави, които й оказват активна военна, финансова и политическа помощ – Катар.  Това е вид „отплата” на Катар за отстъпките, на които последният се е съгласил по отношение на преговорите, които се водят по линия на палестинския проблем, и по-специално на договаряната размяна на територии между Израел и Палестина. В интервю за израелската телевизия Канал 2  опозиционер от Хомс косвено потвърди този извод, като заяви, че нападенията са „зарадвали сърцата на опозицията”.


Четвърто, бомбардировките не представляват удар срещу режима на Башар ал-Асад, а срещу Сирия като държава и опит тя да бъде отстранена от т.нар. „ос на съпротивата” (в която участват и Иран,  „Хизбуллах” и движенията от палестинската съпротива), за да могат да бъдат гарантирани регионалните интереси на държави като Израел, Катар, Саудитска Арабия и, разбира се, техният покровител – САЩ.


Пето – повечето западни държави окачествиха въздушната провокация като „право на Израел да се защитава”. Международният съд, който е един от органите на ООН, в свое решение от 2004 г. ясно показва, че Израел не може да се позовава на чл. 51 от Устава на ООН, както и на резолюции 1368 (2001) и 1373 (2001), когато напада окупирани от него територии, защото подобни действия не могат да бъдат окачествени като „право на защита”.


Тук възникват три въпроса: първо – дали при създаденото положение споменатите държави ще са склонни да позволят на Сирия да атакува военни бази (където и да се намират по света) на Турция, Катар, Саудитска Арабия, Франция, Великобритания и САЩ, които въоръжават терористичните групи, действащи на нейна територия и по този начин се намесват във вътрешните й работи и накърняват суверенитета й; второ – дали споменатите държави ще разрешат на Сирия да отговори на Израел, когато и както сметне за подходящо и необходимо; и трето - дали реакцията на изброените държави не е мълчаливо одобрение на нападения, които самите те не са готови да извършат и да се намесят с военна сила в подкрепа на опозицията?


В действителност тези, които имат право на самоотбрана, са Сирия, „Хизбуллах” и палестинската съпротива, които се борят за освобождаване на териториите им, признати от  целия свят за окупирани.


Шесто, израелските военни самолети са преминали през нечие въздушно пространство, за да могат да нанесат удара по сирийските обекти. Последващите действия на режима в Дамаск могат да бъдат както директно срещу Израел, така и срещу държавите, които са му осигурили въздушен коридор.


Факт е вече, че са формирани отряди за народна съпротива в Голанските възвишения, а според някои източници Сирия е разрешила на палестинските организации да предприемат действия срещу Израел от Голанските възвишения. Последният обяви тревога във всичките си посолства и консулства по света в очакване на ответния удар. А той вече ще бъде законен от гледна точка на международното право.