Йохан Хари: Истината зад тази война се премълчава от Израел

Анализи и коментари

   Светът не само е свидетел на престъплението, извършвано от израелското правителство в Газа, но виждаме как причинява вреда на самия себе си. Тази сутрин, утре сутринта, всяка сутрин, докато това наказание не спре, младите хора от ивицата Газа ще бъдат изпълнени с още повече омраза, ще са по-непоколебими да отвърнат на удара, било то с камъни, самоубийствени жилетки или ракети.

Печат

Израелските лидери са успели да убедят себе си, че колкото по-жестока наказват палестинците, толкова по-кротки ще станат. Но когато това приключи, яростта срещу израелците ще е още по-силна, а същите стари споразумения все още ще чакат покрай пътя на историята, изоставени и неизпълнени. За да разбере човек колко страшно е да бъде жител на Газа тази сутрин, трябва да е поживял в тази малка бетонна кутийка покрай Средиземно море и да е усетил клаустрофобията.

 Ивицата Газа е по-малка от остров Уайт (остров във Великобритания), но в нея буквално са натъпкани милион и половина души, които никога не могат да напуснат. Принудени са да живеят един върху друг, безработни и гладни, в огромни, разпадащи се бетонни кули. От последния етаж често могат да се видят границите на техния свят: Средиземно море и израелската бодлива тел. Когато започнат бомбардировките, които продължават и сега по-смъртоносни от когато и да е било от 1967 г. насам, няма къде да се скриеш. Сега ще има война заради историята на тази война. Израелското правителство казва: „Изтеглихме се от Газа през 2005 г. и в замяна на това ракетите „Касам” на Хамас се изсипаха над градовете ни. Убити са шестнадесет цивилни. Колко още трябва да пожертваме”? Звучи правдоподобно и има зрънце истина в нея, но има и много неясноти. Ако искаме да открием истината и наистина да спрем ракетите, нека се върнем няколко години назад и да проследим безпристрастно и трезво събитията преди войната. Израелското правителство наистина се изтегли от ивицата Газа през 2005 г., за да може да засили контрола на Западния бряг. Дов Вайсглас, главен съветник на Ариел Шарон, беше категоричен за това, и обясни: „Оттеглянето (от Газа) всъщност е формалдехид. Дава ни количеството формалдехид,  необходимото, за да няма политически процес с палестинците…този цял дял, наречен палестинска държава, е напълно премахнат от дневния ни ред”. Обикновените палестинци бяха ужасени от това, а и от зловонието на корупцията в управлението на техния собствен Фатах, затова гласуваха за Хамас. Аз определено не бих направил този избор, която и да е ислямистка партия е неприемлива за моите възгледи, но трябва да сме честни. Изборите бяха свободни и демократични, и не беше отхвърляне на решението за две държави. Според  най-подробно проучване на мнението на палестинците, извършено от Университета в Мериленд, 72 % са за решението за две държави с граници от 1967 г., докато по-малко от 20 % искат да си върнат цялата територия на древна Палестина. Затова, отчасти в отговор на натиска, Хамас предложи на Израел дълготрайно прекратяване на огъня, и де факто прие две държави, само ако Израел се върне в законните си граници. Вместо да се възползва от тази възможност и да изпита искреността на Хамас, израелското правителство реагира, като наказа цялото цивилно население. Обяви, че блокира ивицата Газа, за да „окаже натиск” на населението да обърне демократичния процес. Израел обгради ивицата и не пускаше никого нито да влиза, нито да излиза. Единствено бяха допуснати съвсем малко количество храна, гориво и лекарства, съвсем недостатъчни за оцеляване. Вайсглас остроумно отбеляза, че жителите на Газа са „на диета”. Според организацията „Oxfam”, през миналия месец само 137 камиона с храна са били допуснати в Газа, за да нахранят 1.5 милиона души. „ Когато бях за последно в обсадена Газа, видях болници да връщат болните, заради липсата на оборудване и лекарства. Срещнах гладни деца, обикалящи из улиците, ровещи из боклука за храна”.  И по този повод, подложени на колективно наказание, целящо да свали една демокрация, някои сили в Газа направиха нещо неморално: безразборно изстреляха ракети „Касам” към израелски градове. Тези ракети са убили 16 израелски граждани. Това е ужасяващо, да вземаш на мушка цивилни лица винаги е било убийство. Но израелското правителство е лицемерно, не може да се говори за безопасността на гражданите, когато самото то тероризира цивилното население, и то официално, като държавна политика. Американското и европейските правителства откликват на товапристрастно и едностранчиво, пренебрегвайки действителността. Според тях Израел не може да преговаря, докато го обстрелват с ракети, но настояват палестинците да направят това, докато Газа е под обсада, а Западния бряг е под засилена военна окупация. Преди да бъде забравено, трябва да си припомним, че миналата седмица Хамас предложи прекратяване на огъня в замяна на елементарни и лесно постижими компромиси. Не ми се доверявайте. Според израелския печат, Ювал Дискин, сегашният ръководител на израелските служби за сигурност „Шит Бет”, е „осведомил израелския кабинет (на 23 декември), че Хамас проявява интерес за продължаване на примирието, но иска да се подобрят условията му”. Дискин е обяснил, че Хамас иска две неща: да се сложи край на блокадата, и да се прекрати огъня на Западния бряг. Кабинетът, обхванат от предизборна треска и нетърпелив да изглежда непоклатим и твърд, отхвърли тези условия. Ситуацията бе ясно обяснена от бившият шеф на израелското външно разузнаване „Мосад", Ефраим Халеви. Според него докато бойците на Хамас, както и повечето от десните в Израел, мечтаят да отстранят опонентите си, „ те са осъзнали, че тази идеологическа цел е непостижима и няма да бъде в недалечното бъдеще”. Вместо това „те са готови и желаят да видят създаването на палестинска държава във границите от 1967 г.”. Наясно са, че това означава, „че ще трябва да поемат по път, който ще ги отведе далеч от техните първоначални идеи”, и към дълготраен мир, основаващ се на компромис. Тези, които не приемат това, и от двете страни, от Махмуд Ахмадинеджад от Иран до Биби Нетаняху от Израел, трябва да бъдат пренебрегнати. Товае единственият начин, който все още може да доведе до мир, но израелското правителство отказва да го приеме. Халеви обяснява: „Израел, поради причини, известни само нему, не пожела да превърне спирането на огъня в начало на дипломатичен процес с Хамас”. Защо Израел ще действа така? Израелското правителство иска мир, но само наложен според неговите собствени условия, основани на приемането на поражението от палестинците. Това означава, че израелците могат да запазят бетонните кутийки на Западния бряг от „тяхната” страна на стената, т.е. да запазят най-големите селища и да контролират водоснабдяването. Това означава и разделена Палестина, отговорността за Газа да бъде прехвърлена на Египет, а разделеният Западен бряг остава сам. Преговорите са заплаха за този блян, и тогава Израел ще трябва да даде повече, отколкото му се иска. Но наложеният мир няма изобщо да е мир, няма да спре ракетите на гнева. За да постигне истинска безопасност, Израел трябва да разговаря с хората, които държи в блокада и обстрелва, и да е готов на компромиси с тях. Шумът от горяща Газа трябва да се заглуши от думите на израелския писател Лари Дерфнер: „Войната на Израел срещу Газа трябва да е най-едностранната война на света… ако въпросът е да се прекрати, или поне да започне да се прекратява, то тогава топката не е в полето на Хамас, а в нашето”.

http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/johann-hari/johann-hari-the-true-story-behind-this-war-is-not-the-one-israel-is-telling-1214981.html