Сирия: Как джихадистката групировка „Джабхат ан-Нусра” поема юздите на революцията

Анализи и коментари

Богатата история е скрита под несъбрания боклук по улиците и тротоарите. Буйни деца играят сред разрушените от бомбардировки сгради. Няма ток, няма отопление, въоръжени мъже нощем обикалят улиците. Някои от тях са бунтовници, които търсят поддръжници на режима; други пък са престъпници, които си търсят някого да отвлекат, за да поискат откуп. Грабежите са ежедневие.

Печат

 

Тук, зад фронтовата линия на войната срещу Башар ал-Асад, сега се очертава нова битка. Сблъсък на идеологии – съревнование, в което бунтовническите бригади се борят кой да определи бъдещето на Сирия след ал-Асад.

През последните няколко седмици „Джабхат ан-Нусра” – радикална джихадистка групировка, която фигурура като терористична в черния списък на САЩ, и която иска да превърне Сирия в ислямска държава, ръководена от шериата – държи властта.

Групировката е добре финансирана, за разлика от по-умерените такива, може би благодарение на утвърдени световни джихадистки мрежи. От друга страна водачите на продемократичните бунтовнически организации казват, че финансирането от страна на чуждестранните правителства силно е намаляло, поради страх от радикалните ислямисти.

Резултатите от това променят облика на сирийската революция.

Фронтът „Нусра” е прочут с това, че към него принадлежат едни от най-смелите бойци. Фундаменталисткото движение обаче понастоящем се концентрира върху високоефективни хуманитарни програми, които бързо печелят лоялността на жителите на Алепо.

Ръководена от дисциплина, породена от религиозен догматизъм, групировката удовлетворява основните нужди на града, в който няма нищо – нито работещи фабрики, нито съдилища.

Най-трудно от всичко е това, че доставките на хляб все повече намаляват. А хлябът е един от най-важните продукти в Сирия – без него десетки хиляди бедни биха гладували.

Когато бунтовниците вземат контрол над зърнените запаси в града, доставките на брашно престават. Местните обвиняват бунтовниците от Свободната сирийска армия, че са разграбили зърното. Спонтанни про-правителствени протести избухват пред пекарните, където семейства се редят на опашки за хляб, понякога с дни.

Един от тях започва секунди след като репортери от „Дейли Телеграф” пристигат пред местна пекарна. Хората на опашката викат: „Аллах, Сирия, Башар! Всички тук обичаме Башар ал-Асад!”

В последните няколко седмици „Джабхат ан-Нусра” – която не принадлежи към Свободната сирийска армия – гонят бунтовниците от другите групировки от складовете и въвеждат система за доставяне на хляб до бунтовническите райони.

В малък офис, част от една пекарна в окръга Мисе в Алепо, Абу Яхя изучава карта, закачена на стената. С молив са написани някакви номера срещу улиците.

„Преброихме жителите на всяка улица, за да изчислим необходимите количества за окръга”, обяснява г-н Яхя. „Доставяме по 23593 торби хляб на всеки два дена в този район. Това е само за един окръг. Сега изчисляваме броя на населението на други райони със същата цел.

По магазините един пакет хляб струва 125 сирийски лири (£1.12). Тук продаваме две торби за 50 лири (45 пенса). Даваме и безплатно на тези, неспособни да си платят”.

Пекарната работи непрекъснато.  Вътре има колички пълни с тесто, което се изсипва върху конвеирна лента и се нарязва на сръгли плоски парчета преди да се вкара в огромна фурна. Работници пакетират парещия плосък хляб в торби.

(снимка: Алесио Ромензи)

„Аз съм от „Джабхат ан-Нусра”. Както и управителите на всички пекарни”, казва ръководителят Абу Фатах. „Така сме сигурни, че никой не краде”.

Цивилни хора чакат пред офиса, за да се обърнат към г-н Яхя: „Ако нямахме този хляб, щях да съм принудена да прося по улиците, за да нахраня семейството си. Съпругът ми е ранен и не може да работи”, казва една жена.

Съшото може да се наблюдава и в Ливан и Газа, където поддръжници на Хизбуллах и Хамас са построили пунктове за подкрепа чрез предоставяне на основни услуги за онеправданото население.

„Дейли телеграф” има рядката възможност да говори до Хаджи Расул – главния командир на „Ан-Нусра” – или „емирът” – който оглавява цивилната програма. „Имаме достатъчно хляб, за да предоставяме помощ на всички освоборени райони”, казва той. „Заделили сме достатъчно зърно, за да стигне за осем месеца в Алепо.

„Субсидираме фермери, за да могат да се приготвят за жътвата и отново да заредят складовете”.

Тъй като е много консервативен, г-н Расул седи на предната седалка на колата, с лице към пътя, и дори обръща огледалото за обратно виждане така, че да погледът му да не попадне случайно върху жената репортер. Думите му са внимателно подбрани. Съобщава, че извън проекта за осигуряване на хляб, фронтът „Нусра” подпомага бизнесмени да отворят отново фабриките си, които представляват икономическия двигател на Сирия. Дори започнали проект за почистване улиците на Алепо.

Обрисува картина, която е много далеч от кръвопролитната репутация, с която се слави тяхната организация. В световните джихадистки сайтове, организацията поема отговорността за самоубийствени атаки и коли-бомби, довели до смъртта на стотици цивилни, както и военни в Сирия. За много сирийци „Нусра” е синоним на „Ал-Каида”. Много от бойците им са чуждестранни джихадисти; някои са се били заедно с „Ал-Каида” в Ирак. Г-н Расул отрича, че те са екстремисти: „На запад се е създала погрешна представа, че „Джабхат ан-Нусра” е екстремистка групировка. Ние в „Джабхат ан-Нусра” сме хора и никого не мразим. Не мразим християните.

„Не сме „Ал-Каида”. Това, че някои от членовете ни споделят идеите на тази организация не означва, че сме част от нея”.

Г-н Расул не споделя точните планове на фронта „Нусра” за бъдещето на Сирия. Но в Алепо, където властват бунтовниците, новият шериатски съд бързо се превръща в централна сила. Той се споделя с другите три ислямистки групировки, опериращи в бунтовническите територии: „Ахрар аш-Шам”, „Фиджр ал-Ислам” и „Лиуа Таухид”. „Джабхат ан-Нусра” обаче държи контрола.

Организацията отказва да наема съдии, които са работили за режима. За определяне на присъдите се избират религиозни лидери.

Някои от предписанията на шериата – като отрязването на ръка за кражба – не важат във военно време. Местните обаче се оплакват от прилагането на някои други строги мерки.

Няколко мъже пред съда споделят, че обвиненията срещу тях включват „пиене на алкохол” и „сближаване с жени”. Всичко това ядосва много от жителите на Алепо, които в по-голямата си част са умерени мюсюлмани.

Ето какво споделя една жена: „Бях облечена с дълго палто и широки дънки и стоях пред джамията. Един ми каза: „сестро, дрехите ти не са мюсюлмански. Не бива да слагаш грим и трябва да се обличаш в черно”.

Други бунтовнически групировки поддържат все по-голямо единство – поне докато борбата срещу режима продължава. Повечето смятат, че следващата битка ще е срещу джихадистите.

Абу Обейда, командир на местна бригада, казва: „Когато започнахме борбата срещу режима, целта ни бе да превърнем Сирия в модерна страна. От „Джабхат ан-Нусра” искат ислямска революция. Но в Сирия не сме радикални ислямисти”.

Г-н Обейда споделя, че групировките, подобни на неговата, губят популярност, тъй като не могат да се сравняват със социалните програми на джихадистите.

Един жител казва: „Не харесвам „Джабхат ан-Нусра”. Но ви казвам, че те ще управляват – известно време. Въпрос на време е кога ние сирийците ще осъзнаем, че трябва да вземем съдбата си в свои ръце”.