Шин Бет отвътре

Анализи и коментари

Израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет, позната на иврит и арабски като Шабак, е един от трите клона на Главната израелска служба за сигурност.

По лични разкази на двама задържани от Шин Бет, бивш агент на службата, палестинско-израелски адвокати и израелски политици и експерти по правните въпроси – Ал-Джазира Уърлд проследява противоречивите методи на организацията,нейнитеправомощия и история.

Печат

 

Бивша задържана – Шириин Исауи

 

През 2010 г. Шириин е спряна на пропускателен пункт в Йерусалим и й е поискана личната карта.

 

„Дадох на израелския войник личната си карта. Той каза, че не мога да премина и трябва да заобиколя. Попитах накъде да тръгна. Изведнъж той се разкрещя и ми каза, че съм арестувана за три часа.

 

Вкараха ме в малка стая близо до пропускателния пункт с големи прозорци. После един джип дойде и ме прехвърлиха в полицейското управление в Джабал ал-Мукаббир. Някой се представи като офицер. Не си каза името. Не споменаха никакви обвинения, а само, че ще ме прехвърлят в полицейското управление в Талпиот.

 

Там ме разпитаха и ме обвиниха в притежание на нож, какъвто нямах. Бях арестувана за 24 часа и щях да бъда прехвърлена към Центъра за задържане „Маскубийа”. Сложиха ми белезници и превръзка на очите. По-късно осъзнах, че съм в зала за разпит. Махнаха превръзките. Разпитващият каза:” Добре дошла, очакваме те отдавна.”

 

Затвориха ме в килия. По-късно войници дойдоха и ми казаха, че ще отида на съд, което беше успокояващо. Знаех, че ако се срещна със съдия, ще ме освободят. Не бях направила нищо лошо. Поведоха ме с превръзка на очи по дълги коридори. Чух задържани палестинци да ме призовават да остана силна. Бях объркана. Какво имаха предвид? Не си ли тръгвах? Бях сама в килията, която, мисля, че беше под земята. Трябваше да сляза по дълга стълба, за да стигна до нея. Беше много малка, предназначена за един човек. Имаше открита тоалетна и постелка за спане. Миризмата беше ужасна. Нараних се няколко пъти, докато опитвах да си крепя гърба и главата.

 

Оранжевата лампа беше запалена през целия ден. Климатикът почти през цялото време беше на максимална степен. Имах усещането, че съм в хладилник. Цялото ми тяло посиня от прекомерния студ.

 

Металната врата имаше малка пролука, през която ми говореха. Прехвърляха ме от една килия в друга. Разбирах това, защото разположението на вратите се променяше. Понякога ме слагаха в нова тъмна килия. Там дори не можех да си видя ръката. Когато се приближах до вратата или тоалетната, се удрях в стената. Тогава разбирах, че са сменили килията.

 

Затрудняваха срещите ми адвоката. Караха го да чака с часове, като го лъжеха, че съм на разпит. Друг път твърдяха, че съм отказала да се срещна с него, без да ми кажат. Оставяха ме сама, докато адвокатът чакаше на друго място.

 

Преднамерено сядаха много близо до мен. Почти залепяха устата си до ухото ми и викаха силно. Един ден разпитващият ми махна белезниците и се приближи. Лицето му беше почти залепено до моето. Помолих го да се отдалечи, а той ми каза: „Ние решаваме тук. Нямаш право на лично пространство. За коя се мислиш?”

 

Бутнах го настрана. Други разпитващи влетяха и почнаха да крещят. Удряха ме, връзваха ми ръцете и краката, слагаха ми превръзки на очите, многократно ме влачеха по пода и ме блъскаха в стената. Вързаха ми каишка и ми казаха: „Разправял съм се и преди с такива като тебе. Ти си боклук. Не струваш нищо.”

 

По време на разпита помолих за Коран, за книга, за химикал – каквото и да е, само да се почувствам жива. Казах, че ще стачкувам, докато не изпълнят исканията ми. Когато най-накрая имах възможността да си купя химикал, бях толкова щастлива. Почувствах се като дете на Нова година. Започнах да си записвам всичко, което изживявах. Описвах как най-накрая си купих шампоан, който можех да използвам в килията. Описвах на мама редкия мирис на хигиена.

 

Да си момиче на разпит, те знаят, че за нас честта и репутацията означават много. И го използваха срещу нас. Заплашиха да ме изнасилят. Веднъж, вече на по-късен етап от престоя ми, един полковник дойде при мен и ми говореше мръсни думи. Описваше подробно сексуални пози и как ще доведе кучето си, за да ми направи тези неща. Сякаш да ми каже, не струваме нищо, че не сме човешки същества, че сме като кучета.

 


Задържането, с всичките ужасии, имаше и позитивна страна. Даде ми възможността да преживея неща, които задържаните могат да скрият. Ако се върна към работата си с деца или като адвокат, тези случаи няма да са слухове, за които съм чула. Аз минах през всичко това.”

 

Специален помощник на един от директорите на Шин Бет в периода 1996 -2007 г. - Барак Бен-Зур

 

„Шин Бет не е по-различна от която и да било друга служба за сигурност в Израел. Всички те в началото са били тайни организации, които предшестват държавата. Разузнаването на милицията Хагана е основата, която създаде Шин Бет.

 

Първият министър-председател Бен Гурион е бил проницателен. Също така, той е създателят на армията и националните разузнавателни служби. Преди 1957 г. името Шин Бет е било табу. Заради натиск Бен Гурион разрешил израелският парламент (Кнесетът) да наблюдава бюджета на Шин Бет. Това е първият път, в който хората разбират, че тази организация съществува. Да се пренесем в наши дни. Май 2002 г. е критерий. Сега Шин Бет не може да прескочи Комитета по сигурност и външна политика на Кнесета. Комитетът може да разследва дали организацията работи в рамките на закона. Комитетът по конституционни, правни въпроси и правосъдие също има отношение.

 

Съветникът по правни въпроси на правителството е институцията, която одобрява дейността на Шин Бет. Кабинтът по политическа сигурност получава пълни доклади директно от директора на Шин Бет. Висшето ръководство на службата, включително нейният директор, трябваше да подаде оставка. Бюрото на съветника по правни въпроси на правителството има оправомощен инспектор по оплакванията на разпитваните. Всеки задържан има право да подаде оплакване.”

 

Адвокат Хусейн Абу Хусейн

 

„Представете си структура, която провежда хиляди арести и разпити. Тя не се подчинява на никой закон или конституция. Задълженията й не се простират само до заподозрени в областта на сигурността, а надхвърлят тези граници и включват и цивилния живот. В миналото те са следили редовната поща на политически активисти, поставени в „черен списък”. Шин Бет е наблюдавала тяхната дейност и е шпионирала личния им живот. Оценявали са личната информация и са я използвали за изнудване по време на разпитите. Тази служба упражнява пълен контрол върху живота на арабските граждани.

 

Имам на джамия в отдалечено арабско село трябва да има разрешение от Шин Бет. Страхуват се, че по време на петъчната молитва имамът ще демонизира Израел, като използва стихове от Корана, които засягат евреите или джихада.

 

Шин Бет участва при избора на учители, обучители и ислямски съдии. Ислямските съдилища се занимават със сключването на брак, развод, и което е най-важно за Шин Бет – с раздаването на земя. Земята е централен въпрос за палестинския конфликт.

 

Петдесет и пет процента от палестинските семейства в Израел живеят под линията на бедността. Тях се цели да вербува Шин Бет, като използват както изкушения, така и заплахи. Предлагат заличаване на криминални досиета в замяна на сътрудничество. Подобна политика помага за контролиране живота на палестинските израелци.

 

През 2002 г. прокараха закон, който да регламентира правния статут на главните служби за сигурност, техните привилегии и задължения. Шин Бет нарушава основни човешки права като способността на хората да изразяват мнение или правото на демонстрации. Прилагането на мъчения и сила противоречи на всяка демократична система.”

 

Бивш задържан – Джихад Муграби

 

През 2008 г. Джихад Муграби е арестуван и пратен в болница, след като е пребит от Шин Бет. Два часа по-късно той е освободен и предаден на офицери, които отново го пребиват жестоко, нанасяйки му сериозни рани по главата. Адвокатът му подава молба срещу лекарите, които не докладват за нараняванията му, а инспекторът по оплакванията скрива както насилието, така и оплакването.

 

„Разпитващите ми казаха, че двама евреи са убити в нашия район. На 26 април 2008 г. дойдоха късно през нощта и почнаха да чукат силно на вратата. Казаха ни да напуснем къщата, за да я обискират. След това попитаха: „Кой е Джихад?” Казах, че съм аз. Вързаха ръцете и краката ми и сложиха превръзка на очите ми. Натикаха ме в един джип и ме заведоха до центъра за разпити. Там срещнах разпитващ, който се казваше Виктор. Каза, че съм обвинен в убийството на двамата евреи.

 

Накараха ме да седна и вързаха ръцете ми зад гърба. Единствената възможност беше да спя с гърди, опрени на коленете. Разпитът продължаваше от шест часа сутринта до три часа сутринта на следващия ден. Двама играеха ролите на „доброто” и „лошото ченге”. В шест сутринта бях вързан за стол. Когато ми се приспиваше, ме бутаха назад. Ако имах нужда да отида до тоалетната, ме пускаха след два часа. Наричаха с обидни думи мен, семейството и сестрите ми. Бавеха храната ми. Тогава косата ми беше дълга; сграбчваха я и я дърпаха силно.

 

Столът беше много твърд, разболяваш се да седиш на него цял ден. Разпитът продължаваше 15 дни без почивка, последвани от 15 изолация. След нея ти липсва да говориш с някого, дори с разпитващите. И в двата случая е мъчение.

 

Разпитващите ме заплашваха: „Какво ще кажеш на представителя от Клуба на затворниците? Истината, че си паднал по стълбите, или че сме те ударили?”

 

Казах му: „Каквото искате.” Но когато се срещнах с представителя, й казах истината. Дори съдията ме разпитваше: „Защо полудя по стълбите?”, казах му: „Господине, главата ми не е търкаляща се топка, имах.. четири шева. Ако беше от стълбите, нямаше да е толкова зле.”

 

На сутринта влязоха и ме нападнаха веднага. Повалиха ме на земята и ме ритаха с обувки, без да ги интересува къде удрят. Повикаха лекар, който каза, че трябва да бъда откаран в болница незабавно.

 

Разпитващият каза, че иска да ме изненада. Накара ме да погледна през ключалката. Там беше майка ми, с белезници на ръцете, и питаше за вода. Опитах се да отворя вратата, но я бяха заключили преди това. Всеки човек иска да помогне на майка си. Бях съсипан. Исках да призная всичко, неща, които не бях извършил. Но се отказах, защото си помислих, че ако призная за нещо, което не съм направил, крайният резултат ще бъде по-лош. Можех да свърша в затвора до живот.

 

След като ме пуснаха, ме беше страх дори да ходя по улицата. Не стоях близо до никого и гледах да не общувам с хората, опасявайки се, че сред тях може да има шпиони от Шин Бет. Цветът на разделителната стена ми напомня на килиите и стаите за разпит. Напомня ми за границите, които не можеш да преминеш. За сметка на това, те могат да ходят навсякъде.”

 

Изпълнителен директор на Обществения комитет против насилието в Израел – д-р Ишаи Менухин

 

Историята на Комисията „Ландау” е странна. Тя твърди, че „умерено физическо насилие” е разрешено. Накрая всички палестинци са обект на „умерен физически натиск”.

 

На територията на САЩ, която е демократична страна, мъченията не са позволени. Прилагат ги в Гуантанамо или пращат задържани да бъдат измъчвани в държави като Либия и Тунис. Израелското решение престъпваше тази забрана. Мисля, че това е погрешно. Държавата твърди, че проучва оплакванията от разпитите. От 2001 г. насам хуманитарни и правни организации са изпратили стотици оплаквания за случаи на мъчения. Нито едно от тях не е разследвано. Много от тях са подадени до инспектора по оплакванията на разпитваните. Но той е кадър на Шин Бет.

 

Отговорите винаги идват в три форми: ”Задържаният е пуснат. Не може да бъде локализиран”, което е странно;  „Оплакването е фалшиво.” ; и най-интересното: „Въпросът беше проучен съгласно закона.”

 

Преди Първата интифада израелското общество смяташе, че окупацията е евтина. Палестинските територии означаваха добро пазаруване и добра храна. Изведнъж окупацията стана скъпа. Службите за сигурност заложиха на залавянето на колкото се може повече палестинци и прилагането на сила по време на разпитите за събиране на информация.

 

Група активисти осъзна необходимостта да се противопостави на практиките на мъчение в Израел. Подадени бяха жалби до Върховния съд. През 1999 г. съдът издаде закон, който забранява някои от тези практики.

 

Често имаме намерение да посетим задържани и откриваме, че са били прехвърлени на същия ден, в който адвокатите са се разкарали няколко пъти напразно. В някои случаи не само слагат белезници на китките, но и на ръцете. След няколко часа имаш усещането, че ръцете ти са парализирани. Джихад Муграби е държан в таен обект, не в затвор. Удряли са го по главата.

 

След като се оплакахме, беше разпитан отново и се озова в болница. В медицинския доклад се казваше, че остър предмет е спукал черепа му.

 

Често използват психологическо мъчение. Семейството например. Когато задържан откаже да признае, заплашват да доведат съпругата и баща му.

 

Той не им повярвал. Довели семейството му и го накарали да слуша съпругата си как крещи през прозореца. Облекли баща му в затворнически дрехи. Когато осъзнал, че ще наранят семейството му, опитал да се самоубие.

 

Мъченията не са прилагани по време на предишния министър-председател Олмерт. Той отказал да съдейства и те си намерили други средства да събират информация. Това означава, че мъченията не са единственият начин. Шин Бет трябва да измисли други средства вместо тях.

 

Всяка държава има нужда от апарат за сигурност. Но остава въпросът: „Как  работи?” Пълният имунитет, който служителите на Шин Бет имат, ги подтиква да вършат неща, които са незаконни по което и да било право.”

 

Източник:http://www.aljazeera.com/programmes/aljazeeraworld/2013/10/inside-shin-bet-20131020112634404283.html