Иран, а не Сирия, е истинската цел на Запада

Анализи и коментари

Иран е повече от всякога въвлечен в защита на сирийското правителство. Следователно победа за Башар е победа за Иран. А Западът не може да толерира ирански победи

Преди Западът да започне най-глупавата война в историята на модерния свят – имам предвид, разбира се, атаката срещу Сирия, която всички скоро ще трябва да преглътнем – трябва също така да кажем, че ракетите „Круз”, които със сигурност очакваме да се изсипят върху един от най-старите градове в историята на човечеството, нямат нищо общо със Сирия.
Намерението е да уязвят Иран. Целта им е да ударят Ислямската република, която сега има нов и динамичен президент – пълна противоположност на шантавия Махмуд Ахмадинеджад – и когато тя е малко по-стабилна.
Иран е враг на Израел. Значи Иран е естествен враг на Америка. Значи – изстреляйте ракетите по единствия арабски съюзник на Иран.

Печат


Няма нищо симпатично в режима в Дамаск. Нито пък тези коментари целят да отърват режима що се касае до масовото обгазяване. Но аз съм достатъчно стар, за да помня, че когато Ирак – тогава съюзник на САЩ – използва газ срещу кюрдите в Халабджа през 1988 г. ние не ударихме Багдад. Наистина, атаката трябваше да почака до 2003 г., когато Саддам вече нямаше нито газ, нито някое от другите оръжия, които предизвикват кошмарите ни.
Също така помня, че през 1988 г. ЦРУ обяви, че Иран е отговорен за обгазяването в Халабджа, явна лъжа, насочена срещу врага на Щатите, срещу когото в наша полза тогава Саддам воюваше. В Халабджа загинаха не стотици, а хиляди. Карай да върви. Различни времена, различни стандарти.
Предполагам, че си струва да отбележим, че когато Израел уби 17 000 мъже, жени и деца в Ливан през 1982 г. по време на инвазията, която беше по общо мнение провокирана от опита на Организацията за  освобождение на Палестина (ООП) да убие израелския посланик в Лондон – приятелчето на Саддам Абу Нидал беше този, който организира атентата, не ООП, но това няма значение сега – Америка само призова и двете страни да упражнят „въздържане”. И когато, няколко месеца преди инвазията, Хафез ал-Асад, бащата на Башар, изпрати брат си да избие хиляди бунтовници от „Мюсюлмански братя”, никой не обели и дума на осъждане. „Правилата на Хама” – така моят стар приятел Том Фридман цинично скицира тази кървава баня.
Както и да е, тези дни имаме различни „Братя” – и Обама дори не каза „Бау”, когато избраният техен президент беше свален.


Но я чакайте. Но Ирак, когато беше наш съюзник срещу Иран, не използва ли газ срещу иранската армия? Стори го. След тази гнусна атака на Саддам видях ранени като при Ипр (сражение в Първата световна война, когато са употребени газове за пръв път, бел. ЦБИ) – американски офицери, нека добавя, обикаляха бойното поле след това и докладваха във Вашингтон – и ние не давахме и пет пари за това. Хиляди ирански войници бяха натровени до смърт по време на войната 1980-88 от това отвратително оръжие.


Пътувах към Техеран с влак, натоварен с ранени войници и наистина помирисах гадния мирис на газа, отваряйки прозорците, за да намаля вонята. Тези млади хора имаха рани върху други рани – съвсем буквално. Те имаха ужасяващи рани, целите потопени в рани, и дрои още по-болезнени рани, нещо съмсем неописуемо. Когато тези войници бяха изпратени в западни болници за лечение, ние журналята нарекохме тези ранени – след далеч по-убедителни доказателства на ООН в сравнение с това, което имаме сега от Дамаск – жертви на „предполагаема” газова атака.


Така че какво, за Бога, правим? След безбройните хиляди загинали в грандиозната сирийска трагедия, внезапно – сега, след месеци и години на увъртания – ние сме обезпокоени от няколкостотин смърти. Ужасяващо. Безсъвестно. Да, вярно е- Но ние трябваше да се травматизирани до степен, че да предприемем действия, още през 2011 г. Или пък 2012 г. Но защо сега?
Подозирам, че знам причината. Мисля, че бруталната армия на Башар ал-Асад може скоро да победи бунтовниците, които ние тайно въоръжаваме. С помощта на ливанската „Хизбулла” – иранският съюзник в Ливан – режимът в Дамаск разби метежниците в Кусайр и може би тече процес на разгромяването им северно от Хомс. Иран е повече от всякога въвлечен в защита на сирийското правителство. Следователно победа за Башар е победа за Иран. А Западът не може да толерира ирански победи.


И докато сме на темата за войната, какво се случи с онези великолепни палестинско-израелски преговори, за които Джон Кери се хвалеше? Докато изразяваме нашата силна болка за грозното обгазяване в Сирия, палестинската земя продължава да бъде излапвана. Израелската ликудска политика (по името на водещата дясна партия в коалиционното управление – „Ликуд”) – да преговаря за мир, докато не остане нищо от Палестина- продължава бърже, ето защо кошмарите на йорданския крал Абдулла (много по-мощен от „оръжията за масово унищожение”, за които си фантазирахме през 2003 г.) се увеличават: тогава „Палестина” би била в Йордания, не в Палестина.
Но ако вярваме на нонсенсите, идващи от Вашингтон, Лондон, Париж и останалата част от „цивилизования” свят, въпрос на време е да се обърнем чевръсто и да отмъстим с нашите саби-дамаскини. Да наблюдаваш как лидерите на останалата част от арабския свят приветстват това разрушение е може би най-болезненото историческо доказателство, което регионът трябва да изтърпи. И най-срамното. Настрана от факта, че ще атакуваме шиитите и техните съюзници под ръкоплясканията на сунитите. Точно заради това гражданската война е създадена.

Източник:
http://www.independent.co.uk/voices/comment/iran-not-syria-is-the-wests-real-target-8789506.html