Американски проект „Кървави граници”, поради какви причини САЩ ще се обърнат срещу Саудитска Арабия?

Анализи и коментари

Вече е ясно, че целта на американо–ционисткия проект ,,Контролиран хаос” и активирането на инструментите му в арабския свят и в целя регион е разделянето на арабските страни. Тези действия са в интерес на Израел, който се стреми към създаване на чиста еврейска държава. Всичко бе потвърдено от много международни изследователски центрове, а редица вестници излязоха със заглавия като „Планът за преначертаване на арабските граници в съответствие с американските и ционистките интереси”. Статия, публикувана в списанието на Пентагона – Armed Forces Journal, от полк. Ралф Питърс, бивш заместник-началник на военното разузнаване, бе озаглавена „Кървави граници. Как по-добре може да изглежда Близкия Изток?”. 

Печат

Картата на Питърс включва разделянето на страни като Турция, Сирия, Ирак, Пакистан и Саудитска Арабия според принадлежността към секти, племена и религии, както и създаването на нови държави като например шиитска държава върху богатата на петрол територия, обхващаща южен Ирак, източната част на Саудитска Арабия и югоизточен Иран. Предвижда се създаване на кюрдска държава, която трябва да се разположи върху турска, сирийска и иракска територия, а според детайлите на плана тя ще бъде под защитата на Америка.

Днешен Ирак ще изчезне, а Иран ще загуби бреговете си на Залива, като ще му останат основните райони близо до Техеран, тъй като източните региони ще бъдат прикачени към Афганистан и към нова държава, на име Белуджистан, чиято територия ще включва откъснатата от югозападен Пакистан и югоизточен Иран земи, а Сирия ще загуби излаза си на Средиземно море в полза на новия Ливан.

Според Ралф Питърс стратегическият съюз между САЩ и Саудитска Арабия няма да спаси кралството от разделянето на територия му и тя ще бъде разпределена на няколко малки държави – на религиозен и племенен принцип.

Анализаторът смята, че една от причините за проблемите в мюсюлманския свят е лошото управление на кралското семейство в Саудитска Арабия, особено в двата най-важни за мюсюлманите града – Мека и Медина – контролирани от режима, смятан за един от най-репресивните режими в света. Управляващото семейство разполага с голям дял от петролното богатство и чрез част от тези средства саудитците успяха да разпространят уахабизма – радикалната гледна точка на исляма – извън границите на своята държава. В заключение, Питърс пише следното: „Да си представим как мюсюлманският свят ще стане по-здрав ако Мека и Медина се управляват от Съвет, под ръководството на представители на школи и големи ислямски движения, а председателят му да се сменя на ротационен принцип, подобно на Ватикана, вместо да остане подложен на режим, който само издава заповеди”. Той продължи, твърдейки, че: „Може да не ни е по вкуса, но истинската справедливост изисква да се дадат крайбрежните петролни полета в Саудитска Арабия на арабските шиити, които живеят в тези район”.

Чудим се, каква е целта на това да се говори за такъв мащабен проект, който очевидно не съответства с настоящата политика на Америка, която все още смята Саудитска Арабия за най-големия си съюзник в региона?

От началото на така наречената „арабска пролет”, преди около четири години, американските медии започнаха често да говорят за относително охладняване на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, заради ужасяващите доклади за липсата на права и свободи за малцинствата и жените. Те съвпадат с коментарите по темата за проекта „Новият Близък изток”, на фона на разпространения хаос в редица арабски страни, особено в Сирия, Либия и Йемен. В същото време, някои се опитват да запалят фитила на междурелигиозната война в дадени страни от региона. 

Тук следва да отбележим, че държавите от Полуострова не подлежат на колониалния договор „Сайкс-Пико“ от 1916 г., който разделя страните от Арабския Изток между Великобритания и Франция. Анализаторите са единодушни, че държавите от Персийския залив не са застраховани срещу вълната от промени, които настъпиха в целия регион. Въпреки железния юмрук на силите за сигурност, в източните части на Саудитска Арабия има почти ежедневни демонстрации, настояващи за истински реформи и повече права.

В този контекст, в американските среди от 2014 г. насам започна да се говори, че Щатите скоро няма да имат нужда от саудитския петрол, предвид нарастващите възможности на Америка, която ще заеме първото място в света по добив на петрол между 2017 и 2020 г., надминавайки Саудитска Арабия. Това се посочва в годишния доклад на Международната агенция по енергетика World Energy Outlook, който беше публикуван през месец ноември 2013 г.

Докладът разкрива, че най-големите петролни запаси в света вече не са в арабския свят, където количеството им се изчислява на около 1200 милиарда барела, а в Северна Америка – с количество, възлизащо на около 2200 милиарда барела, от които 1900 милиарда са неконвенционална енергия.

Според американското Министерството на енергетиката, държавата, в първата половина на 2012 г. успява да осигури 83% от вътрешното си потребление на нефт, като увеличава добива на петрол и намалява вносът на продукта с 11% за същата година. Други икономисти твърдят, че Щатите ще продължат да разчитат на саудитския петрол до 2020 г.

С оглед на изложените факти, а и на цялата ситуация в Близкия изток, се питаме, дали Саудитска Арабия и народа ѝ осъзнават голямата опасност, заплашваща тяхното съществуване, и дали имат смелост да преразгледат съюза си със САЩ, който, ако продължи по този начин, може да ги докара до опасен етап, в който Америка много лесно ще се обърне срещу тях.

 

Източник: http://www.raialyoum.com