Как жертвите на Холокоста помогнаха да се извърши нов геноцид в Руанда

Анализи и коментари

„Занимавам се с Холокоста и геноцида откакто мога да мисля самостоятелно, цели 35 години. Казвам ви, че да продаваш оръжие на държава, в която се извършва геноцид, е все едно да го доставяш на нацистка Германия по време на Втората световна война.” 

Печат

 

С тези думи професор Йаир Аурон се обърна към съда в Тел Авив, който разгледа миналия месец молба да бъдат разсекретени документи, доказващи, че със знанието на израелското правителство израелски посредници са изнасяли оръжие за Руанда. Така те са допринесли за извършването на най-големия геноцид в историята на човечеството. 

Молбата с номер 3767-10-14 беше внесена от професор Йаир Аурон и адвокат Еитай Мак. Тя беше подадена в съответствие със Закона за свободата на информация в Израел, но въпросът има много по-големи исторически и морални измерения от обикновения достъп до информация. Ответници по делото са служители от отдела за инспекции към Агенцията за контрол на износа на отбраната, министерството на отбраната и отговорници по прилагането на Закона за свободата на информация.

Темата беше отразена от израелския вестник „Хаарец”, но това далеч не е първият път, в който медиите повдигат въпроса за кървавите печалби от търговията с оръжие и израелския дял в тях. Изследователите Брайън Уд и Йохан Пелеман още през 1999 г. публикуваха в книгата си „Оръжейните посредници”информация за сделките между Израел и правителството на Руанда. През 2012 г. журналистката Сара Лебовиц-Дар допълни написаното от тях. Нейният материал изобилстваше от свидетелски разкази на участващите в сделките. Тя разкри, че Израел е обучавал военни и паравоенни групи в Руанда през 1992 и 1993 г. 

В средата на 90-те години на XX век събитията в африканската държава се развиват бързо, макар според редица анализатори да са били предотвратими. Ранни симптоми за ескалацията на напрежението между тутси и хути не липсват, но международната общност ги пренебрегва. Бездействието води до убийството на близо милион души само за сто дни. Докато световните информационни агенции предават масовите кланета в Руанда, някои държави са снабдявали палачите от племето хути с оръжие и оборудване. Търговията продължава няколко години, въпреки че на 17 май 1994 г. ООН налага оръжейно ембарго на Руанда.

Според Брайън Уд и Йохан Пелеман основните чуждестранни посредници и доставчици са се намирали във Великобритания, Франция и Южна Африка. Те са разчитали на мрежи от сътрудници от България, Албания, Белгия, Египет, Италия, Сейшелските острови, Конго (бивш Заир) и няколко офшорни финансови центъра. Израел също е част от тази мрежа.

Хутите не са използвали газови камери, нито са прилагали масирани бомбардировки. Разполагали са само с мачете и леки оръжия. Сдобивали са се с пушки, боеприпаси и гранати. Израел им е осигурил 5,56-милиметрови патрони, както и пушки и гранати, завзети през войната с арабските държави през 1973 г.

Годината е 1993, а властите в Тел Авив вече имат опит с доставките на оръжие за Сърбия. Оръжейната сделка се осъществява с посредничеството на британската компания „Мил Тек Корпорейшън”. Тя урежда трансфера на пушки от Израел в Руанда, а за транспорта е избрана телавивската фирма „Трейд енд меритайм сървисиз”. Тя от своя страна наема самолет на „Аерофлот”, за да достави амунициите до столицата Кигали през юни същата година.

Доставките продължават и след ембаргото на ООН. Седем товара с леко оръжие на стойност 6,5 млн. щатски долара пътуват със самолет между Тирана и Тел Авив от средата на април до средата на юли 1994 г. и попадат в ръцете на паравоенната организация на хутите „Интерахамве”. Полетите от Тирана се извършват под наблюдението на израелски персонал. 

По време на събитията Ицхак Рабин е министър-председател и министър на отбраната, а Шимон Перес е министър на външните работи. Тогава и двамата са ангажирани с мирните преговори с палестинците в Осло. Внеслите молбата изтъкват, че оръжието няма как да е изнесено през международното летище „Бен Гурион” без знанието и одобрението на двамата държавни мъже. С недоверие се гледа и към изказванията, че Израел не може да контролира къде отива оръжието, след като излезе от негова територия, защото страната е известна тъкмо с обратното.

Доказателствата са участието на Израел са събирани в продължение на години, включително и от израелци, посетили Руанда по време и малко след кланетата. Адвокат Мак завърши пледоарията си пред съда в Тел Авив с цитат на бивш израелски дилър, който се появява в докладите със зверствата на журналистката Сара Лебовиц-Дар. Тъгровецът е заявил, че след като е посетил долината на смъртта, се гордеел от постъпките си, защото е помогнал на жертвите да умрат бързо. Така те са получавали куршум в главата вместо да бъдат посечени от мачете. „Всъщност аз съм лекар.”, добавил дилърът.

Адвокат Мак настоя документите за доставките да бъдат разсекретени, за да не се засили чувството на обвиняемите, че имат имунитет за действията си. В крайна сметка съдия Орна Леви отхвърли молбата за осветляване на тъмното оръжейно минало на Израел.

Едно е сигурно обаче: израелското правителство беше първото в света, което изпрати полева болница на Руанда, където да бъдат лекувани ранените от кланетата. В днешно време израелската Фондация за Холокоста и геноцида има програма за обучение на 120 доброволци, сред които има и спасили се от кланетата в африканската страна. Заедно с това на оцелелите се предоставя социална и психологическа подкрепа.

„В много аспекти Руанда се възприема като Израел на африканския континент.”, пише израелската журналистка Рина Басист. Сравнението й обаче не е в полза на нито една от двете страни, защото разкрива как жертвите на геноцид са се научили да печелят от него. Нищо че доказателствата за това ще останат засекретени. Поне до обжалване на делото по Молба №3767-10-14 пред по-висша инстанция на израелския съд.