Николай Младенов – пратеникът на ООН нон грата

Анализи и коментари

Какво може да постигне Николай Младенов и какво неговите предшественици, ООН, Квартетът за Близкия изток, Лигата на арабските държави и други подобни организации не успяха да направят?

Печат

Официално Организацията за освобождение на Палестина (ООП) не се противопоставя на избора на новия специален координатор за Близкоизточния мирен процес Николай Младенов, макар че членът на Изпълнителния й комитет Тайсир Халид го определя като нежелан човек, който не вдъхва доверие у палестинците и не е квалифициран да изпълнява поверената му роля.

Петнадесетте членове на Съвета за сигурност на ООН одобриха единодушно назначаването на 42-годишния дипломат от България, който трябва за замести холандеца Робърт Съри като специален координатор на Близкоизточния мирен процес. Заедно с това, Младенов ще е и пратеник на генералния секретар на ООН към Близкоизточния квартет (съставен от ООН, САЩ, ЕС и Руската федерация) и личен представител на генералния секретар на световната организация пред ООП (Държавата Палестина) и Палестинската власт.

Съгласно дипломатическия протокол ООП има право да откаже акредитация на който и да било дипломатически представител. В тази връзка недоумяваме защо точно Младенов трябва да бъде акредитиран. Няма убедителна причина за това, освен безполезното желание на ООП да угоди на ООН и нейния генерален секретар Бан Ки-мун, тъй като в момента дипломатическите усилия на палестинското ръководство са концентрирани върху Обединените нации и специализираните им организации.

Младенов е бивш специален пратеник на ООН и генералния й секретар в Ирак – пост, на който се проваля и подава молба да бъде освободен от длъжност. Той е човек, който е определян от израелските ръководители и от самия себе си за „голям приятел на Израел”. Докато е външен министър на България, Младенов призовава за формирането на военен съюз между страната му и Израел и нееднократно заявява, че „Израел има право да съществува” и „да се защитава от палестинската съпротива”. Към това следва да добавим, че бившият дипломат номер едно на България лично е признал, че е масон и е работил за милиардера от еврейски произход Джордж Сорос , както и че одобрява политиката на организирания хаос на САЩ в арабските страни. А еврейският му произход е най-малкото, за което можем да се хванем.

За сметка на това Израел не само че пренебрегва ООН, резолюциите и представителите й, а когато сметне за необходимо, ги убива. Най- пресният пример е заплахата на външния министър на Израел Авигдор Либерман да изгони Робърт Съри – предшественикът на Младенов, защото го смята за „персона нон грата”. Преди това Уилям Шабас подава оставка като председател на Комитета на ООН за разследване на последната израелска война в Газа, тъй като Израел отказва да сътрудничи с него и не му позволява да влезе в Ивицата.

ООН си затваря очите, когато през 1948 г. ционистката паравоенна организация „Щерн” убива нейния пръв специален пратеник в Палестина – шведския граф Фолк Бернадот. Ръководител на убийците е Ицхак Шамир, който впоследствие става министър-председател на Израел. От този момент нататък държавата-окупатор решава, че може да се подиграва с ООН, без това да влече каквито и да било последици за нея. 

От две години Израел води срещу световната организация война чрез посредници. Страната оказва логистична, разузнавателна, оръжейна и медицинска помощ на въоръжените групи, които воюват срещу правителството в Сирия. Това се случва на сирийска територия, до линията на прекратяването на бойните действия от 1974 г., която е своеобразна граница между Оста на съпротивата и Израел в Голанските възвишения. След като въоръжените групи нападат, отвличат десетки членове на мисията на ООН в Голан – УНДОФ, и овладяват оръжието и оборудването им, т.нар. сини каски се изтеглят. До този момент ООН не е посмяла да се намеси, за да промени положението, което води до нарушаването на правилата за бойните действия между Израел и Сирия, за чието съблюдаване международната организация следи в миналото.

Близкият изток прелива от международни пратеници на мира. ООН си има свой, САЩ си имат свой, ЕС, Русия, Китай; към тях следва да добавим и Квартета. Имената им се променят, а ситуацията в окупирана Палестина си остава същата. Само заселническите колонии се увеличават под прикритието на „мира”, за който няма никаква надежда, а „международната общност” не е в състояние да направи нищо съществено, което да подобри положението на палестинците.

При това положение какво може да постигне Николай Младенов и какво неговите предшественици, ООН, Квартетът за Близкия изток, Лигата на арабските държави и други подобни организации не успяха да направят?

Тайсир Халид смята, че онова, което може да разсее съмненията на палестинците относно личността на българския дипломат, ще бъде позицията му по отношение на блокадата на Газа и възстановяването на Ивицата след поредната израелска война, макар че ако се съди по изказванията на Младенов, е малко вероятно да тя да е положителна. Постът „специален координатор на ООН” съществува от 1994 г., а компетенциите му са разширявани във времето. За никого не е тайна, че голям брой от хората, които я заемат от тогава до сега, както и пратениците на САЩ, или са от еврейски произход, или имат много близки отношения с Израел – от Хенри Кисинджър през Мадлин Олбрайт, Джон Кери, Денис Рос, Мартин Индик, до председателя на Квартета – Тони Блеър и много други. 

На 6 февруари 2015 г. генералните секретари на ООН и Лигата на арабските държави – Бан Ки-мун и Набил ал-Араби приемат съвместна декларация, в която изразяват „дълбока загриженост” от положението в Ивицата Газа и призовават арабските и международните донори да спазят „колкото се може по-скоро” обещанията, които са дали на конференцията в Кайро през октомври 2014 г. , а именно – да възстановят Газа и да вдигнат наложената й от Израел блокада. Преди няколко дни Координаторът по хуманитарните въпроси на ООН в окупираните през 1967 г. палестински територии Джеймс Роули също заяви, че обещанията за вдигането на блокадата трябва да бъдат спазени незабавно, защото е силно разтревожен, че ако това не се случи, алтернативата ще е нова война.

Министерство на външните работи на Палестинската власт определя декларацията, която Близкоизточният квартет приема след заседанието си в Мюнхен, Германия, като „неоправдала очакванията”, защото не отразява в пълен обем практиките на държавата окупатор – Израел.

В документа Квартетът на свой ред изразява „дълбока загриженост” от тежката ситуация в Газа, която има спешна нужда от възстановяване, и приканва донорите да изпълнят финансовите си обещания възможно най-скоро, но обвърза техните действия с подновяването на преговорите между Израел и Палестина. То обаче може да се случи едва след като станат ясни резултатите от парламентарните избори в Израел и САЩ, така че палестинският народ ще почака поне две години да види Газа възстановена. Ясно е, че времето е на страната на Израел, който не трябва да се притеснява от съпротивата срещу него, нито за заселническите селища, които се разрастват безпрепятствено.

Малко преди да напусне поста си, предишният специален координатор на ООН Робърт Съри определя поведението на донорите като „скандално” и предупреждава, че ако не бъде постигнат напредък в посока създаването на две държави, и то в следващите месеци, а не след две години, „ще трябва да приемем, че ще има само една държава” – Израел, разбира се. Още през 2002 г. тогавашният специален координатор на ООН Тари Руд-Ларсен алармира, че „болният човек (Палестина) умира”.

През декември миналата година Робърт Съри заявява в доклада си пред Съвета за сигурност на ООН, че „ако положението в Газа не се промени, там може да избухне нова война”. Ясно е, че Съри не преувеличава, когато обръща внимание, че „смъртоносният дипломатически вакуум”, съчетан с продължаващата блокада на Ивицата, всеки момент може да доведе до взрив, чиито измерения, последици и резултати никой не е в състояние да предвиди.

Онова, което Съри нарича „скандално”, е неизпълнението на ангажиментите на международните донори, които са предпазливи, защото правителството на ООП не успява да наложи властта си в Ивицата Газа. То обаче отваря пътя пред Израел да предприеме нова военна агресия срещу организациите от палестинската съпротива в Газа.

Скандално е и друго - че арабските държави също не удържат на обещанията си да осигурят финансова сигурност на Палестинската власт, което може да бъде разглеждано като неприкрит арабски натиск върху ООП да отговори на призива на Квартета за подновяване на преговорите с Израел възможно най-скоро.

Това в действителност е двойствената задача на новия специален координатор за Близкоизточния мирен процес Николай Младенов. Преговарящите на ООП продължават да очакват спасение от наложените им от САЩ и ООН пратеници „на мира”, които всъщност представляват Израел. Николай Младенов е последният от тях и на практика няма да промени нищо.

Източник: http://www.raialyoum.com