Екзекуциите в Саудитска Арабия не отстъпват на тези на „Ислямска държава”. Сега Дейвид Камерън и Западът ще спрат ли да раболепничат пред богатите ѝ петролни монарси?

Анализи и коментари

Екзекуциите определено бяха безпрецедентен начин в Саудитска Арабия да отбележат Новата година, макар и той да не беше толкова зрелищен, колкото фойерверките в Дубай, покрай които се подпали и един от най-луксозните хотели в емирството.

Угощението, което Саудитска Арабия си устрои, не отстъпва по нищо на „Ислямска държава” – цели 47 обезглавени трупа, сред които и този на ерудирания шиитския духовник Нимр Бакр ан-Нимр, последвани от Коранична обосновка на екзекуциите. Може би точно такава е била и целта. Защо казвам това? Тази удивителна кървава баня, извършена на територията на монархията, ръководена от сунитската династия Ал Сауд, без съмнение беше замислена, за да вбеси иранците и целия шиитски свят. Тя допълнително засили разделението между сунити и шиити и подхрани религиозния конфликт между тях – явление, за което самата „Ислямска държава” допринесе доста.

Печат

Единственото, което липсваше, беше видеоклипът с обезглавяванията, макар че 158-те смъртни присъди, изпълнени в арабската монархия през миналата година, се вписват идеално в уахабитската идеология на терористичната организация. Макбетовото „кръв за кръв” със сигурност важи и за саудитците, чиято война срещу тероризма, изглежда, оправдава всяка капка кръв – и шиитска, и сунитска. Колко често обаче ангелите на Всемилостивия бог се явяват на настоящия саудитски министър на вътрешните работи, престолонаследника принц Мохамед бен Наиф? 

Шейх Нимр не беше кой да е. Дълги години е работил като учен в Техеран и Сирия. Почитан шиитски водач, той ръководеше петъчните молитви в саудитската Източна провинция и се дистанцираше от политическите партии, но настояваше за свободни избори. Редовно беше задържан и измъчван, според него – заради това, че се противопоставя на саудитското уахабитско правителство. Шейх Нимр казваше, че думите са по-мощни от насилието. Капризното внушение на властите, които заявиха, че кървавите екзекуции не са извършени от религиозни подбуди, защото сред обезглавените е имало и сунити, също е част от реториката на „Ислямска държава”. В крайна сметка нейните бойци с еднаква лекота режат главите както на сунитските „вероотстъпници” и сунитските войници в Ирак и Сирия, така и на шиитите. Главорезите от „Ислямска държава” щяха да се отнесат с шейх Нимр по същия начин както в уахабитското кралство, само че щяха да му спестят подигравката с псевдозаконния съдебен процес, от който се оплакаха от „Амнести интернешънал”. 

Но убийствата не са просто израз на омразата на саудитците към един духовник, който ликуваше от смъртта на бившия министър на вътрешните работи – престолонаследникът Наиф Абдулазиз Ал Сауд, баща на Мохамед бен Наиф, – и се надяваше, че той ще бъде „изяден от червеи и ще понесе адски мъки в гроба си”. Екзекуцията на Нимр ще съживи бунта на хусите в Йемен, където Саудитска Арабия нахлу, и бомбардира страната в опит да унищожи шиитската власт там. Обезглавяването на шиитския духовник разгневи и шиитското мнозинство в управлявания от сунити Бахрейн. Религиозни лица в самия Иран вече заявиха, че смъртта на ан-Нимр ще предизвика свалянето на саудитското кралско семейство. 

Екзекуцията извежда на преден план и един от най-неудобните за Запада въпроси по отношение на Близкия изток: неизменната нужда да се подмазва и угодничи пред богатите авторитарни монархии от Залива, като в същото време изразява плахо недоволството си от гротескното клане, което саудтските съдилища спретнаха, за да се разправят с враговете на кралството. Ако „Ислямска държава” беше рязала глави на сунити и шиити в Ракка – особено ако сред тях беше и проблемен духовник като шейх Нимр, можете да сте сигурни, че Дейвид Камерън щеше да публикува в „Туитър” съобщения, в които да изрази отвращението си от подобен отвратителен акт. Но човекът, който свали британското знаме след смъртта на предния крал на тази абсурдна уахабитска държава, този път ще използва далеч по-префинен език. 

Колкото и голям брой сунити, членове на „ал-Каида”, да са били сред изгубилите главите си – в буквалния смисъл на думата, Вашингтон и европейските столици ще трябва да отговорят на следния въпрос: опитват ли се саудитците да съсипят споразумението за ядрената програма на Иран, като накарат западните си съюзници да подкрепят дори тези последни зверства? В глупавия свят, в който живеят, където всичко се случва като на забавен каданс и младият министър на отбраната, който нахлу в Йемен, дълбоко не харесва вътрешния министър, саудитците все още се перчат с „антитерористичната коалиция”, съставена от 34 държави, повечето от тях – сунитски, които уж ще сформират мюсюлмански легион, борещ се с тероризма. 

Екзекуциите определено бяха безпрецедентен начин в Саудитска Арабия да отбележат Новата година, макар и той да не беше толкова зрелищен, колкото фойерверките в Дубай, покрай които се подпали и един от най-луксозните хотели в емирството. Освен политическите последици, по отношение на окопалата се във властта саудитска династия възниква и един друг очевиден въпрос, на който трябва да отговорят в самия арабски свят. Управляващите в кралството да не би да са се побъркали?

 

Източник: http://www.independent.co.uk