Ивицата Газа – в капана на политическите калкулации в Близкия изток

Анализи и коментари

 

Населението на Газа живее под блокада от 2007 г. насам – в условия, които според доклад на ООН след 2020 г. вече няма да са годни за живеене. Извън всякакво съмнение е, че политическата отговорност за това е на Израел, който не само системно нарушава международното право, но и прекрачва всякакви човешки граници, като контролира абсолютно всички доставки до Ивицата и стига дотам, че снабдяването с хранителни продукти се определя от разчетите на служители на министерството на отбраната на Израел за това, колко калории са необходими на едно човешко същество, за да не умре от глад, като много често дори и техните „сметки” не се спазват, защото камионите с провизии са задържани на входните пунктове с дни.

Печат

 

 

Към непосилната хуманитарна криза върху раменете на народа от Газа през последните месеци се стовариха и две нови бедствия – едното природно, а друго – политическо – болезнено напомня на калкулациите в Тел Авив. Природното последва по време политическите изчисления, които се редят като уравнения в безкрайната алгебрична система на Близкия изток и по дефиниция нямат нищо общо с намирането на справедливо решение на палестинския проблем. Престореният героизъм вменява на населението на Газа, че то може да се справи с всичко – не, че не е доказало с кръвта и костите си, че това е точно така. Но издръжливостта и борбеният дух на тези палестинци за пореден път служат на някои лидери за изтривалка от политическата им отговорност.

На 1 ноември електрическата централа в Газа, която снабдява една трета от Ивицата с електричество, спря напълно поради липса на гориво. Милион и седемстотин хиляди души бяха лишени от жизненоважни услуги, включително и доставките на питейна вода. Домакинствата са подложени на режим на тока, който изглежда така – 6 часа снабдяване с електричество, 12 часа - без. Едва 40% от населението имат вода веднъж на три дни, и то най-много по 8 часа на ден. Според доклад на Палестинския център за човешки права електрическата централа в Газа произвеждаше около 65 мегавата в годините на възстановяването й, след като беше разрушена от израелските сили през юни 2006 г. По данни на Енергийната власт в Газа доставките за електричество в Ивицата са както следва: 120 мегавата от Израел и 27 мегавата от Египет.

Трудностите започнаха от няколко месеца насам заради мерките, предприети от египетските власти в контекста на военните операции в Синай, които доведоха до почти напълно затваряне на тунелите за пренос на стоки към и от Ивицата Газа. През последните години тези тунели се превърнаха в основен източник заради ниската цена на египетското гориво, което е субсидирано от правителството. Преди два месеца потокът на гориво от Египет спря почти напълно.

В резултат на това Енергийната власт в Газа го купуваше от Израел чрез правителството в Западния бряг. Палестинската власт пое ангажимента да го доставя без обичайните такси, което щеше да даде възможност на правителството на ХАМАС да се снабди с 400 хил. литра гориво на ден. Впоследствие, заради финансовата криза в Рамалла,  властите оттеглиха обещанието си за освобождаване от данъци, което създаде трудността правителството в Газа да си позволи да закупи горивото, по думите на заместник-директора на Енергийната власт в Ивицата.

Как се стигна дотук?

 

През юли в Египет беше извършен военен преврат, който свали от власт законно избрания от египетския народ президент Мухаммад Мурси – политическа фигура от редиците на „Мюсюлмански братя”.Отношенията между Кайро и правителството на ХАМАС се влошиха. Редица източници посочват, че военният режим подкрепя падането на правителството на ХАМАС, защото го счита за продължение на „Мюсюлмански братя” и оттук – заплаха на новия ред в страната. Не закъсняха и твърденията, че ХАМАС, и по-специално военното му крило – „Бригадите Иззуддин ал-Кассам”, обучава симпатизанти на „Мюсюлмански братя” от Египет с цел формирането на терористична клетка, която да планира убийствата на техните противници, като обвиненията бяха формулирани дори официално на ниво декларация на египетското министерство на вътрешните работи. Бяха публикувани опровержения, които показаха ясно, че се използват подставени лица, които нямат нищо общо с ХАМАС, но едва ли очакваме от новия режим, дошъл на власт насила и извършващ масови погроми срещу „Мюсюлмански братя” в Египет, да прояви особена симпатия към истината.

Не липсват и данни за това, че движението „Тамарруд” в Египет, което беше създадено от военните, има връзки с организацията със същото име в Газа, въпреки че нейният говорител Айад Абу Рук заяви пред вестника „Ал-Кудс Ал-Араби”, че нямат контакти с египетското разузнаване, нито с правителството в Рамалла. Факт е обаче, че „Тамарруд” в Газа се радва на финансовата и политическата помощ на държавите от Залива и се възползва от влошеното положение в Ивицата, като набира младежи сред редиците си и отправя закани и ултиматуми на ХАМАС.

Ясно е, че заради позицията им по сирийската криза, положението на ХАМАС не е много добро в момента, въпреки че напоследък бяха направени опити за сближаване с Иран, „Хизбуллах” и режима на Башар ал-Асад и поне по първите две линии беше постигнат известен успех.Публична тайна е също така, че движението печелеше почти половина от самостоятелния си доход от търговията през тунелите, която беше атакувана от режима на военните в Египет неслучайно. Будните анализатори като Абдулбари Атуан повдигат основателния въпрос дали при създалата се обстановка египетските военни ще се съгласят да подкрепят Махмуд Аббас, или са на страната на Мухаммад Дахлан, който беше един от поддръжниците нa опозицията и „Тамарруд” в Египет за свалянето на Мухаммад Мурси. В тази връзка е информацията от „ал-Джазира Нет”, че по време на последната си обиколка в Европа Махмуд Аббас е призовал държавите от Стария континент да подкрепят военния преврат в Египет.

И докато политическите лидери се разберат, с приближаването на зимата бурята „Алекса” стана причина за снеговалежи в региона на Близкия изток, а в Газа – до проливни дъждове. По официална информация на правителството на ХАМАС 5246 души са евакуирани от домовете си заради наводнения. Количеството вода по улиците е толкова обилно, че до някои къщи може да се стигне единствено с лодки. За това допринася и липсата на нормално функционираща отводнителна и канализационна система в Ивицата. По думите на говорител на UNRWAплощите околобежанския лагер „Джабалийа” в северна Газа приличат на огромно езеро с дълбочина два метра. Един човек е убит, а мнозина са хванати в капан в домовете си. Стотици са ранените – в катастрофи по наводнените пътища или от падащи от наводнени сгради предмети. Много от къщите в крайбрежната зона са разрушени заради лошото строителство, което е следствие от редуцирания от Израел внос на строителни материали в Газа.

На 15 декември Енергийната власт в Газа обяви, че дейността на централата ще започне да се възстановява с помощ от Залива. Катар, който постла пътя към политическата преизподня на ХАМАС с добрите си финансови намерения, в опит да полира влошения си от загубата на влияние върху събитията в Сирия и в Египет имидж, се съгласи да изпрати 10 млн. долара (колкото е данъкът за вноса на горивото) и се договори с Израел доставката му да бъде пропусната през пункта Керем Шалом. Количеството ще стигне за приблизително четири месеца.

А после? До март-април 2014 г. бяха планирани да продължат преговорите между Израел и Рамалла. По същото време ще е ясно и какви са резултатите от конференцията за Сирия „Женева 2”, насрочена от ООН за 22 януари. Парламентарните избори в Египет също се очаква да се проведат през февруари-март 2014 г., ако се вярва на думите на египетския министър на външните работи Набил Фахми, изречени на 8 ноември т.г. А Газа ще е все там – под блокада. Дори и тя да падне, ще са нужни години хората да започнат да водят нормален начин на живот.

Казват, че всеки народ заслужава управниците си. Но в случая с Газа грешат. Защото нито един от политиците, които определят съдбата й, не е достоен за нея.