Израелските терористи, родени в САЩ

Анализи и коментари

Осемнайсетмесечният Али Дауабша беше изгорен жив на 31 юли в село Дума, което се намира на Западния бряг на река Йордан. Всичките налични доказателства сочат, че палежът е бил умишлен и е терористичен акт, извършен от израелските заселници. По-смущаващото е, че няколко от предполагаемите подстрекатели, които в момента са задържани за неопределен период от време, не са родени в Израел, а са с американски корени.

Печат

В техните общности обаче негодуванието срещу действията им е ограничено. Равините-заселници и лидерите на американските имигрантски общности в Западния бряг или омаловажават престъплението, или го критикуват сдържано.

Нека си спомним реакцията на бившия министър-председател Ицхак Рабин по повод друго жестоко нападение, извършено преди 20 години. Тогава роденият в САЩ лекар, Барух Голдщайн, застрелва десетки палестинци, докато се молят в Хеброн. „Той е израснал в блато, корените на неговото желание да убива могат да бъдат открити и тук, и в чужбина; те са чужди на юдаизма, не са наши”, изрича гръмко Рабин пред Кнесета (израелският парламент - бел. прев.) през февруари 1994 г. „Ти си чуждо тяло. Ти си плевел без корен. Разумният юдаизъм се отрича от теб.” Шокиращото клане през 1994 г. е най-кървавата атака, която израелци и палестинци са виждали към онзи момент. Близо две години по-късно самият Ицхак Рабин вече е убит, повален от куршум на краен националист.

Изведнъж група американски имигранти, на които дълго време никой не обръща кой знае какво внимание, стават най-мразените в израелското общество. Президентът на Израел (1983 – 1993 г.) Хаим Херцог определя САЩ като „развъдника” на еврейския тероризъм. Всекидневникът „Маарив” осъжда американските евреи, които „изпращат лудите си деца в Израел”. Един израелски журналист дори настоява да се забрани имиграцията на агресивните американски евреи в Израел като „оперативна мярка срещу бъдещите голдщайновци”.

Е, бъдещето вече е настояще.

Говори се, че след години безнаказаност на заселниците, които извършват жестоки престъпления, сега Израелската служба за вътрешна сигурност („Шабак”) е започнала да взема някакви мерки. Всичко на всичко са били задържани четирима младежи, за които се смята, че са свързани със скорошните прояви на заселническия тероризъм. Трима от тях са от американски произход.

„Най-издирваният” от „Шабак” еврейски екстремист е 24-годишният Меир Етингер, чието обкръжение и родословно дърво има внушителна история по отношение на расизма и насилието. Той е внук на Меир Кахан – радикалният американски равин, който през 1971 г. имигрира в Израел. Кахан е основател на партията „Ках” и единственият неин депутат в Кнесета, преди да я забранят през 1988 г. (Той е убит в Ню Йорк през 1990 г., но неговата дейност служи като основа за ултранационалистическите и антидемократичните партии в Израел.)

Другият издирван от закона е Мордехай Мейер, на 18 години, от заселническото селище Маале Адумим, разположено в близост до Ерусалим. Той е син на американски имигранти, които обясняват, че младежът просто искал да учи Тората и да изживее едно приключение в Западния бряг. Друг американски заселник, Евраим Ханцис, е задържан, защото е заплашил агенти на „Шабак” в съда. Четвъртият – Евиатар Слоним, е дете на австралийски евреи.

Етингер, Мейер и Ханцис са само няколко имена от дългия списък със заселници екстремисти с американски корени. Роден в нюйоркския квартал Бруклин заселник – Ера Рапапорт, има голям принос за взривяването на кола-бомба, която убива кмета на Наблус през 1980 г. През 1982 г. пришълец от Балтимор, Алан Гудман, открива огън край джамията „Куполът на скалата” в Ерусалим и убива двама палестинци и ранява 11. Същата година, Йоел Лърнър, пак от Бруклин, е изпратен в затвора, защото ръководи движение, което си поставя за цел да свали еврейското правителство и да взриви Храмовия хълм.

В днешно време равини като родения в Сейнт Луис Ицхак Гинсбърг, който е ръководител на йешива (образователна институция, в която се изучават традиционни религиозни текстове като Талмуд и Тора – бел. прев.) в радикалното заселническо селище Изхар, промиват мозъците на следващото поколение.

Според информация на американското правителство и данни от няколко други изследвания днес между 12 и 15% от заселниците (около 60 хил. души) са от САЩ. Това е голям контингент, ако се съотнесе към броя на всички американци с израелско гражданство. Тези близо 60 хил. души се сливат с останалите имигранти – светски, религиозни, ултраортодоксални евреи и др. Една малка част от тях – онези с екстремистки възгледи – живеят в селища, изградени на някой от хълмовете в Западния бряг. Повечето са се настанили в заселническите селища, превърнати в предградия на Ерусалим. Те са смятани за едни от най-идеологизираните.

Вместо да цитират Библията или да пропагандират месианската си визия, заселниците говорят за себе си с езика на американските ценности и идеализъм. Седнали в своите малки алуминиеви префабрични къщи или имения, разположени в заселническите предградия, често на по чаша кафе от „Старбъкс”, те обясняват, че за тях животът в Западния бряг е възможност да защитават правата на човека и да живеят в „цялата земя на Израел”. Те гледат на себе си като на пионери, заселили се в нова земя. Незначително неудобство е това, че го правят върху палестинска земя. А най-фанатичните от тях възприемат доста буквално историята за Дивия запад и са изключително агресивни към околните.

Въпреки че живеят в общности, които сами определят своите членове, и понякога сред тях има активисти, склонни към насилие, много американски заселници, които не са агресивни и спазват закона, продължават да се смятат за либерали. Преди да се заселят в Израел, голям процент от тях са гласували за Демократическата партия и са били съпричастни към афроамериканското движение за граждански права и борбата срещу Виетнамската война.

През 90-те години равинът Шломо Рискин, основател и духовен водач на заселническото селище Ефрат, се възползва от това минало и заявява: „Вървях до Мартин Лутър Кинг и съм силен привърженик на равноправието.” Но се оказва, че сега за него заселниците са жертви. „Ние не се бием срещу враг, който играе по същите правила като нас”, твърди равинът. „Знаем за жестокостта и варварството на арабите по отношение на собствените им народи. Нямаме намерение да се самоубиваме.” Той дори отива по-далеч, като сравнява заселниците с афроамериканците по време на борбата им за граждански права. Друг американски заселник, Йешиел Лийтър, дава за пример Гетисбъргското обръщение на Ейбрахам Линкълн*, за да покаже, че „независимостта и свободата си имат цена”.

Либерализмът не само е дълбоко вкоренен в представата на много традиционни американски заселници за тях самите, но те са се научили колко полезен аргумент може да е той в международен план. Еврейските заселници от американски произход са изиграли важна роля за изграждането на публичния образ на израелското заселническо движение. Същите тези мними либерали в момента допринасят за отклоняването на вниманието от престъпленията, извършвани от евреи.

Когато родителите на Мордехай Мейер свикаха пресконференция, на която осъдиха ареста на сина си, те обявиха, че „ние сме американски граждани и нашите деца са израснали в демокрация. Ние извършихме „алия” (преселване на евреите в териториите на историческа Палестина; един от основните принцип на ционизма – бел. прев.) към демократична страна. А сега…” – оплакват се те – „…синът ни е в затвора и не знаем нищо.” Семейство Мейер са прави, че административното задържане за неограничено време противоречи на демокрацията, но е иронично, че те акцентират върху тази нелиберална особеност на израелската правосъдна система, за да отвлекат вниманието от престъпленията, в които е заподозрян собственият им син. (В крайна сметка не сме чули досега заселниците да се оплакват, когато стотици палестинци са задържани за неопределен период от време по силата на същия закон.)

Семейство Мейер и много други като тях не виждат никакъв проблем и противоречие да използват либерален език в подкрепа на заселническото движение, което по своята същност е дълбоко нелиберално.

При всичките си твърдения, че са добри либерали, много лидери на заселническите общности, дошли от САЩ, мълчат оглушително по темата за еврейския тероризъм. Ако тези американски имигранти вярват, че насилието е предателство спрямо ценностите, които са толкова важни за тях, защо тогава техните равини не свикаха пресконференции, за да порицаят на висок глас терористите в собствените ми общности и семейства? Къде са статиите им в американските и израелските вестници, в които те осъждат еврейския екстремизъм?

В продължение на четири десетилетия тези лидери или мълчат, или критиките им са смекчавани от опитите да се омаловажи еврейският тероризъм, като се представи като проблем при „вникването в контекста” – евфемизъм за отговор на насилието, извършвано от палестинците. Палестинският тероризъм не може да бъде оправдан по никакъв начин. Не е достатъчно обаче евреите да поучават палестинците, че трябва да оставят умерените да говорят, че убийците трябва да бъдат низвергнати, че подбудителството трябва да бъде спряно. Необходимо е самите евреи да вземат строги мерки срещу тези явления в собствените си общности.

Американските евреи в САЩ и чужбина не могат повече да намират извинение за еврейския екстремизъм в Израел. Задължение на всички, които се стремят към мир и справедливост, е да последват призива на Рабин и да отлъчат терористите сред нас, както и техните симпатизанти.

 

 

* Гетисбъргското обръщение е реч, произнесена от президента на САЩ Ейбрахам Линкълн на 19 ноември 1863 г. по време на Американската гражданска война. В нея държавният глава се позовава на принципа, че всички хора са създадени равни, и говори за преодоляването на разделението посредством ново възраждане на свободата и равенство за всички граждани на САЩ. Макар и кратко, впоследствие изказването на Линкълн придобива известност като едно от най-значимите в американската история.

 

Източник: http://www.nytimes.com