Скандалът, който разтърси швейцарското разузнаване

Анализи и коментари

 Историята започва с опита на швейцарското разузнаване да внедри шпионин или „агент на разузнаването” в ислямския център в Женева, за да разбере какво се случва там, каква е дейността му и как се финансира.

          Дали има връзка с радикални групировки?!  Дали има пръст в изпращането на бунтовници в Ирак през сирийска територия?!  И други страхове, които са се превърнали в мания на европейските страни и службите им за сигурност и разузнаване.

Печат

 

 

          Агентът на швейцарското разузнаване е Клод Кофаси – студент по философия, който следи с интерес проблемите в Близкия изток и международните отношения, добре запознат с темите, вълнуващи мюсюлманската общност на Запад, отличен събеседник, умеещ да си служи с инструментите на диалога, писател с елегантен стил, с богати познания и култура, които му позволяват да проникне в дълбочина в съзнанието на събеседниците си.

 

          Отговорникът на Кофаси в швейцарското разузнаване му възлага да започне да посещава центъра и да събере сведения за исляма, мюсюлманската общност и дейността на центъра.

  Но най-голямо внимание е отредено на директора на центъра д-р Хани Рамдан и необходимостта от събиране на всякакви сведения за него, за действията и дейността му.  Какво чете и какво яде?  С какво се облича?  С кого разговаря?  Какви места посещава?

 

          Кофаси предполага, че тези сведения са негова мисия и мисия на страната му за предпазване на Швейцария от опасностите на екстремистките течения.  Той приключва първия етап успешно и смята, че с това ролята му се изчерпва, но за негова изненада човек от швейцарското разузнаване му съобщава, че знаят всичко това за д-р Рамдан и за ислямския център, но решителният етап (на задачата) предстои.  Той му излага плана Мемфис за подвеждане на д-р Рамдан под обвинение, че подстрекава бунтовниците в Ирак и е замесен в изпращането на такива от Европа в Сирия, а от там – в Ирак, за да се борят срещу американските сили и да установяват връзка с Ал Кайда.

          Но Кофаси пренебрегва указанията и, по-специално, уверенията на отговорника от разузнаването, че „ако не намерим доказателства или документи, които разкриват, че Рамдан е замесен в тази работа, то трябва да подставим такива документи и доказателства”!

          Посещенията на Кофаси в ислямския център, гостоприемството, оказано му от д-р Рамдан и служителите в центъра, и приемането му на исляма в резултат на всичко, което прочел за него – всичко това кара съвестта му да проговори и той дълго размишлява над указанията на отговорника от швейцарското разузнаване.  Дали да завърши започнатото и да изпълни исканата от него роля за сметка на невинни жертви и мюсюлманската общност, която живее в Швейцария и ( за сметка на) един ислям, (който би бил) осакатен от медийния апарат, който (апарат) ще намери в този проблем плодородна почва за продължаване на войната срещу исляма в Европа и ще доведе до затварянето на ислямските центрове под предлог, че са гнезда за подкрепа на така наречените „терористи”?!

Кофаси се оказва в жестока вътрешна борба – между новата религия, която е приел, лоялността си към служителите в центъра и тяхното доверие към него, и онова, което разузнаването изисква от него.  Това не продължава дълго.  Дилемата разрешава Адил [1] Кофаси – това е новото име, което той получава, когато встъпва в исляма.  Той взима решение да разкрие цялата истина на директора на ислямския център – д-р Хани Рамдан в следното писмо:

Писмото признание

          „Скъпи Хани Рамдан,

          Не исках да узнаеш истината от вестниците и затова реших да ти я разкрия.  Швейцарското разузнаване ми възложи да шпионирам Вас и ислямския център, който ръководите, и да фалшифицирам доказателства, които потвърждават, че центърът насърчава тероризма и играе роля в изпращането на бунтовници в Ирак.  Не можах да се подчиня на исканията им, а те отказаха да закрият досието.  Така че ми се налага да Ви призная и да съобщя за случая в медиите, за да съм сигурен за живота си и вътрешния си мир.”

          Адил Кофаси допълва в подробните си писмени признания:  „Швейцарското разузнаване ми възложи да Ви шпионирам и да им осигуря най-пълни подробности относно ежедневието и връзките Ви с другите.  С кого се срещате и разговаряте, какви са навиците Ви в облеклото и храната, какво пиете, колко лъжички захар слагате в чаша кафе или чай?!”

          Той продължава:  „Изпълнявах всички указания на разузнаването и всичко, което изискваха от мен – да се запозная с Вас, д-р Рамдан, отблизо.  Смятах, че задачата ми се изчерпва с предоставянето на тези сведения, особено като се вземе предвид, че във всички свои доклади потвърждавах, че д-р Хани Саид Рамдан е обикновен швейцарски гражданин, ежедневието му не буди каквото и да било подозрение, а ислямският център е като всички останали – задачата му е да служи на мюсюлманската общност в Швейцария и се занимава с нейните проблеми.  Само че тези доклади най-вероятно са били първата част от мисията, тъй като шеф от разузнаването ми разкри, че първият етап е приключил и започва вторият, решителен етап от плана Мемфис, а именно – фалшифицирането на доказателства- „ако не открием такива, които да потвърждават в какво е замесен д-р Хани Рамдан, то ние ще ги измислим”!  Просто така – в държава на закона и демокрацията.

          Липсващите доказателства – по думите на Адил Кофаси – са, че д-р Хани Рамдан има участие в подкрепата на тероризма и използва ислямския център в Женева за свързващо звено за улесняване на онези, които искат да влязат в Ирак през сирийска територия.  Целта е д-р Хани Рамдан да бъде осъден ...!

Адил Кофаси завършва признанията си с думите:  „Човекът от разузнаването, отговорен за мен, ми изложи целия план.  От мен се искаше да вкарам имената на хора от различни националности в компютъра на центъра и в папки на бюрото на д-р Хани Рамдан и писма препоръки за тези хора с адреса на центъра на тях – всички тези писма за хора, за които се предполага, че се отправят да се борят срещу американците в Ирак през сирийска територия.  Вторият етап представлява изненадваща проверка на ислямския център, откриване на подставените доказателства, арестуване на д-р Хани Рамдан и затваряне на центъра в Женева по неназована причина!”

          Кофаси продължава:  „Но съвестта ми проговори и отказах да се подчиня на тези заповеди и не се поддадох на заплахите и натиска, който ми беше упражнен и взех решение да разкрия всичко на медиите.  Написах също така завещание с пълните подробности за плана Мемфис и оставих няколко копия от него на най-близките си приятели, както и копие за медиите, в случай че бъда ликвидиран от швейцарското разузнаване.”

 

В сила влиза мълчанието

          Швейцарските медии откриват в този вълнуващ случай цел, която да преследват и започват да разпространяват пълните подробности, докато в същото време правителството се придържа към пълно мълчание и отказва да коментира случая.  Д-р Хани Рамдан предприема законови стъпки за повеждане на дело срещу швейцарското правителство по обвинение в „нарушаване на закона и конституцията, конспириране срещу гражданин, измисляне на обвинения и фалшифициране на факти, които не съществуват”.  Под тези обвинения е подведена швейцарската държава, която превъзнася върховенството на закона.

Преди да заведе делото, д-р Хани Рамдан се обръща към официалните власти за изясняване на случая, но получава отговор от министъра на правосъдието и полицията, че „не можем нито да отречем, нито да потвърдим случая.”  Когато той за втори път иска разследване на случая, получава отговор да се обърне към „лицето, отговорно за защита на личната информацията (на гражданите).”

 

Медиите и шумът

          Делото влиза във взаимодействие с медиите и те започват да публикуват историята за живота на Кофаси, посещенията му в ислямския център след 2004 г., разговорите му с мюсюлманите и директора на центъра, които е провел, за да се запознае с исляма, желанието му да го приеме и да промени името си от Клод на Адил, приобщаването му към мюсюлманската общност в Швейцария, дейността му за защита на мюсюлманските дела, противопоставянето му на дискриминацията, издаваното от него месечно списание „Ал-Калам”, на което самият той е редактор и което раздава на посетителите в ислямския център в Женева, умението му да разговаря, подкрепата му за палестинската кауза, противопоставянето му на американската и израелската политика, пътуванията му в някои арабски и ислямски страни като Египет, Сирия, Судан, Мавритания и Чад.

Парламентарното разследване

          Освен завеждането на съдебното дело е сформирана парламентарна комисия за разследване на скандала и откриване на подробностите, както  и дали има трета страна, замесена в случая, освен швейцарското разузнаване и полицията.  И дали сътрудничеството между западните разузнавателни служби се състои във фалшифициране на дела, като претекст за така наречената „война срещу тероризма” и (за това) че всеки мюсюлманин е терорист и всеки ислямски център е замесен в тероризма.

 

          Дали има тайно споразумение между разузнаването и някои политически страни в правителството за противопоставяне на ислямските символи, действащи на швейцарска почва? Ули Линбергер, член на швейцарския парламент и заместник- председател на Зелената партия, заяви:  „Това, че д-р Рамдан прибягна до дело е много важна стъпка, след като той изчака да получи отговор от правителството, а то не му даде такъв.  Това дело няма да протече по обикновен начин и може би ще доведе до свалянето от пост на лица, отговорни за работата на разузнаването.  А в очакване на съдебните процедури и резултатите от парламентарната комисия за разследване, случаят „Кофаси” продължава да бъде широко дискутиран въпрос в швейцарските медии и обществото, като цяло.

 

          Д-р Хани Рамдан, директор на ислямския център в Женева, потвърди, че е прибягнал до швейцарското правосъдие, за да се разбере истината за онова, което местните медии откриха наскоро относно шпионажа, на който е бил подложен от швейцарското разузнаване.  Тези сведения предизвикаха шок и презрение сред мюсюлманското малцинство, а швейцарското разузнаване нито ги потвърди, нито ги отрече.

          Рамдан каза:  „Доверяваме се на швейцарското правосъдие и парламента да се постараят да разкрият истината, за да предотвратят повторен случай като този, който е във вреда на Швейцария.”

          Д-р Рамдан потвърди, че агент на разузнаването му е признал, че е бил рекрутиран, за да го шпионира и че има писмено признание и свидетелство от агента с подробности за онова, с което е бил натоварен от разузнаването, както и извинение от него за това, че го е шпионирал.

          Д-р Рамдан изрази изумлението си от факта, че разузнаването е прибягнало до такъв подход спрямо него и каза, че ислямският център, който ръководи в Женева, „работи с пълна прозрачност и не крие нищо и всички много добре знаят това от години.”

          Що се отнася до подробностите около шпионажа, директорът на ислямския център в Женева разясни, че шведският агент, който искрено е приел исляма, е признал пред местните журналисти в Женева процедурата на шпионажа.


          Колкото до мотивите за признанието на този агент на разузнаването – доверието, с което го посрещнали мюсюлманите в ислямския център в Женева, и любезността на д-р Хани Рамдан към него породили в него чувство на вина, че извършва грешна постъпка спрямо хора, които са го приели гостоприемно и са се отнесли с него добре в противовес с мъглата, която заобикаляла онова, което швейцарското разузнаване изисквало от него.


          Това подтикнало този агент да признае на д-р Хани Рамдан подробностите за шпионажа и да поиска извинение, което говори ясно за искреността на намерението му, а после да се обърне към местните медии, за да разкрие практиките на шведското разузнаване в безпрецедентна стъпка.

          Юрисконсулт коментира случая така:  „Възможно е този агент да бъде принуден да се яви в съда по обвинение, че е разкрил тайни от голямо значение.”

Въпреки че швейцарското разузнаване отказа да отрече или потвърди шпионажа, позовавайки се на законовия параван относно тайната информация, то е длъжно, след публикуването на проблема в медиите, да даде пълно разяснение за общественото мнение в Швейцария.


          Шпионажът срещу д-р Хани Рамдан шокира мюсюлманското малцинство в Швейцария.

          Много от новоприелите исляма изразиха презрението си, че швейцарското разузнаване е прибягнало до този подход, който създава атмосфера на недоверие между новоприелите исляма и ислямските центрове, които те често посещават, за да се запознават с религията и да изучават исляма.

 

          Това не е първият случай, в който швейцарското разузнаване използва този подход към д-р Хани Рамдан – през 2004 г. полковник Мохамед ал-Ганам, бивш високопоставен служител в Министерството на вътрешните работи на Египет и настоящ политически бежанец в Швейцария, призна, че швейцарското разузнаване се е опитало да го рекрутира за шпионаж на д-р Рамдан, но той отказал.

 

          Когато разузнаването стисна Ганам за врата, той разкри случая на медиите и веднага страните, натоварени да отклонят вниманието от този случай, се опитаха да разпространят версията, че Ганам страда от психическо разстройство.

 

          Д-р Хани Рамдан, внук на шейх Хасан ал-Бана, се ползва с известност във Франция и Швеция и има множество трудове и статии относно ислямските ценности, вярата и философията на доктрината.

 

          Д-р Рамдан щеше да бъде отстранен от поста си на преподавател по френски език в държавните институти в Женева, след като френският вестник Льо Монд публикува през есента на 2002 г. негова статия за шериата, в която Женева видя противоречие на секуларистките си принципи.  Той не може да бъде преподавател в институтите й и да защитава шериата.  Но Върховният федерален съд го оправда и постанови решението за невалидно.

         

            Ислямският център в Женева е най-старият ислямски център в Европа и първият в Швейцария, основан през 1961 г. от покойния д-р Саид Рамдан – един от най-важните стълбове на Мюсюлманското братство в Египет – след като се установил в Швейцария, бягайки от репресиите на режима на Насър срещу членовете на братството.

            Според швейцарския експерт по „културен плурализъм” Матю Джиани, броят на мюсюлманите в Швейцария се е умножил 30 пъти през последните десет години, за да достигне 370 хиляди от общ брой на населението 8,3 милиона души.  96% от швейцарците са християни (католици и протестанти).

 Източник:  Сп. “Ал-Мустакбал” , Лондон
       Брой 188 -Януари 2007 г.