Разделение на сирийската държава: руско-американската стратегическа политика и болезнената истина

Анализи и коментари

Много араби приветстваха руската военна намеса в Сирия, като смятаха, че тя е поражение за Америка и победа за Русия, въпреки че никой не знае за естество на тази победа. Прекалено наивно в този контекст е да се говори за поражение на Америка и победа на Русия или обратното. Когато говорим за велики сили, няма абсолютна загуба или абсолютна победа, има балансиране на интересите в зависимост от развитието на събитията. За да бъде постигнат този баланс, великите сили използват други държави или паравоенни организации, които да помогнат за реализираното му по-бързо.

Печат

Опитът за представяне на руската роля в Сирия като идеологическа, романтична или героична е грешен подход, който ще доведе до грешни резултати. Ролята на Русия в Сирия е базирана на интересите на руската федерация и всяко друго тълкуване е въпрос на политическо незнание или просто мечти и желания. Затова всяко решение на сирийската криза трябва да се пресича по един или друг начин с руските интереси, същото важи и за други големи страни, които пряко са замесени в сирийския въпрос, включително Съединените щати и Иран.

Ако има симпатия от сирийци и част от арабите към руската роля в Сирия, това е защото изпитват гняв към Америка, която подкрепя Израел, който е в лоши отношения с тях, но те забравят за дълбоките отношения между Израел и Русия и ролята на Русия в изпращането на повече от един милион емигранти в Израел.

Важността на руската роля е в това, че прекъсна еднополюсния модел на американско влияние в региона. Тук възниква един въпрос - дали сирийците и арабите имат способността да устояват техните интереси в глобалния геополитически баланс и в последващите преговори между Русия, Америка и останалата част от регионалните сили.

Сирия с всичко, което представлява като държава, народ, история и тежест в региона, сега се превърна в окупирана страна, а тази окупация е в резултат на водената от САЩ и Саудитска Арабия политика, чиято цел е свалянето на режима в Дамаск, а тази политика доведе до изтощаване и разрушаване на държавата. Това, което се случи на практика, е разпадането на държавата и оцеляването на режима, който продължи да се съпротивлява до едно тежко положение, което го принуди да потърси помощ от съюзниците си като Хизбула, Иран и сега Русия, която в началото отказа да се намеси, докато не дойде подходящият момент, за да реализира плановете си за засилване на военното присъствие и влияние върху бъдещето на Сирия. Формата и начина, по които се намеси Русия в Сирия, принуди външния свят, включително и САЩ, да признаят ролята й в процеса за излизане от кризата.

Реалното положение в Сирия показва, че е пренаселено с военни, паравоенни и терористични сили от цял свят. От Втората световна война насам не е имало присъствие на толкова голям брой военни сили на една територия освен в Сирия.

Някои смятат, че ролята на Иран в Сирия е по-силна от ролята на Русия заради военното участие на иранската Революционна гвардия и Хизбула пряко в битките, но фактът е, че ролите на двете държава са свързани пропорционално. На този етап те са съюзници освен ако техни стратегически интереси не се сблъскат, ако ролята на Иран в Ирак и Сирия се разрасне до положение, което може да изолира Русия или разногласие по въпроса, който касае бъдещото на Асад.

Що се отнася до Турция, тя е загубила своя шанс и своята роля в резултат на слабото представяне на партията на Ердоган на последните избори, липсата на ясна стратегия за Сирия и неодобряването на повечето турци на идеята за разделяне на региона на религиозен принцип, който ще позволи на Турция да стане лидер на сунитския лагер, в който арабите ще бъдат абсолютно мнозинство и няма да искат да бъдат управлявани от Турция.

Сирийската дилема е дилема на всички араби и борбата в Сирия е борба между всички араби, от което страда само сирийският народ. По-важното от свалянето или спасяването на нечия режим е да се сложи край на този конфликт, за да бъде спасен сирийският народ. Но ако сирийците не се разбират помежду си, конфликтът ще продължи.

 

Източник: http://www.raialyoum.com