Ал-Багдади в Сирт?

Анализи и коментари

Как и с какво е стигнал дотам? А дали не е фантом, за да не са го заловили великите тайни служби? Защо всички медии започват да говорят за руска, американска, френска и британска военна намеса в Либия? Дали ще се повтори иракският сценарий?

По медиите започва много да се говори за пристигането на американски, руски, френски и британски сухопътни войски в Либия. Целта на тези сили не е постигане на сигурност и стабилност, както изглежда за много хора, а премахване на заплахата от „Ислямска държава”, която сериозно се разрасна там. Съществуват и страхове, че организацията може да успее да поеме контрола над либийските нефтени полета – т.нар. „петролен полумесец” – особено след като нейни бойци извършиха серия от атаки от централата в Сирт срещу няколко града и петролни съоръжения като Рас Лануф и др. Началник-щаба на Обединеното командване на въоръжените сили на САЩ, генерал Джоузеф Дънфорд, вчера заяви, че е „необходима решителна военна намеса, за да се спре разширяването на „Ислямска държава” в Либия“.

Печат

Говори се, че американските войски са пристигнали в база на изток от град Триполи, а британските и френските войски са стигнали до военното летище „Гамал Абдел Насър” на юг от град Тобрук. Иронията е, че покойният арабският лидер, чието име носи летището, е яростен противник на чуждите бази в Либия, подкрепя либийската революция през 1969 г. и празнува в деня, в който е закрита американската база Холис в Триполи.

Преди пристигането на чуждестранните сили, чийто брой възлиза на около 500 войници, във вестник „Дейли Телеграф” излезе новината, че лидерът на „Ислямска държава”, Абу Бакр ал-Багдади, се е преместил в град Сирт, Либия, бягайки от западните тайни служби, които го преследват в Ирак и Сирия.

Изтеклата информация ни напомня на подобна такава от преди американската инвазия в Ирак през 2003 г. Тогава по медиите се говореше за оръжия за масово унищожение. Също така, преди инвазията на НАТО в Либия, интензивно се обсъждаха жестоките престъпления, извършени от режима на полковник Муамар Кадафи.

Не знаем как човек като Абу Бакр ал-Багдади, издирван и преследван от тайните служби на повече от 100 държави, сред които и Америка, Русия, Франция и Великобритания, както и от службите на Иран, Саудитска Арабия, Ирак и Сирия, може да се качи на самолет от тайното си скривалище в град Ракка, Сирия и да пристигне в либийския град Сирт, без никой да го забележи…

Ако наистина e успял да пробие, да заблуди всички разузнавателни агенции и да премести седалището си в град Сирт, присъединен чрез клетва за вярност, то това потвърждава, че Ал-Багдади е гений и командир с изключителни умения. Потвърждава се също и фактът, че всички тези служби и държави, които притежават уникална техника за наблюдение и най-модерни разузнавателни самолети, способни да заснемат дори стъпките на мравка на територията на Ирак и Сирия, или са некадърни, или са съучастници на г-н Ал-Багдади и държавата му.

Ако наистина има такава американска, руска и европейска военна намеса в Либия, то това означава, че съществува реална заплаха от разрастването на ИДИЛ, а споменатите държави ще се възползват от случая, за да влязат по-лесно на територията на страната. Може да се предположи, че Либия ще бъде разделена между тях, по подобие на Италия и съседните ѝ страни след загубата през Втората световна война .

„Ислямска държава” и други въоръжени, екстремистки групи пристигнаха в Либия и укрепиха присъствието си, заради военната интервенция на НАТО, която унищожи либийските държавни институции и превърна държавата в страна на провала, в която кървавият хаос царува. Въпросът, който възниква, е каква ще бъде ситуацията в Либия след предполагаемата военна намеса, и колко от добрите ѝ хора ще бъдат убити?

Ние бяхме против военната инвазия на НАТО в Либия през 2011 г. Бяхме против и американската интервенция в Ирак през 2003 г. Сега пак сме против всякакви подобни чужди намеси в Либия или в други държави, независимо от претекста за това. Тези интервенции унищожават нашите страни, разграбват богатството ни, осигуряват подходящи инкубатори за въоръжените групировки и засяват семето на омразата между етноси, религии и секти. Ние сме против подобни намеси, не защото искаме да защитим „Ислямска държава”, която считаме за терористична организация и заплаха за целия свят, а защото нямаме доверие в намеренията на онези сили, които твърдят, че искат да я унищожат.

 

Източник: http://www.raialyoum.com