Защо Америка и Израел са най-големите заплахи за мира?

Анализи и коментари

Не е лесно да се избяга от нечия кожа, за да се види света по начин, различен от този, по който ни го представят ден след ден. Но би било полезно да се опитаме. Нека разгледаме няколко примера.
Барабаните за обявяване на война на Иран бият по-силно от всякога досега. Представете си тази ситуация да се обърне в обратна посока. Иран, подкрепян от велика сила, води убийствена и унищожителна война с ниска интензивност срещу Израел. Неговите лидери съобщават, че преговорите не стигат до никъде.

Печат

Израел отказва да подпише Договора за неразпространение на ядрените оръжия и да позволи инспекции, както направи Иран. Израел продължава да отхвърля многобройните международни призиви за обявяване на региона за зона, свободна от ядрени оръжия, докато Иран се радва на подкрепата на покровителя си суперсила. Тогава иранските лидери разкриват намерението си да бомбандират Израел и известни ирански военни анализатори казват, че нападението би могло да стане преди изборите в САЩ.
Иран може да използва мощните си военно-въздушни сили и нови подводници, изпратени от Германия, въоръжени с ядрени ракети и разположени край брега на Израел. Независимо от хода на събитията, Иран разчита на свръхмощния си патрон да се присъедини, ако не поведе нападението. Секретарят по отбраната на САЩ Леон Панета казва, че докато не подкрепим такова нападение, Иран, като суверенна държава, ще действа съгласно интересите си.
Всичко това, разбира се, е невъобразимо, ако ролите са разменени, но то в действителност се случва междувременно. Аналогиите, естествено, никога не са точни и тази също е нечестна – спрямо Иран.
Израел, също като покровителя си, прибягва своеволно към насилие. Израел продължава упорито да строи селища на окупирана територия, някои части от които са анексирани, изцяло в разрез с международното право и Съвета за сигурност на ООН. Няколко пъти той извърши брутални нападения срещу Ливан и затвореното население на Газа, убивайки десетки хиляди без правдоподобен претекст.
Преди 30 години Израел унищожи ядрен реактор в Ирак, което скоро беше похвалено, избягвайки силните доказателство дори от разузнаването на САЩ, че бомбардировките не сложиха край на ядрената програма на Саддам Хюсеин, а по-скоро я стимулираха. Военни действия срещу Иран биха могли да доведат до същите последици.
През последните няколкостотин години единствената агресия, който Иран извърши, бе под управлението на шаха, чийто режим бе поддържан от САЩ, когато завладя арабските острови в Персийския залив.
Иран се включи в развитието на ядрена програма под управлението на шаха, със силната подкрепа от Вашингтон. Иранското правителство бе брутално и репресивно, каквито са и другите съюзници на Вашингтон в региона. Саудитска Арабия, която е най-важният съюзник, се характеризира с най-екстремисткия ислямистки фундаменталистки режим, който отделя огромни средства за разпространение на своите радикални уахабитски доктрини. Диктатурите в Залива, които също са важни съюзници на САЩ, потушиха остро каквото и да било усилие на народите си за присъединяване към Арабската пролет.
Движението на необвързаните страни -правителствата на по-голямата част от населението на света - сега има съвещание в Техеран. Групата призна правото на Иран да обогатява уран, а някои членки като Индия например, се придържат към строгите санкции на САЩ само частично.
Делегатите на Движението на необвързаните несъмнено разпознават заплахата,  която доминира в дискусиите на Запад, ясно изразена от ген. Лий Бътлър, бивш шеф на Стратегическото командване на САЩ: „Изключително опасно е в този казан от враждебност и омраза, който наричаме Близък изток, една нация да се въоръжи с ядрени оръжия, което подбужда и другите нации да направят същото.”
Тези думи на Бътлър не се отнасят за Иран, а за Израел, считан от общественото мнение в арабските страни и от Европа за най-голямата заплаха на мира в арабския свят, на второ място в това допитване се класира САЩ, докато Иран, въпреки че не е харесван, внушава далеч по-малко страх. В действителност, в много анкети мнозинството анкетирани твърдят дори, че ако Иран има ядрени оръжия, това би гарантирало по-голяма сигурност и баланс в региона.
Ако Иран наистина се стреми към развиване на ядрен потенциял - това е още неизвестно за американското разузнаване - то е може би защото е подбуден да действа така от американско-израелските заплахи, които са в пълен разрез с Устава на ООН.
Защо тогава Иран е най-голямата заплаха за световния мир, както се вижда в официалния западният дискурс? Основната причина е обоснована от американските военни и разузнаване и техните колеги от Израел: Иран може да попречи на прибягването до сила от страна на САЩ и Израел.
Освен това, Иран трябва да бъде наказан за неговото успешно и демонстративно неподчинение, в което Вашингтон обвиняваше Куба преди половин век, и продължа да бъде движещата сила на американската кампания срещу Куба, която продължава въпреки международното й осъждане.
Други събития, поместени на първите страници биха могли да се възползват и от друга гледна точка. Да предположим, че Джулиан Асандж беше изложил на показ руски документи,разкриващи важна информация, която Моска иска да скрие от обществото, и обстоятелствата биха били идентични.
Швеция не би се поколебала да продължи да отстоява единствената си обявена тревога, приемайки предложението Асандж да бъде разпитан в Лондон. Тя декларира, че ако Асандж се върне обратно в Швеция (както той се е съгласил да направи), той няма да бъде екстрадиран в Русия, където шансовете за справедлив съдебен процес биха били минимални.
Швеция ще бъде удостоена с почит  за тази принципна позиция. Асандж ще бъде похвален за извършване на обществена услуга, което, разбира се, не би избегнало необходимостта от приемане на обвиненията срещу него толкова сериозно, колкото във всички тези случаи.
Най-горещите новини на дневен ред сега са изборите в САЩ. Щатският върховен съдия  Луис Брандейс изложи една обективна картина като заяви, че: „Бихме могли да имаме демокрация в тази страна или бихме могли да имаме богатство, концентрирано в ръцете на малцина, но не бихме могли да притежаваме и двете.”
Водейки се от това прозрение, отразяването на изборите трябва да се съсредоточи върху влиянието на богатството върху политиката, широко анализирано в скорошно проучване "Охолството и влияние: икономическото неравенство и политическа власт в Америка" от Мартин Гилънс. Той открива, че мнозинството е "безсилно да формира правителствена политика", когато неговите предпочитания се различават от тези на богатите, които почти винаги получават това, което поискат, когато това е важно за тях.
Нищо чудно тогава, че в скорошната  класацията на 31 членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от гледна точка на социалната справедливост, Съединените щати се класират на 27-мо място, въпреки изключителните си предимства.
Или, че рационалното разглеждане на спорни въпроси има тенденция да се изпари в изборната кампания, по начини, понякога граничещи с комедия.
Нека разгледаме един случай, когато  Пол Кругман съобщава, че многоуважаваният идеолог на Републиканската партия Пол Раян черпи идеите си за финансовата система от герой на фантастичен роман – „Атлас изправи рамене” (Под това заглавие излезе романът на български език, въпреки че оригиналното заглавие „Atlas Shrugged“ би следвало да бъде преведено като „Атлас сви рамене“) героят призовава за използването на златни монети вместо хартиена валута.
Остана само да почерпим вдъхновение от един наистина известен писател - Джонатан Суифт. В „Пътешествията на Гъливер” мъдреците от Лагадо пренасят цялото си богатство на гърба си и по този начин биха могли да го използват като бартер без бремето на златото. Тогава икономиката и демокрацията може наистина да процъфтят - и най-вече, неравенството рязко ще намалее, дар за духа на съдия Брандейс.

http://www.chomsky.info/articles/20120903.htm