Сделката с ядрената програма: Америка застана на страната на Иран и разгневи Израел и Саудитска Арабия

Анализи и коментари

Обама говори въодушевено за „един обнадежден свят...и възможностите да се поеме в нова посока”

Колкото и Биби Нетаняху и „султаните” от Персийския залив да се ядосват на споразумението от Виена, поне арабите ще заподозрат каква е истината – че американците заеха страната на мюсюлманите шиити в близкоизточната религиозна война.

Печат

Умните и красивите не го представиха така, естествено. Заглавията бяха кратки: иранците се съгласяват да ограничат ядрената си програма, да сложат катинари на центрофугите си за десет години и да намалят запасите от уран. Всичко това – в замяна на вдигане на санкциите, които Вашингтон, Европейският съюз и добрите стари Обединени нации наложиха на „Ислямската република”, установена от онзи брадат духовник на преклонна възраст – Рухолла Хомейни, преди 36 години. Сред придобивките на Иран са и някои финансови благинки и разблокирането на банковите преводи, които споменатите герои периодично възпрепятстваха.

Голям брой чиновници на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) ще могат да шетат, облечени в бели престилки, из иранските ядрени централи. Не е много ясно с колко време ще разполага Иран, преди да започнат инспекциите. Но това е „мирът за нашето поколение”*. Забравете за наследството на Обама и всичките технически подробности, изброени в споразумението от 80 страници (100 на фарси), защото Ислямската република е на път да влезе отново в ролята на покойния шах и да се превърне в полицая на Персийския залив. Сеизмолозите от Близкия изток да се подготвят за земетресение.

Фразата „един обнадежден свят…възможност да се поеме в нова посока” беше произнесена гръмко от наследника на Рузвелт и Джордж Буш-младши в Белия дом. Обама заяви, че ако ония гадняри в Конгреса се опитат да го спрат, той ще наложи вето на всеки опит да бъде помрачен триумфът му. Нищо чудно, че иранският президент Рухани спомена в речта си, че „конструктивният диалог дава резултат”.

Така че сбогом на доминиращото влияние на сунитските държави, които отгледаха синовете, извършили престъпленията срещу човечеството на 11 септември 2001 г., които ни подариха Усама бен Ладен, които подкрепяха талибаните и сунитските ислямисти в Ирак и Сирия. И най-накрая, сбогом на онези емири и принцове, които подкрепят „Ислямска държава”. На Вашингтон му писна от грохналите монарси от Залива, техните пуритански проповеди, досадното им богатство (освен ако не го използват, за да купуват американско оръжие) и мръсната им гражданска война в Йемен. Сега шиитски Иран е добрият герой.

Външността, обаче, лъже. Озверелите радикали от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция в Иран, озверелите радикали в израелския кабинет и озверелите радикали в американския Конгрес ще се опитат да прецакат работата. Хрумва ми нещо. Джон Кери, който със сигурност не е най-умният държавен секретар на САЩ, беше във Виена 18 дни заради иранските преговори – повече, отколкото който и да било от предшествениците му е прекарвал на едно място от Втората световна война насам. Мисля, че горкият Едуар Стетиниус е стоял близо два месеца на Конференцията в Сан Франциско, за да изготви Устава на ООН. Конференцията в Ялта е продължила само осем дни, а Потсдамската – 17. Нищо чудно, че Нетаняху е бесен.

Има и друго. Иран в момента е една от държавите, които имат политическата тежест да участват в преговорите за Сирия и бъдещето на режима на Башар Асад. Няма съмнение, че Ислямската република ще се възползва от това положение. Нейният Корпус на гвардейците на Ислямската революция и съюзниците му в лицето на ливанското движение „Хизбулла” са на фронта срещу ислямистите – в буквалния смисъл на думата. 

По всяка вероятност Иран ще се опита да убеди правителството на Обама, че ако то иска да унищожи уахабитите толкова силно, колкото Иран го желае, ще трябва да подкрепи Асад, макар и негласно. Арабски източници, които би трябвало да знаят истината, твърдят, че Кери и Зариф са си говорили надълго и нашироко по този въпрос във Виена. Може би затова преговорите продължиха толкова дълго. Чуваме ли звука от отворени бутилки шампанско в Дамаск?

„Ислямска държава” – ужасяващата, кръвожадна и апокалиптична сунитска „Ислямска държава” – ще е почти толкова отвратена от сделката с Иран, колкото Нетаняху. Тя винаги е смятала шиитски Иран за еретичен и вероотстъпнически. Тя винаги е осъждала „агресията и убийствата, извършвани от Иран”. Какво ни каза Нетаняху? Че след сделката Иран ще може да продължи „агресията и убийствата”. Леле! Биби и юнаците от „Ислямска държава” да са на едно мнение, макар и само по един въпрос – това определено е исторически момент. И тъй като Саудитска Арабия има същото мнение за Иран, когото един член на саудитското кралско семейство нелюбезно нарече „главата на змията” – се пригответе за зрелищен спектакъл. 

Едно е ясно – промяната в положението на Ислямската република няма как да бъде пренебрегната. Федерика Могерини го каза дипломатично във Виена: „Иран има историческата възможност да демонстрира…готовност на изиграе положителна роля в Близкия изток. Иран има потенциала да използва влиянието си в региона така, че конфликтите да бъдат разрешени.” Можеше да използва само една дума – „Сирия”. Ако споразумението във Виена е „грешка в исторически план” (пак цитираме Нетаняху), можем да разберем защо Израел разрешава на враговете на Иран – сунитските бунтовници, да се разхождат из Голанските възвишения и да влизат през няколко дни от Сирия, за да се лекуват на негова територия.

Бъдете сигурни, че Обама ще проведе доста успокояващи разговори с монарсите от Персийския залив. „Няма от какво да се притеснявате, всичко е за добро, вярвайте ни!” – както президентът Бил Клинтън вярваше на Северна Корея, че ще изхвърли ядрените си бомби преди няколко години, когато и той вдигаше същия шум. Но всички помнят, в това число и Биби, че Обама има навика да се измъква от проблемите, без да е намерил решение. 

Не беше ли Кери този, който щеше да разреши дългогодишния палестинско-израелски конфликт? В момента, в който стана ясно, че тази безнадеждна кауза няма да излъска имиджа на „Свети Барак”, той просто я изостави. Дори не се обади за подкрепление на „Тони Блеър и Сие” (бившият пратеник на Близкоизточния квартет – бел. прев.), които така или иначе бързо се отказаха от тая работа.

Обзалагам се, че има една единствена дума, която не е била спомената във Виена през последните две седмици и половина. Тази дума е „Палестина”.

 

*Крилата фраза, произнесена от британския министър-председател Невил Чембърлейн през 1938 г. след подписването на Мюнхенското споразумение, съгласно което Великобритания, Франция и Италия разрешават на Адолф Хитлер да установи контрол над част от Чехословакия. Мнозина вярват, че постигнатата в немския град договореност е спасила Европа от въоръжен конфликт, но се оказват опровергани много скоро, защото през септември 1939 г. е поставено началото на Втората световна война.

 

Източник: http://www.independent.co.uk