Какво послание иска да изпрати Асад, настоявайки парламентарните избори да бъдат проведени навреме?

Анализи и коментари

Защо след „нежеланието си” руснаците го подкрепиха? Дали резултатите ще са по-различни от предишните?

Печат

Милиони сирийски гласоподаватели тръгнаха към седем хиляди избирателни секции в 13 от общо 15 провинции (без Идлиб и Ракка), за да гласуват за 250 народни представители от общо 3500 кандидати за сирийския парламент. Това потвърждава, че оказаният от Запада натиск върху сирийското правителство да отмени изборите поради несъответствие с „виенския процес” на преговори, провеждан под егидата на ООН, не дава резултати. Също така се потвърди и че правителството е решено да върви напред, без да се подчинява на силите, които искат да го свалят – по мирен или друг път. То показа своята легитимност и твърдостта на държавните институции пред сирийския народ.

За да разберем мнението на международната общност за тези избори, можем да вземем за пример две позиции:

- Руската, изразена от Мария Захарова – прес-секретарят на руското министерство на външните работи. Тя заяви, че „тези избори са важен фактор за стабилността в страната”. Това може да се разчете като официална, публична благословия за изборите.

- Позицията на съмнение относно законността на изборите, изразена от говорителя на министерството на външните работи на Франция, Ромен Надал. Той заяви, че „изборите бяха осъществени при липсата на реална предизборна кампания, под надзора на репресивния режим и без международен контрол”. Говорителят също така добави, че „поканените да участват в изборите живеят в определени райони, а в същото време има милиони прогонени или бежанци в чужбина”.

Горните две позиции – оптимистичната на Русия и скептичната на Франция – са очаквани и отразяват международната карта в условията на сирийската криза. Подкрепата на суперсилната Русия, която изигра важна роля в постигането на разбирателство със Съединените щати относно сирийския въпрос, обаче остава най-важният фактор. Така е, защото тази подкрепа дойде в опровержение на информацията, че Москва се противопоставя на провеждането на изборите и че ги разглежда като отклонение от разпоредбите на виенския процес и точките, отнасящи се до постигане на политическо решение.

Няма спор, че поне пет милиона сирийци не участват в изборите, защото са бежанци в съседните страни (Йордания, Ливан, Турция, Ирак и Европа). Според говорителя на френското външно министерство това означава, че следващият сирийски парламент, състоящ се от 250 депутати, няма да представлява всички сегменти на сирийското общество. Също така легитимността на изборите може да бъде подложена на съмнение, поради липсата на международен или дори независим контрол. В същото време обаче трябва да признаем, че настоящата ситуация в Сирия не е съвършена. Страната е в състояние на война, правителството е под постоянна регионална и международна обсада и в подобна ситуация, ако бъдат поканени да наблюдават процеса на изборите, международните институции няма как да приемат поканата.

Сигурно e, че резултатите от тези избори няма да са по-различни от постигнатите преди две или десет години. Както обикновено, партията „Баас” ще спечели най-много места, а останалите ще бъдат за опозиционните партии, одобрени частично, за да се подобри образът на парламента и стане по-пъстър.

Направи впечатление, че сирийският президент Башар Асад и първата дама упражниха правото си на глас и отидоха до избирателната си секция, поместена в една библиотека в столицата Дамаск. Това означава, че първото семейство не живее под земята. Беше признато, че е имало строги мерки за сигурност, но това е естествено и логично в условията на война. Поне двадесет, а може би и повече разузнавателни служби планират убийството на президента и това бе открито заявено от Мохамед Алуш – главният преговарящ на сирийската опозиция – в Женева, когато вследствие на спонтанна грешка на езика, той разкри, че президентът Асад ще напусне властта – жив, чрез политическо решение, или мъртъв.

След като гласува, сирийският президент направи и някои изявления. Най-важното от тях, по наше мнение, е, че „тероризмът се провали в опита си да унищожи социалната структура на сирийската национална идентичност”. По-важното послание, което трябваше да бъде отправено чрез изборите обаче, бе изразено в редакционна статия на вестник „Баас“. В нея се казваше: „...изборите днес са битка, която изразява твърдостта и устойчивостта на държавните институции”.

Устойчивостта на институциите, въпреки многобройните резерви, които се породиха спрямо тях през последните пет години на кризата в Сирия, промени позицията на много западни страни, начело със САЩ. След като първоначално настояваха за сваляне на режима, наред с прилежащите му институции, те впоследствие започнаха да приемат последните, включително и сирийската арабска армия, като така целяха да избегнат евентуалното повторение на либийския сценарий, както и на иракския преди него. Промяната в отношението бе също така и опит да се включат споменатите институции във войната срещу „тероризма”.

Непризнаването на изборите и резултатите от тях от страна на Запада и на сирийската опозиция, която се радва на подкрепата му, бе очаквано и не представлява никаква изненада. Така е, защото от самото начало горепосочените не признаваха режима. Провеждането на вота, въпреки силните критики от изток и запад и преди третия кръг на преговорите в Женева, обаче, оставя послание с характер на неподчинение, упоритост и придържане към, макар и минимално, суверенно и независимо  решение. Това е факт, независимо дали подкрепяме режима, или не.

 

Източник: http://www.raialyoum.com