Секретни документи разкриват, че твърденията на Нетаняху за иранската ядрена бомба са опровергани от Мосад

Анализи и коментари

Разминаване между израелските тайни служби и израелския министър-председател, както и други тайни, сред които – опитите на ЦРУ да установи контакт с ХАМАС, разкриват секретни документи, предоставени на британския вестник „Гардиън”. Трима автори от медията – Сиймъс Милн, Иън Макаскил и Клейтън Суисър, разказват още любопитни факти за световния шпионаж, като отделят специално внимание на израелската позиция спрямо иранската ядрена програма.

Печат

Статията започва с препратка към събитията от 2012 г., когато Бенямин Нетаняху предупреждава в драматично изявление световните лидери, че на Ислямската република й остава около година, за да произведе ядрена бомба. Тези твърдения на израелския министър-председател, пишат журналистите на „Гардиън”, са опровергани от строго секретен документ на Мосад, който е само част от стотиците досиета, папки и грами на едни от най-големите тайни служби в света, публикувани за първи път от медиите. Тяхното оповестяване представлява един от най-сериозните течове на класифицирана информация в последните години.

Авторите припомнят как израелският министър-председател размахва от трибуната на ООН в Ню Йорк рисунка на бомба с червена линия, с която цели да онагледи тезата си, че Иран ще е в състояние да произвежда ядрено оръжие след една година и как той призовава за действия, които да предотвратят този процес.

Само няколко седмици по-късно обаче, в секретен доклад, изпратен до тайните служби на Република Южна Африка, израелското разузнаване заключава, че „Иран не извършва дейности, необходими за производството на оръжие”. Докладът илюстрира разминаването между публичните изявления и твърдения на израелските топ политици и оценките на израелските военни и разузнаването.

Журналистите от „Гардиън” се спират на политическия контекст, в който се дава публичност на секретните файлове. Това се случва малко преди планираното обръщение на Нетаняху пред американския Конгрес на 3 март, в момент, когато напрежението между Израел и неговия най-верен съюзник – САЩ, е нараснало значително. От Белия дом се страхуват, че парливата реторика на израелския лидер може да навреди на крехките преговори относно иранската програма между Техеран и шестте световни сили. Крайният срок за договарянето на рамка на споразумението е краят на март, а окончателната дата за неговото подписване е 30 юни. Авторите припомнят думите на Нетаняху, че ще го блокира, тъй като смята, че то ще осигури на Иран достъп до ядрено оръжие. Те обясняват също така, че по време на посещението на израелския премиер в САЩ американският президент Барак Обама няма да се срещне с него, защото протоколът не позволява това да се случи в толкова кратък срок преди парламентарните избори в Израел.

Статията продължава с описание на съдържанието на тайните архиви. Почти всички публикувани документи са класифицирани като поверителни или строго секретни и включват разузнавателна кореспонденция от 2006 г. до декември миналата година. Те са предадени на Отдела за разследвания на телевизия „ал-Джазира”, откъдето са ги предоставили на британския вестник „Гардиън”. 

Авторите открояват най-интересните теми, засегнати в разузнавателната кореспонденция. Сред тях са подробности за операции срещу ал-Каида, „Ислямска държава” и други терористични организации, както и за нападения срещу природозащитници. Заедно с това, документите разкриват, че ЦРУ е правило опити да установи контакт с ХАМАС въпреки официалната забрана; че разузнаването на Северна Корея е планирало нападения на активисти от „Гринпийс”; че Барак Обама „е заплашвал” палестинския президент да оттегли кандидатурата на Палестина за членство в ООН, а южноафриканското разузнаване е шпионирало Русия заради съмнителна обща сделка за сателит на стойност 100 млн. долара.

„Гардиън” е проверил самостоятелно автентичността на документите, които съдържат предимно информационен обмен между южноафриканското разузнаване и неговите партньори по света. Журналистите от британската медия уточняват, че разкритите обеми не представляват цялата кореспонденция, а само избрани части от нея.

Една от службите с най-много осветлени досиета е Мосад, но има също така документи от руската ФСБ, която се занимава с борбата с тероризма. Като цяло появата на информация за руското разузнаване е изключително рядка. Разкрита е кореспонденция и на американските, британските, френските, йорданските и оманските служби, както и тези на ЮАР и на няколко други африкански държави.

Авторите припомнят, че последните разкрития се случват само 20 месеца след като бившият агент Едуард Сноудън предава на „Гардиън” десетки хиляди файлове на американската Агенция за национална сигурност и британския Център за правителствени комуникации. Обемът на разсекретените тайни архиви показва все по-голямата неспособност на разузнавателните служби да опазят тайните си. 

Журналистите от „Гардиън” правят паралел между показаното от Едуард Сноудън и сегашното изтичане на поверителна информация. Разликата между двата случая е, че Сноудън говори предимно за мащабите на техническото разузнаване, докато последните документи са свързани с оперативната работа на тайните служби, т. нар. човешко разузнаване (HUMINT – на англ. ез.). Те съдържат доклади за наблюдение, информация за това как службите търгуват една с друга, подробности за клеветнически кампании и дезинформация, доказателства за инфилтрации, кражби и изнудвания.

Документите разкриват, че Африка става все по-важен елемент от световната шпионска мрежа. САЩ и други западни държави изграждат свои структури на континента, а Китай разширява икономическото си влияние там. В статията е цитиран действащ агент, който обяснява пред британския вестник, че Южна Африка е „Златният град” на шпионажа. Наред с това, Африка е използвана от САЩ, Израел и Великобритания в тяхната световна кампания срещу Иран, затягането на санкциите срещу него и блокирането на ядрената му програма. 

В последната част от статията авторите довършват темата „Иран” и коментират изтеклите от израелското разузнаване документи. Написаното от него през 2012 г. контрастира рязко на предупредителния тон на Нетаняху, който отдавна смята иранската ядрена програма за екзистенциална заплаха за Израел и огромен риск за глобалната сигурност. През 2012 г. Израелският министър-председател заявява пред ООН: „До следващата пролет, най-много до следващото лято, ако продължават обогатяването на уран със сегашните темпове, ще са завършили обогатяването на средни нива и ще са преминали към последната фаза. Оттам ги делят само няколко месеца, а вероятно няколко седмици, от количествата обогатен уран, необходими за първата ядрена бомба.” Нетянаху пояснява, че твърденията му не се базират на секретна информация, нито на данни от военното разузнаване, а на докладите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Зад кулисите позицията на Мосад е коренно различна. В доклад, споделен с южноафриканското разузнаване на 22 октомври 2012 г., но вероятно писан по-рано, израелската служба признава, че Иран „работи, за да попълни недостига в сфери, които са напълно законни, като реакторите за обогатяване [на уран], а това ще намали времето, необходимо за производството на оръжие, от момента, в който бъдат дадени нарежданията за това.”

В доклада също се посочва, че Иран „не изглежда готов” да обогатява уран до по-високи нива, които са необходими за производството на ядрено оръжие. За да се направи ядрена бомба, обогатяването трябва да е 90%. Мосад изчислява, че към онзи момент Иран разполага с „около 100 кг обогатен до 20% материал” (който впоследствие е разреден или преработен съгласно клаузите на Женевското споразумение от 2013 г.). Иран винаги е твърдял, че разработва ядрената си програма, за да произвежда енергия за граждански цели.

След тази ретроспекция британските журналисти припомнят, че твърдението, че „Иран е по-близо от всякога да се сдобие с обогатен материал за ядрена бомба”, е повторено отново в изявление на кабинета на Нетаняху по повод доклад на МААЕ миналата седмица.

По повод на изтеклите документи на Мосад, високопоставен служител от израелската държавна администрация заявява пред „Гардиън”, че изявленията на Нетаняху за иранската ядрена заплаха не противоречат на „цитатите във вашия разказ, за които се предполага, че са от израелското разузнаване. И министър-председателят, и Мосад са на мнение, че Иран обогатява уран, за да прави бомби”, добавя той. „Израел смята, че предложената сделка с Иран е лоша сделка, защото дава възможност на държавата, лидер в подкрепата за тероризма, да построи мощности, с помощта на които ще произвежда елементи, необходими за ядрена бомба”, коментира още експертът. 

Това не е първото разминаване по темата „Иран” между Мосад и Нетаняху. Предишният директор на израелското външно разузнаване – Меир Даган, който напуска поста през декември 2010 г., заявява, че се е противопоставил на заповед на Нетаняху да се изготви план за военно нападение срещу Иран.

Други представители на израелските специални служби са раздразнени от тона, с който техният премиер говори за иранската ядрена програма и лобира за военна конфронтация с Ислямската република. През април 2012 г. бивш директор на израелската служба за вътрешна сигурност „Шин Бет” критикува Нетаняху, че се опитва да влезе в ролята на месия, като настоява за предприемането на военни действия [срещу Иран]. Той обвинява израелския премиер и тогавашния министър на отбраната Ехуд Барак, че заблуждават израелското общество по иранския въпрос. Бени Ганц – началникът на генералния щаб на израелската армия, заявява, че решенията, свързани с Иран, „трябва да се вземат внимателно и исторически отговорно, но без истерии.”

Статията завършва с позицията на САЩ спрямо твърденията на израелския премиер за иранската заплаха. Вашингтон смята, че Нетаняху се опитва да тласне Обама към по-твърд курс спрямо Иран. Няколко дни преди речта на израелския лидер в ООН през 2012 г., тогавашният министър на отбраната на САЩ Леон Панета го обвинява, че се опитва да притисне Америка до стената: „Президентите на САЩ, премиерите на Израел или на която и да било друга държава нямат наръч от малки червени линии, които определят техните решения. На тях им се дават факти за това какво се случва в дадена страна и оттам те преценяват какви действия трябва да бъдат предприети, за да реши съответният въпрос. Това е истинският живот. Червените линии са вид политически аргументи, които се използват, за да се притисне някой до стената”, е категоричен Леон Панета.

Източник: http://www.theguardian.com/world/2015/feb/23/leaked-spy-cables-netanyahu-iran-bomb-mossad