Лицемерието в историята на Саудитска Арабия, което удобно пропускаме

Анализи и коментари

В четвъртък саудитски блогър ще бъде бичуван с камшик за "обида на исляма". Робърт Фиск коментира варварския акт с шокиращи доказателства. 

Статията започва с препратка към книгата на сър  Уилиам Хънтър от 1871 г., в която авторът предупреждава за „фанатизирани рояци“ от сунити, убиващи „...доброволците ни, подкрепяни финансовo  от влиятелни мъже“, а същевременно повечето мюсюлмани „трябва да решат веднъж завинаги дали да играят ролята на предани последователи на исляма или на миролюбиви субекти“. Хънтър въвежда понятието „мразещ свещеник“/hate preacher, б.пр/ като причина за „тероризъм“. Заимства го от аскетът мюсюлманин Абдул Уахаб, чиито ревностни последователи се съюзяват с кралската саудитска династия. Писаната преди 140 години книга  Индийските мюсюлмани /The Indian Musalmans, б.пр./  би била актуална и днес, активираща интернет хейтърите, предизвикваща атаки от страна на сунити, жестоки актове в стил Уахаб и повдигаща въпроса за мюсюлманите живеещи в европейски държави, които са третирани като граждани-втора ръка. Много преди Хънтър, обаче, Уахабитите завладяват свещените градове в Арабия и напълно в стила на Ислямската държава избиват жителите им. И точно като ИД прегазват Сирия. Наказанията, които налагат заедно с военните си поддръжници карат днешното бичуване на блогъра Раиф Бадави да изглежда като незначително провинение. Лицемерието е основна тема и в арабската, и в европейската история. 

Печат

 

Робърт Фиск продължава анализа си с тезата, че по онова време петролът не е имал особено значение. Саудитският владетел е изпратен в Константинопол през 1818 година, където е обезглавен от местната суперсила-Османската империя.Европейските държави не отправят никаква критика относно този акт. Млад капитан от британската армия оглежда със задоволство разрушената саудитска столица Дирия,близо до днешен Рияд.Последващите завоевания на Уахабитите-насилието и  оскверняването на джмии и древни мюсюлмански гробници, убийствата на „неверници“, търговията с  петрол както „прегръдката“ със запада  удобно ги разграничават от кралската династия, а американците и европейците си замълчават.  Историята си мълчи и за Мохамед Ибн Сауд-лидер на Нежд , който се жени за дъщерята на Адул Уахаб.

Незачитането на жестокостите и користолюбието на Уахабитите може и да е учудвало сър Уилиам Хънтър. Индийските мюсюлмани уахабити в Британската империя са водени от бунтовникът-архиерей Саид Ахмед, чиито последователи го смятат за следващия Пророк. Неговото поклонение в Арабия го превръща във вечно търсещ своето прочистване развратник. Последователите му идват от Афганистан и Индия, а властта му се простира на територията на днешен Пакистан. Обявен е за „Водач на вярващите“ от Пешавар.Възможно е  хората му да са били талибани. 

Авторът продължава с коментар за британските войни срещу Уахабитите, които са също толкова ожесточени като тези в Европа днес, но с далеч повече жертви. И ако Хънтър правилно идентифицира  статуса на„хората-втора ръка“, липсата на образование и безработицата като причина за  бунтове то добре е Франция да има предвид , че мюсюлманите в Индия е трябвало да направят своя избор- Ислямът или кралица Виктория.Индусите и британците са воюволи с тези, които Хънтър окарикатурява като „хората с полумесеца“/ Crescentaders, б.пр./

Енсаф Хайдар, в средата-съпругата на саудитския блогър Раиф Бадави  призовава Саудитска Арабия да освободи съпруга й на бдение в Монреал, Квебек

Робърт Фиск коментира и ситуацията днес. Америка и Европа, в това число и британският премиер, обичат да разграничават „умерените“ про-западни приятели от Саудитска Арабия,които осъдиха терористичната атака в Париж от техните приятели-уахабити, които обезглавяват наркодилъри и крадци след несправедливи процеси, малтретират шиитското малцинство и налагат с камшици собствените си журналисти. Уахабитите ронят крокодилски сълзи за убийството на карикатуристите от Шарли Ебдо –тези, които осмиват религията им и са съпричастни с пуристите/фанатици/ от Сирия, Ирак и Авганистан, които колят журналисти и социални работници, унищожават древни паметници и поробват жени.

Авторът нарича всичко това удобно измъкване и определя саудитците  като специални. Петнадесет от общо 19 терористи от 11 септември са от Саудитска Арабия. Джордж Буш нарежда извеждането на влиятелни саудитци от Америка с цел опазване сигурността им като някои от тях са от обкръжението на Бин Ладен. Ладен също е със саудитско гражданство , от което после се отказва. Приведени са и редица примери, че талибаните са финансирани и въоражени от саудитци. Авторът напомня, че Тони Блеър прекратява разследването на англо-саудитския подкуп с мотива, че „националният интерес е заложен на карта“

Статията също подчертава факта, че саудитските пари играят роля и чрез институциите в Азия, и на Балканите. Примерът е с новопостроените джамии в Босна,проектирани в саудитски стил за сметка на прекрасните османски храмове.

Фиск цитира и ирландския си колега Финтън О’Тул, който миналата седмица написа, че има две думи които не трябва да се споменават в реториката по въпроса с Шарли ебдо и те са -Саудитска Арабия.“Сто милиарда долара могат да купят много мълчание“, продължава ирландецът,“..и докато убийците на Шарли ебдо налагат крайна цензура, саудитският блогър Раиф Бадави е налаган с камшици, защото се е осмелил да провокира обществен дебат“

Уахабитите заплашват да унищожат гробницата на Пророка, като считат това за свой религиозен дълг, продължава Фиск. Така както поругаха гробовете на „светци“в Африка и Близкия изток. Но карикатурата на Пророка е провокация и се наказва със смърт!

Статията завършва с коментар, че всички знаем правилото. Саудитците са в основата на „войната срещу тероризма“,  като арестуват , измъчват /тук трябва да сме внимателни, казва авторът/  и вкарват в затвора „терористи“, като застават рамо до рамо с французи и европейци в борбата им срещу „тероризма“, заедно с Египет, Русия и Пакистан и всички други“демокрации“, които водят война с тероризма.

Не трябва да се споменава и думичка за царството на уахабиско-саудитския режим, завършва авторът. В крайна сметка уахабитите не наричат себе си така, защото са „истински“ мюсюлмани. Нали такива са и саудитците, пита реторично Фиск. 

Източник: http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/saudi-arabias-history-of-hypocrisy-we-choose-to-ignore-9978493.html