Най-опасният човек на света?

Анализи и коментари

Саудитският министър на отбраната е агресивен и амбициозен и не изпуска враговете си от поглед – и вътре, и вън.

Когато Мохамед бен Салман започва да присъства на срещите, ръководени от баща му Салман – тогава губернатор на саудитската провинция Рияд, – той е само на 12 години. Около седемнайсет години по-късно, вече на 29, в качеството си на най-младия министър на отбраната в света, той въвлече страната си в една жестока война в Йемен, чийто край не се вижда. Сега Саудитска Арабия се впуска в опасна надпревара с регионалния си враг Иран по инициатива на човек, който, изглежда, няма търпение да се превърне в най-могъщия лидер в Близкия изток.

Печат

Принц Мохамед е още тийнейджър, когато започва да търгува с акции и недвижими имоти. Ако го закъса, баща му оправя нещата. За разлика от по-големия си полубрат, МбС (както принцът е известен), не е учил в чужбина, а избира да остане в Рияд, където завършва „Право” в университета „Крал Сауд”. Колегите му го определят като добросъвестен млад мъж, който не пуши, не пие и изобщо не се интересува от купони.

През 2011 г. неговият баща става заместник-престолонаследник и си осигурява министерството на отбраната, което е обект на интерес заради големия бюджет и доходоносните договори за оръжие. След като Салман е определен за престолонаследник през 2012 г., МбС става личен съветник и като такъв командва в кралската канцелария със здрава ръка. През цялото време до принц Мохамед е баща му, който се грижи любимият му син да расте заедно с него в йерархията на кралското семейство. Религиозният и бизнес елит на Саудитска Арабия постепенно свиква, че ако някой иска да се срещне с бащата, трябва да мине през сина.

Критиците твърдят, че Мохамед е натрупал огромно състояние, но всъщност онова, което го мотивира, не са парите, а властта. Когато Салман се възкачва на престола през януари 2015 г., той вече е болен и много разчита на сина си. Саудитският монарх е на 79 г. и се смята, че страда от деменция и е в състояние да се концентрира само по няколко часа на ден. Играейки ролята на пазач на баща си, МбС е истинският владетел на кралството.

Неговата власт нараства значително през първите месеци от управлението на Салман. Принц Мохамед е назначен за министър на отбраната, за директор на националната енергийна компания „Арамко”, за председател на новосформирания Съвет за икономическите въпроси и развитието, който контролира всички министерства, както и за ръководител на Държавния инвестиционен фонд на кралството. Той е определен за заместник-престолонаследник, но със сливането на канцеларията на престолонаследника с кралската канцелария е направено така, че МбС да се ползва с предимство пред съперника си Мохамед бен Наиф – престолонаследникът и министър на вътрешните работи.

МбС няма търпението да се занимава с бюрократичните дела. Той бързо показва характер и започва да изисква министерствата да предоставят данни за дейността си на месечна база – нещо невиждано в страна, чиято икономика е движена от протекционизъм, връзкарски капитализъм и корупция. Легенди се носят за посещенията му по министерствата рано сутрин и заповедите му да прегледа отчетите им. Така принц Мохамед успява да стресне сънливия Рияд и да събуди възхищението на младите саудитци. „Младежите много го харесват. Той работи усилено, има план за икономическа реформа и е отворен към тях. Разбира ги.”, коментира бизнесмен от кралството.

Подходът му е добър, защото 70% от саудитското население са под 30-годишна възраст, а младежката безработица нараства. Според някои данни тя варира между 20 и 25%.

Със същата страст, с която се стреми към икономически реформи, принц Мохамед вкара Саудитска Арабия в една опасна война в съседен Йемен. През март миналата година той предприе въздушна кампания срещу бунтовническите сили на хусите, които изгониха поставения на власт от Саудитска Арабия йеменски президент Абд Раббо Мансур Хади. Предпазливата политика на кралството, следвана в продължение на десетилетия, беше хвърлена на вятъра, когато МбС стартира и оглави Операция „Решителна буря”.

През 2015 г. сигурно стъпката е изглеждала правилна: младият амбициозен син на възрастния крал води война срещу бунт в разтърсвана от проблеми съседна държава. Това, че бунтът е подкрепян от Иран, прави приключението още по-привлекателно. Саудитската армия е пълна с модерни оръжия, струващи милиарди долари. МбС има влиятелен стар съперник в лицето на министъра на вътрешните работи и се стреми да покаже на какво е способен не само пред него, но и пред поддръжниците си. 

Първоначалният план е да се постигне бърза и решителна победа, която да потвърди позициите му на военен лидер и да го нареди до дядо му Ибн Сауд – великият воин, основател на модерна Саудитска Арабия. МбС пренебрегва факта, че хусите са удобен буфер срещу истинската заплаха за саудитската династия – „ал-Каида в Арабския полуостров”. Изглежда той не взема предвид и това, че упоритите и непокорни хуси вече са уязвили саудитците в погранична война през 2009 г., когато превземат саудитското пристанище на Червено море – Джизан, и го напускат само след като им е платена сумата от 70 млн. долара.

До този момент Операция „Решителна буря” се развива противоположно на планираното. Войната продължава близо година и е причинила неизмеримо страдание на йеменския народ. Голяма част от инфраструктурата на страната е разрушена от масираните бомбардировки, а хусите все още контролират столицата Сана и по-голяма част от северната част на страната. На юг действа „ал-Каида в Арабския полуостров”. Неограничаван от никого, МбС се закле да бомбардира бунтовниците, докато ги принуди да седнат на масата на преговорите.

„Доста е агресивен.”, заяви Джейсън Тъви, кореспондент за Близкия изток на „Кепитъл икономикс”. Но той, както и много други анализатори, е впечатлен от размаха, с който принц Мохамед се е захванал да решава влудяващо сложните проблеми, които мъчат саудитската икономика. „В икономически план той се справя много добре. Промени политиката в тази сфера и това трябва да му се признае.”, коментира Тъви. 

Сферата, в която напористият принц може да се провали, е нарастващата борба за регионално надмощие с Иран. Когато в края на декември миналата година МбС обяви формирането на съвет от 34 мюсюлмански държави, които ще се борят срещу тероризма, беше ясно, че говори за Иран. Иранците оказват силна подкрепа на изпадналия в беда сирийски президент Башар ал-Асад по две направления – както директно, така и чрез „Хизбулла” – милиция, обучавана и въоръжавана от Ислямската република през годините. Саудитците искат да видят Асад сломен, преди да започнат каквито и да било мирни преговори.

Екзекуцията на високопоставения шиитски духовник шейх Нимр ан-Нимр постави началото на битка, в която всяка от страните се стреми да не остане длъжна. Иранците допуснаха вандаласките прояви срещу саудитското посолство в Техеран, а саудитците, заедно с други държави от Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив, оттеглиха посланиците си в отговор на тези действия. Разбира се, бомбардирането на иранското посолство в Сана е още един епизод от напрежението между двете страни.

В писмо, придобило широка популярност миналото лято, враговете на управляващото семейство осъдиха арогантността на младия принц и дори отидоха по-далеч, като призоваха за неговото отстраняване, както и за това на баща му и на Мохамед бен Наиф. Тези призиви обаче останаха нечути, а МбС все така се радва на подкрепа в Саудитска Арабия. Остава въпросът докъде ще го отведе неговият твърд характер по отношение на конфликта с Иран.

Не е изключено този умен и нахакан млад мъж, който се опитва да се напъха в доспехите на дядо си и да влезе в ролята на сунитски воин, да преценява опциите си и да обмисля военен удар срещу шиитски Иран – ужасяваща мисъл в регион, който вече е раздран от религиозна война.  

 

Източник: http://www.independent.co.uk