Провал на модела „политически ислям“ на Ердоган

Анализи и коментари

Резултатите от парламентарните избори в Турция бяха провал повече за Реджеб Тайип Ердоган, отколкото за неговата Партия на справедливостта и развитието след 13 години на абсолютен контрол над всички законодателни държавни институции – изпълнителната, президентската и съдебната власт.

Печат

Загубата на абсолютно мнозинство на Партията на справедливостта и развитието и принудата да се формира коалиционно правителство разбиха мечата на Ердоган да промени системата на управление в Турция от парламентарна в президентска република по американки и френски модел, а това щеше да му даде абсолютното правомощие над изпълнителната власт.

На този етап и след тези резултати на Ердоган вече му е трудно да промени конституцията, защото тази промяна изисква одобрението на 2/3 от гласовете на депутатите в парламента или референдум.

В момента Турция се намира в на ръба на политическата нестабилност. Три възможности стоят пред страната: първата е формирането на преходно правителство, съставено от Партията на справедливостта и развитието и новата кюрдска партия или друга партия, или формирането на правителство на малцинството, или провеждането на нови избори през есента, като последният вариант е най-вероятен.

Големият успех на „Ердогановия опит“ в областта на политиката, икономиката и огромните проценти на икономически растеж, постигнати през последните десет години, е един „брак“ между политическия ислям и западната демокрация. Този успешен опит притесни много западни страни, включително и съседните държави, когато Ердоган започна да използва тези постижения, за да играе по-сериозна и решаваща политическа  роля в региона.

Западната апатия към турският модел започна, когато Ердоган се сблъска с Израел в опита си да пробие израелската блокада на ивицата Газа, изпращайки флотилията „Мави Мармара“. Тогава симпатията на Запада към „Ердогановия модел“ се обърна във враждебност. В статия във вестник „Ню Йорк Таймс“ американският журналист Томас Фридман анализира тези процеси.

Не само външната конспирация стои зад разпада на този модел на управление, но и регионалната политика на Ердоган и въвличането му пряко в сирийската криза, които имат значителен принос за краха на управлението му и отлива на гласоподаватели. Цифрите сочат спад в икономическия растеж от 7 % на 3 %, ръст на инфлацията и обезценяване на лирата с около 30 на сто.

Ердоган допусна грешки и във вътрешната политика с арогантното си поведение към своите съперниците и сблъсъците си със съюзници като Фетхуллах Гюлен, с ограничаването на свободата на изразяване – например затварянето на социалните мрежи и цензурирането им, с разпространението на корупцията сред кръга около него, както и ескалацията на „халифатски амбиции“ и, не на последно място, с издигането на голям палат от 1 150 стаи, „ за да избяга от хлебарките“, както се изрази самият той.

Най-големият риск пред Турция е политическият хаос, подобен на това, което се случи през 80-те и 90-те години на миналия век, когато армията използва хаоса, за да контролира властта чрез последователни преврати.

Без съмнение този провал на Ердоган няма да бъде добра новина за съюзниците му в региона като Саудитска Арабия и Катар, както и за движението „Мюсюлманско братство“, което до момента получава от него пълна подкрепа срещу управлението на президента Сиси, който ги свали от власт в Египет. Същото се отнася и за други ислямски парти и движения като Хамас в Газа и Партията на справедливостта и развитието в Мароко и „Ан Нахда“ в Тунис.

Източник: http://www.raialyoum.com