„Ан-Нусра” агитират САЩ да ги подкрепят. Има ли, обаче, „умерени” ислямистки терористични организации?

Анализи и коментари

PR кампанията на „ан-Нусра” започна по „ал-Джазира”, която по случайност е финансирана от Катар

Това си е истинска агитация. Тъкмо когато американците се чудят как да кажат нещо смислено за несъществуващата си близкоизточна политика, се появява Фронтът „ан-Нусра” – палачите от „ал-Каида”, които убиват хората заради религозните им вярвания и се представят тъкмо за онези „умерени”, които Вашингтон търси, за да победи режима на Асад в Сирия.

Печат

Посланието идва от самия шеф. Иска ли „ан-Нусра” да нападне Запада? Не мислете за това. Враг на християните, алауитите и другите малцинства в Сирия? Погребете тази мисъл. Малцинствата в Сирия могат да „прегърнат исляма”. Освен това, „ан-Нусра” вярва, че „Ислямска държава/Ислямският халифат/ИДИШ/ИДИЛ/ДАИШ”  е „нелегитимна”.

Тези думи излизат от устата на Абу Мухаммад ал-Джулани, скритият под черна качулка водач на ислямистката въоръжен група, която се надпреварва с „нелегитимните” другарчета от „Ислямска държава” в битката срещу „неверниците” в Сирия. Тъкмо когато „ан-Нусра” завзе от сирийската армия Идлиб, Джиср аш-Шугур и Ариха, „Ислямска държава” се наложи в Палмира. Истинско състезание. Но ал-Джулани определено е нашият човек. „Хаифатът” е „нелегитимен”, защото „учените” не го признават. „Ислямска държава” е избила 700 членове на „ан-Нусра”. Те трябва да се „разкаят и да се върнат към сунитите” (изразът показва, че Фронтът е това, което винаги е бил).

PR кампанията започна миналия месец по телевизия „ал-Джазира”, която по случайност е финансирана от Катар. По-голяма част от „опозицията” срещу режима на Асад в Сирия, пак по случайност, разбира се, също е спонсорирана от катарците. И голяма част от оръжията на въоръжената група са купени с катарски пари. Предполага се дори – колко гадни могат да бъдат авторите на конспиративните теории за Близкия изток – че Катар иска да управлява Сирия след падането на Асад и да я превърне във враг на „Хизбуллах” и евентуален защитник на Израел. Очевидно няма по-добър приятел от Америка.

Извън Дамаск все още можете да видите недостроения дворец на бащата на емира на Катар от дните, когато семейство Асад бяха негови приятели. Любопитното е, че преди 18 месеца се говореше, че Катар е платил милиони, за да бъдат освободени 14 християнски монахини, държани за заложници от „ан-Нусра” в населения с християни град Ябруд, разположен на север от Дамаск. При освобождаването им добрите и изключително скъпи монахини благодариха на „ан-Нусра” за доброто отношение към тях, а по-късно благодариха и на президента Башар Асад за освобождаването си (което сирийците не приеха много добре, на чиято и страна да са).

След като монахините бяха освободени, хората на Башар можеха да превземат Ябруд с много малко усилия. По това време се говореше, че Катар е склонен и да осигури на семейство Асад някакво участие в „нова” Сирия и дори ще възстанови цялата страна. По този начин миниатюрната, инкрустирана със злато заливна държавица щеше да се превърне в собственик на обширни територии, които се простират от йорданската граница до Турция.

След това настоящият емир щеше да довърши строежа на татковия дворец, да диктува условията на следващото мирно споразумение в Близкия изток и да измести Саудитска Арабия от ролята й на регионален кукловод. Това щеше да е една империя, която значително надхвърля границите на Арабския полуостров и е доста по-сигурен залог от Световното първенство по футбол. Не се смей, драги читателю! Така се вихрят мечтите в Близкия изток. Просто слушай какво казва добрият Джулани, който даде интервю пред журналиста на „ал-Джазира” Ахмед Мансур, очевидно от северна Сирия, и обясни какви са амбициите му за страната. „Нашата мисия…” – заяви той – „…е да свалим режима, неговите символи и неговите съюзници като „Хизбуллах”.” 

Това е американската политика, описана накратко. Ако изобщо такава политика съществува. Симпатягата Джулани дори добави успокоително, че е получил нареждания от централното ръководство на „ал-Каида” (винаги приемаме, че такава централизирана структура съществува) да не атакува Запада. В такъв случай няма нужда да се притесняваме, че ония момчета, джихадистите, ще бъдат изпратени обратно в Манчестър, за да взривят Англия, или във Вашингтон, за да съборят най-накрая Капитолия. Та Джулани, който мъдро скри лицето си от камерата, дори каза, че „малко на брой американци” членуват във въоръжената му група. Така че няма да има проблем с превода, когато първите доставки с оръжие от ЦРУ пристигнат!

Проблемът е, че такова оръжие вече има в изобилие в Сирия от години, влязло е почти без изключение през Турция и в крайна сметка се е оказало в ръцете на „Ислямска държава”, на „ан-Нусра”, на вече на практика несъществуващата Свободна сирийска армия и на всякакви други малки формирования. Така се случва с оръжието, когато се прекарва от една страна в друга и се превръща във валута в момента, в който „лошите” поискат да го купят от „добрите”. Можете да сте сигурни, ако Вашингтон не знае много за „ан-Нусра”, то агентите на разузнаването му, които работят на терен, вече си говорят на малко име с бойците от Фронта.

Това, разбира се, няма да трае дълго. САЩ подкрепяха режима на Асад години наред. Доколкото си спомням, навремето Хафез беше Лъвът на Дамаск, „ключът за мира в Близкия изток”. После Башар стана интелигентният млад технократ, който щеше да модернизира Сирия и да довърши делото на баща си, като сключи мир с Израел. Джордж Буш-младши го обичаше толкова много, че изпрати няколко предадени на САЩ затворници в Дамаск, за да бъдат разпитани сериозно от сирийските мъчители.

После избухнаха арабските революции и Вашингтон подкрепи опозицията срещу Асад. Американското външно министерство сметна, че така е морално и умно, но сирийската партия „Баас” реши друго и от недрата на пустинята се появиха джихадистите, които обезглавяват и режат гърла. Събитията се случиха буквално едно след друго и това обяснява защо много араби са убедени, че „Ислямска държава”, да не говорим за „ан-Нусра”, са създадени от Америка. Не питайте, например, защо „Ислямска държава” не е направила нищо за палестинците и защо ранените бойци на „ан-Нусра” от Голанските възвишения се лекуват в израелските болници.

Войните в Близкия изток – истинските, ужасяващите, кървавите, не онези от компютърните графики и телевизионните репортажи, в които лицата на умрелите са технически замъглени – ще бъдат описани в много книги и докторски дисертации през следващите години. Една от темите им ще бъде, САЩ на чия точно страна си мислят, че застават в Сирия. Междувременно убийците от „ан-Нусра” продължават да се бият с убийците на Асад и да твърдят, че режат глави по-безболезнено от „Ислямска държава”. Поне „ан-Нусра” не публикува записи от всичките си екзекуции. Добър PR ход, на който американците, под една или друга форма, със сигурност ще се хванат.

Източник: http://www.independent.co.uk