Kюрдите надвиват „Ислямска държава” в Сирия, а съюзите се разклащат

Анализи и коментари

Зелени пердета пазят от слънцето и затъмняват стаята. В нея са се насъбрали членовете на сирийските кюрдски милиции, които записват старателно GPS координати с радиостанции в ръце.

Печат

Талал Раман – 36-годишен кюрдски боец, използва таблет „Самсунг” и коментира карта от интернет приложението Google Earth, на която са отбелязани позициите на изоставените сгради и разпадащите се вили, разположени на юг от северния сирийски град Хасака. Оттам другарите му се бият с „Ислямска държава”. С жълто маркира местата, в които неговите хора се опитват да останат незабелязани, скрити зад стена. С червено отбелязва координатите на превзета от „Ислямска държава” сграда, разположена до джамия.

„Другарите ни виждат как врагът се движи на GPS адреса, който ти пратих току-що”, пише той на арабски език на човека за свръзка, който се намира на километри във военния команден пункт на САЩ. После изчаква да чуе рева на американските военни самолети.

Ударът, който следва много скоро, издълбава кратер точно на мястото, посочено от кюрдския боец. Резултатът е няколко убити, сред които и един боец от „Ислямска държава”, който умира върху своя автомат „Калашников”. От командния пункт на коалицията идва извънредно съобщение: „Моля, потвърдете, че нашите са невредими.”

Тясната координация между американските въздушни сили и кюрдското военно формирование, познато като ОНС (съкратено от „Отрядите за народна самоотбрана”, на английски език – YPD) води до едни от най-големите загуби, претърпени от „Ислямска държава” през последните няколко месеца в обширните територии на северна Сирия в близост до турската граница. Сега въздушната кампания на САЩ е на път да бъде разширена с подкрепата на Турция, която ще разреши на американските самолети да извършват операции от бази, разположени по-близо до границата със Сирия. 

При други обстоятелства кюрдските милиции, които са най-надеждният съюзник на САЩ в страната, биха празнували увеличаването на подкрепленията. Сега обаче техните бойци изглеждат леко притеснени. Причината е в това, че Турция предприема някои самостоятелни действия. До миналия месец страната не откликваше на призивите да се включи по-активно в борбата срещу „Ислямска държава”(наричана още ИДИШ или ИДИЛ), защото осъзнаваше, че по този начин може да подпомогне кюрдските амбиции за създаване на самостоятелна държава. За кюрдите, които наброяват около 30 млн. души и са разпръснати из Турция, Ирак, Иран и Сирия, се говори като за най-голямата етническа група в света, която няма своя държава. 

Така че Турция се съгласи да се включи в битката срещу „Ислямска държава”, но веднага започна да бомбардира планинските лагери на Кюрдската работническата партия (известна още със съкращението „ПКК”), която е съюзник на ОНС и действа на територията на Турция и Ирак. 

Сделката между Турция и САЩ предвижда установяването на прочистена от „Ислямска държава” зона по протежението на ивица от около 90 км в пограничните територии. Но тя включва и друго: по молба на Турция тази зона да бъде прочистена и от кюрдските милиции, нищо, че те настъпват точно в тези земи, за да се бият с „Ислямска държава”. Сирийските кюрди сътрудничат на американските сили от месеци, но сега започват да се притесняват, че Турция може да се окаже по-важна за САЩ, отколкото техните успехи на бойното поле.

„Една-единствена група се бие ефективно срещу „Ислямска държава” и това е ОНС”, заявява Редур Халил, говорител на кюрдските въоръжени сили. По думите му от отряд за самозащита, който действа само в един град, за 11 години групата се е разраснала и в момента в нея членуват 35 хил. бойци. „Атаките на Турция срещу ПКК откриват нов фронт в региона, а това ще отслаби силите, които се бият срещу „Ислямска държава”, обяснява Халил. „Тези действия на свой ред ще направят „Ислямска държава” по-силна.”

Кале Салих, гостуващ научен сътрудник в Европейския съвет за международни отношения и автор на редица статии по кюрдската тема, обобщава недоволството от сделката с Турция така: „Ако тя е за сметка на отношенията с един от най-полезните партньори на бойното поле в Сирия, то от нея няма смисъл.”

Американските официални лица винаги са били много внимателни, когато си сътрудничат с кюрдските сили в Сирия заради връзките им с ПКК, която е смятана за терористична организация от редица държави. Американците признават, че си сътрудничат с ОНС само в най-общ план. В отговор на изпратени по електронната поща въпроси обаче Пентагонът не потвърждава дали кюрдските милиции осигуряват координатите за въздушните нападения на коалицията, водена от САЩ. Американското военно министерство посочва само, че работи със сирийските кюрди и други групи.

САЩ и членове на кюрдската въоръжена организация подчертават дебело, че тя е различна от поставената извън закона ПКК. В Сирия обаче връзката между двете организации няма как да не се забележи. Потретите в рамка на Абдуллах Йоджалан, основателят на ПКК и борец за автономията на кюрдите, могат да бъдат видени в офисите и централите на ОНС. Бойците й носят значки с неговия образ. В Хасака пленниците от „Ислямска държава” са откарвани на носилка в болница, в която портретът на Йоджалан, който е в затвора от 1999 г., заема цяла стена.

„Ситуацията е абсурдна. Бойците на ПКК са наричани „терористи”, ако са в Ирак или Турция, но ако същите бойци преминат сирийската граница, вече „сътрудничат на коалицията в битката срещу „Ислямска държава”, обяснява Салих.

Все повече доказателства свидетелстват, че голяма част от тези бойци участват пряко в битките в Сирия. Директорът на Проекта за изследване на Турция в Центъра за стратегически и международни изследвания Бюлент Алириза е на мнение, че хиляди са преминали от Турция към Сирия, за да се присъединят към ОНС в битката срещу „Ислямска държава”, което още повече затруднява разграничаването между едната и другата група. 

Кюрдските милиции завладяват територии от „Ислямска държава” и с това земите, контролирани от тях в северна Сирия, са се увеличили с повече от една трета. Сега те са близо 30 хил. км2 – територия горе-долу с размерите на американския щат Мериленд. От турската страна на границата наблюдават успехите на кюрдите с тревога. Все по-тясното им сътрудничество със САЩ допълнително увеличава безпокойството на Турция, добавя Алириза. 

Съвместните военни действия започват през октомври миналата година, когато „Ислямска държава” почти превзема пограничния град Кобани, след като е надвила част от кюрдските бойци. Високопоставен кюрдски политик, който е пожелал да остане анонимен, коментира разузнавателна информация и обяснява, че е пътувал до Ербил в Северен Ирак, за да се срещне с американски военни. След дълги преговори американците се съгласили да хвърлят от въздуха 27 сандъка с оръжие и боеприпаси, осигурени от кюрдските власти в съседен Ирак.

Бойците от ОНС дават на американците GPS координатите на мястото в Сирия и близо 20 тона оръжейни доставки са изсипани призори на 19 октомври. „Всичко започна тогава”, заявява анонимният източник, който обяснява, че с течение на времето сътрудничеството започва да включва и координиране на въздушните удари, което дава възможност на кюрдите да си върнат Кобани. Следват победите в Тал Абйад и в последно време – в по-голяма част от провинцията Хасака.

Политическите усложнения притесняват Раман, радиооператорът, който прекарва всеки ден зад зеленото перде и изпраща координатите за въздушните удари. Той борави само с радиостанция, таблет „Самсунг” и мобилен телефон, от чийто екран го гледа ликът на Йоджалан. Раман се възприема като партньор на западните пилоти. По същия начин гледа и на ПКК – като на партньори в борбата срещу „Ислямска държава”. „Ако турците бомбардират ПКК, те всъщност ще помогнат на „Ислямска държава”, заявява Раман.

Тук, в северна Сирия, битката срещу терористичната организация изглежда по следния начин: бойни единици на ОНС шофират пикапи и минивани с характерното за кюрдската организация жълто знаме, поставено отпред. Запознати казват, че униформите им са по модела на Американския морски пехотен корпус и се произвеждат във фабрика от региона, която използва местен памук, а шивачите в нея са кюрди. Всеки боец отговаря за взвод от 30 души. Следва се заложеният от Йоджалан модел за равно участие на половете в битките, затова голям брой жени се бият заедно с мъжете и портретите на жените-мъченици могат да бъдат видени на билбордове и уличните лампи, редом до тези на мъжете, загинали в бой. Именно жена води битката, която се разгаря в няколко изоставени жилищни сгради миналата седмица в Хасака. 

Черни локви, разтопена пластмаса и смола покриват пътя към мястото, където са се взривили самоубийците на „Ислямска държава”. На близкото кръстовище кран се опитва да вдигне стар съветски танк Т-55, пленен от „Ислямска държава” неотдавна. Пътят е осеян с боклуци, паднали от разрушените високи сгради, направени на решето от стрелбата с автомати. През няколко улици е джамията със зелен купол, залепена до друга сграда, от която ОНС са открили масиран огън.

Малко след 10 часа вечерта на 30 юли кюрдски боец изпраща на Раман координатите на сградата. Историята на разговорите показва, че няколко минути след това боецът се обажда отново, за да съобщи, че вижда група бойци от „Ислямска държава”. Раман и неговият помощник препредават координатите: 36 градуса, 28 минути и 23 секунди северна ширина – 40 градуса, 44 минути и 55 секунди източна дължина. Отбелязват мястото на електронна карта на таблетите си, както и на тетрадка, чиито листове са захванати със спирала, а на корицата й е изобразено усмихнато бебе. След това информацията е докладвана по чата на лицата за свръзка от американския команден щаб. 

В 22:12 коалицията изпраща съобщение, в което иска потвърждение, че кюрдските бойци продължават да стрелят от посоченото място. Раман отговаря утвърдително и пита: „Има ли над нас изстребител?”

„Да, готвят се за удар”, информира отсрещната страна. 

В 22:23 военният щаб изпраща карта от Google Earth, която показва голям жълт кръг на стотина метра в посока север от целта за поразяване. Раман получава инструкции да предаде на хората си да се изтеглят в рамките на кръга. „Направи така, че другарите ни да са в жълтото, разбра ли?”, се казва в съобщението, изпратено на арабски език.

В 22:34 от командния щаб идва ново съобщение: „Можеш ли да потвърдиш, че са там, защото пилотът чака?”

Обратното броене започва в 22:38 малко след като кюрдските бойци информират Раман по радиостанцията, че те и другарите им по оръжие са в безопасната зона.

„Три минути”, се казва в първото съобщение от коалицията.

„Една минута.”

„30 секунди.”

След това: „Удар.” – и молба за потвърждение, че никой от кюрдите наблизо не е ранен.

Малко след полунощ Раман получава последното съобщение, в което се казва, че самолетът на коалицията е преброил девет тела. По-късно на следващия ден, когато журналисти от „Ню Йорк Таймс” отиват на мястото на бомбардировката, джамията е там само наполовина, защото минарето й липсва. GPS координатите на удара са едно към едно с тези, изпратени от Раман. Говорител на коалицията отказва да посочи точното местонахождение на удара и обяснява само, че в този ден нейни самолети са извършили 7 атаки по цели на „Ислямска държава” близо до Хасака.

Телата на бойците от „Ислямска държава” лежат в дълбокия 2,5 метра кратер. Общо 9 на брой, някои от тях затрупани под дебели късове бетон. Един е с камуфлажна жилетка. Друг е загинал близо до РПГ-то си. Гилзите от куршумите са покрили земята като конфети.

Източник: http://www.nytimes.com