Как израелските заселнически селища задушават палестинската икономика

Анализи и коментари

В изследване, публикувано от палестинския изследователски център „ал-Шабака” (от араб. - мрежа, бел. ред.), авторите Нур Арафи, Самия ал-Ботми и Лейла Фарсах анализират някои от аспектите на икономическото сътрудничество между Европейския съюз (ЕС) и Израел в контекста на приетото през ноември тълкувателно известие на Европейската комисия, съгласно което стоките, произвеждани в окупираните от Израел територии през 1967 г., трябва да носят етикет, указващ произхода им. Изследователите се стремят да отговорят на въпроса дали тази мярка, под чието действие попадат израелските заселнически селища, построени на територията на окупираните Западен бряг на река Йордан и Източен Ерусалим, ще засегне и палестинците, работещи в колониите. Специален акцент е поставен на пораженията, които израелската окупация нанася на палестинската икономика.

Печат

В началото на изложението авторите отбелязват, че позицията на ЕС по отношение на стоките, произведени в израелските заселнически селища, е нерешителна и се оформя в един доста дълъг период от време. През 1998 г. Европейската комисия публикува изявление, в което посочва, че Израел е подозиран в нарушаване на Споразумението за асоцииране, подписано между него и ЕС през 1995 г. То влиза в сила през 2000 г. и съгласно разпоредбите му израелските стоки се освобождават от мито при вноса им на територията на ЕС. През 2010 г. Съдът на Европейския съюз потвърждава, че стоките, произведени в Западния бряг, не попадат под обхвата на споразумението. Въпреки това, според авторите, реакцията на Съюза е закъсняла. 

Едва през септември 2015 г. Европейският парламент приема резолюция, съгласно която на тези стоки трябва да бъде упоменато, че са произведени в „израелските заселнически селища”, а не в „Израел”. Анализаторите акцентират на факта, че въпреки публикуваното на 11 ноември 2015 г. тълкувателно известие, продажбата им няма да спре, а ЕС ще разчита на потребителите да направят „информиран избор” дали да ги купуват, или не. 

По-нататък авторите се спират подробно на загубите, които палестинската икономика търпи заради заселническите селища, и посочват, че изграждането им е за сметка на икономическата експлоатация на окупираните палестински територии. Тя включва конфискуването на големи парцели палестинска земя и разрушаването на палестинската собственост; заграбването на водните ресурси в такива мащаби, че 599 901 заселници ползват шест пъти повече вода от цялото палестинско население на Западния бряг, което е приблизително 2,86 млн. души; конфискуването на туристически и археологически обекти; експлоатацията на палестинските мини, кариери, ресурсите от Мъртво море и други невъзобновяеми природни ресурси.

По-голямата част от заселническите селища в Западния бряг са изградени в Зона „Ц”, която е 60% от Западния бряг и е много богата на природни ресурси. Според изследване на Световната банка 68% от Зона „Ц” е запазена за израелските заселнически селища, а палестинците могат да използват по-малко от 1% от нея. В нея попадат и долината на река Йордан и северното крайбрежие на Мъртво море, където се намират най-плодородните земи в Западния бряг, а обилните водни ресурси и климатът създават най-благоприятни условия за развитието на земеделието. 40% от израелския износ на фурми е от тези земи. В същото време на палестинците им е забранено да живеят там, да строят и даже да пасат добитъка си, под претекста, че става дума или за „ държавна земя”, или за „военна зона”, или за „природен резерват”.

Приходите на Израел от експлоатацията на палестинските земи и ресурси в долината на река Йордан и северното крайбрежие на Мъртво море са около 500 млн. шекела годишно (около 130 млн. долара). Индиректните загуби, които палестинците са понесли през 2010 г. заради ограничения им достъп до водните ресурси в долината на река Йордан, от което произтича и неспособността им да обработват земята си, са били 663 млн. долара. Това са 8,2% от палестинския БВП за същата година.

Недостигът на водни ресурси е довел до намаляване на производителността на труда в сектора на земеделието, както и дела на този отрасъл в БВП. Изхвърлянето на твърди битови отпадъци и отпадъчни води от индустриалните зони, намиращи се в заселнически селища, в окупираните палестински земи допълнително замърсява палестинската околна среда, земята и водата.

Заради ограниченията в Зона „Ц” палестинската икономика е губила общо 3,4 млрд. долара. Израел дори контролира достъпа на палестинците до тяхното електро-магнитно поле – политика, за която допринасят заселническите селища. Загубите за палестинските телекомуникационни оператори са между 80 и 100 млн. долара годишно.

Анализаторите обръщат внимание на основния аргумент, изтъкван от израелската страна при оспорването на мерките на ЕС, – това, че те ще засегнат палестинските работници, които полагат труда си в заселническите селища. Изследователите от „ал-Шабака” оборват категорично тези твърдения и посочват, че именно тежкото състояние на палестинската икономика заради колониите е основната причина, която тласка палестинците да работят там. Те далеч не са толкова много, а представляват само 3,2% от общия брой заети лица в Западния бряг за третото тримесечие на 2015 г., или 22 100 палестинци от общо 674 900. Палестинските работници в заселническите селища са нискоквалифицирани и заемат слабо платени длъжности. Поне половината от тях работят в строителството. С други думи, по-малко от 11 хил. палестинци са заети в промишлеността и земеделието в израелските заселнически селища. Това означава, че ако цялата икономическа дейност в тях бъде преустановена, засегнатите палестинци ще са по-малко от 2% от общия брой на заетите. 

Авторите посочват още една причина, поради която палестинските работници няма да бъдат основните ощетени от мерките на ЕС – това, че те са подложени на опасни условия на труд. Деветдесет и три процента от работниците нямат профсъюзи, които да ги представляват. Те са уволнявани произволно, а ако настояват правата им да бъдат зачетени, разрешенията им за работа биват отнети. Изследване, направено през 2011 г., показва, че по-голяма част от палестинските работници биха напуснали работата си в заселническите селища, ако можеха да намерят алтернатива на пазара на труда в Палестина. 

Макар да е вярно, че заплатите в колониите са по-високи в сравнение с тези на палестинския пазар на труда, трябва да се отбележи, че средно те получават по-малко от половината от минималната израелска надница. В израелската колония Бека’от, изградена в долината на река Йордан, на палестинците се плащат 35% от минималната законна надница. Изследователите от „ал-Шабака” обръщат внимание, че една от пакетиращите фабрики на „Мехадрин” – най-големият износител на плодове и зеленчуци за ЕС – се намира точно в това заселническо селище. 

По-нататък в материала са разгледани икономическите отношения между ЕС и Израел. Авторите отбелязват, че в тълкувателното известие на ЕС ясно се казва, че „в съответствие с международното право Европейският съюз не признава израелския суверенитет върху териториите, окупирани от Израел от юни 1967 г.”. При все това, ЕС внася стоки от израелските заселнически селища (предимно пресни плодове и зеленчуци, отглеждани в долината на река Йордан), които са на стойност 300 млн. долара годишно. Това е 17 пъти повече от средния годишен износ на стоките от окупираните палестински територии за ЕС за периода 2004-2014 г.

Изследователите от „Шабака” наблягат на факта, че не всички продукти от израелските заселнически селища ще бъдат етикетирани. Тълкувателното известие се отнася само до определени стоки: плодове и зеленчуци, домашни птици, зехтин, мед, яйца, вино, козметика и органични продукти – техният произход задължително трябва да бъде указан върху опаковките. Предварително пакетираните храни и промишлените стоки, които не са козметика, могат да бъдат етикетирани по желание.

Авторите предупреждават, че израелските компании, функциониращи в заселническите селища, лесно могат да заобиколят мерките на ЕС. Така например те могат да смесят стоките, произведени в заселническите селища, с такива, произведени в Израел, и по този начин да избегнат изискването за тяхното етикетиране като произведени в „заселническите селища”. Израелските фирми могат също така да посочат за официален адрес на компанията производител такъв, който се намира в международно признатите граници на Израел, а не истинското място, където даден продукт е произведен. ЕС трябва да има предвид също така, че онези компании, които етикетират стоките си, могат да получат от израелското правителство компенсации за претърпените загуби. Данните показват, че за последните 10 години то е отделяло около 2 млн. долара годишно за тази цел.

Авторите изтъкват и друга слабост на тълкувателното известие на ЕС – това, че „прилагането на съответните норми остава отговорност най-вече на държавите-членки”. Те посочват, че докато не спира да търгува и да инвестира в Израел, ЕС всъщност финансира разширяването на заселническите селища, продължаването на израелската окупация, експлоатацията на палестинските природни ресурси и конфискуването на палестинска земя – все незаконни действия, които Съюзът твърди, че „не признава”.

В противоречие с публичните изявления ЕС продължава да участва в проекти с израелските компании, които са пряко свързани с колониите и окупацията. Така например Съюзът е одобрил 205 проекта с израелско участие в „Хоризонт 2020” – най-голямата програма на ЕС за изследвания и иновации. Сред израелските компании, които участват в него, са „Елбит”, която играе важна роля в изграждането на заселническите селища и разделителната стена на Западния бряг и Ерусалим, „Израел аероспейс индъстрис”, която доставя оборудването за изграждането на стената, и Израелският технологичен университет „Технион”, който работи с военно-промишления комплекс.

Европейските банки също са свързани с израелските банки, които предоставят ипотечни кредити на заселниците, финансират израелските власти в заселническите селища и участват в други бизнес дейности, подпомагащи разширяването на колониите.

Не бива да се пропуска и фактът, че Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Израел. За 2014 г. обемът на търговията между двете страни е около 30 млрд. евро, което представлява около 33% от целия износ на Израел на стоки и услуги за същата година. Търговията на ЕС с израелските селища представлява по-малко от 1% от търговията на Съюза с Израел.

Заради всичко изброено авторите смятат, че ефективната мярка би била европейските страни да забранят изцяло вноса на израелските стоки. В заключение изследователите отправят препоръка към ЕС да предприеме действия, засягащи причините за окупацията, а именно държавната политика на Израел спрямо палестинците, а не нейния симптом – заселническите селища. 

 

Източник: https://al-shabaka.org/briefs/how-israeli-settlements-stifle-palestines-economy/