Изборите в Израел и промените в политическата карта

Анализи и коментари

   Израел се готви за избори за Кнесет, които ще се проведат през втората седмица на идния февруари, след като новият лидер на партията Кадима Ципи Ливни (след Ариел Шарон и Ехуд Олмерт) се провали в усилията си да сформира израелско правителство след това на Олмерт.

Печат

Тези избори за Кнесет, които ще се проведат предсрочно, т.е преди изтичането на 4-годишния мандат според конституцията на страната, са петите по ред от 12 години насам (от 1996 г.) и осемнадесетите в историята на Кнесета. Известно е, че Ливни не успя да съживи сегашното коалиционно правителство, съставено от партиите Кадима, Партия на труда, Шас и Партия на пенсионерите, защото не се поддаде на шантажа на Шас (крайна социално-религиозна партия на местните евреи в Близкия Изток, оглавявана от  83 годишния равин Овадия Юсеф), след като  й бяха отказани исканията за увеличаване на финансовата помощ, насочена към организациите за семейства с много деца и религиозно-образователните институции, както и исканията й за отказа от преговори с палестинците относно Ерусалим. Не преди много време, в края на 2005 г., Кнесетът бе разпуснат след като на министър-председателя и бивш лидер на партията Ликуд Ариел Шарон бе трудно да ръководи правителството в условията на разногласия и съперничества, както в неговата партия , така и в Кнесета. Това се случи поради възникналите спорове и обстоятелства в резултат на изтеглянето на Израел от Ивицата Газа. Преди това през 2001 г. Кнесетът бе разпуснат и бяха насрочени предсрочни избори, заради провала на лидера на Партията на труда Ехуд Барак в преговорите с палестинците в Кемп Дейвид през 2000 г. и избухването на Втората палестинска интифада същата година. Още по-рано бяха насрочени предсрочни избори поради невъзможността на лидера на Ликуд (тогава Бенямин Нетаняху) да продължи управлението след преговорите от Уай Ривър през 1998 г. Ако проследим израелската политика от започването на помирителния процес в началото на 90те, освен несправедливостите по отношение на палестинците в него, може да се забележи нестабилността на правителството, недоволството от израелската политика и ожесточаване на споровете сред водачите й. Това означава, че Израел е започнал да живее в нещо като постоянна политическа криза, която го кара многократно да прибягва до изтегляне на датата за избори поради липсата на съгласие по този процес. Израелският анализатор Ари Шавит се опитва да обобщи това положение, казвайки: „Празните обещания за мир внесоха хаос в изборните кампании през последните две десетилетия ... демократичният процес бе обречен, защото само един кандидат мислеше за мира, докато неговият съперник го смяташе за пречка за мира. Убедеността в необходимостта от мир бе виновна за това да не бъдат задавани трудни въпроси към кандидата за мира ... липсваха програми и се скриха проучванията, та дори и телевизионните дебати. Политиката на избори стана абстрактна, и се сведе до това кой е с нас и кой е срещу нас.” (в-к „Харец”, 30.10.2008г.)

Предстоящите избори за Кнесет – особености и съотношение на силите

И така, след изборите за Кнесет през 2006 г. стана ясно, че израелските избори започват да се отличават от предшестващите ги по няколко особености:

1. Липсата на видни исторически и харизматични политически лидери  

2. Вече няма големи, обединяващи лозунги и идеи, което се отрази във факта, че на изборите през 2006 г. имаше 30 избирателни списъка, от които 12 спечелиха. Това разкри също и спада в избирателната активност на тези избори до 64% , което е много повече в сравнение с предишните пъти.

3. Неспособността на двете традиционно големи партии – Партията на труда и Ликуд – да сформират израелско правителство, заради издигането на партията Кадима.

4. Изборите се превърнаха в нещо подобно на референдум по въпросите на израелската външна политика за сметка на вътрешните. Седемнадесетите избори за Кнесет през 2006 г. доведоха до ново съотношение на политическите сили както следва: Кадима – 29 места, Партията на труда – 19 места, Ликуд – 12 места, Шас – 12 места, Наш Дом Израел – 11 места, Националния Съюз – 9 места, Партия на пенсионерите – 7 места, Обединен Юдаизъм на Тората – 6 места, Мерец – 5 места, партиите на израелските араби – 13 места. От тези резултати можем да кажем, че изборите доведоха до ново съотношение на израелската политическа сцена в много отношения, най-важните от които са:

- нов политически поврат  в Израел точно като този през 1977 г., когато приключи управлението на Партията на труда и Ликуд пое ръководната роля в правителството. Също и като поврата, станал през 1992 г., който върна Партията на труда на централното място в израелската политика. Новият поврат се характеризира с преместване на израелската политика от дясно към центъра в лицето на двете партии Кадима и Партията на труда (общо 49 места) относно въпросите, свързани с арабско – израелския конфликт. От този етап се появяват промените, отразяващи изместването на израелското общество към центъра и към подкрепяне на отделянето от палестинците, сключването на примирие с тях. Също и спирането на експанзивния план за заселване, след като цената за този план стана прекалено висока в морално, човешко и материално отношение, естествено, според израелските критерии.

- Крайно десните партии, които са против споразумение, като Ликуд, Националния Съюз и Наш Дом Израел стават все по-слаби, след като техните позиции в Кнесета намаляха от 53 места на предишната сесия до само 32 места. Ако обединим тези партии с религиозните партии като Шас и Обединен Юдаизъм на Тората, които са представени с 18 места в Кнесета, тогава те заедно ще имат 50 места. Наблюдава се обаче един противоречив момент, изразяващ се в това, че религиозните партии са склонни към съюз с управляващите сили, които им предлагат по-добри условия, при все че тези партии нямат крайна позиция по противопоставянето на споразумението с палестинците. Струва си да кажем, че десните, крайно десните и религиозните партии (Ликуд, Националния Съюз, Наш Дом Израел, Шас и Обединен Юдаизъм на Тората) спечелиха 69 места от общо 120 на предишните избори през 2003 г. Докато на изборите през 2006 г. броят им спадна до 50 места, както вече отбелязахме.

- От друга страна, партиите, подкрепящи споразумението в своите възгледи, (Партията на труда, Партията на пенсионерите, Мерец и арабските парти) получиха сбор от 41 места в Кнесета (32 места без арабските партии). Те, от своя страна, не могат сами да управляват политиката на страната дори и да искат, както стана ясно от опита до сега.

- Съотношението на силите, получено след разпределението на местата в Кнесета, доведе до надмощие на Кадима според правилата на политическата игра в Израел. Това бе улеснено от съюза й с Партията на труда, където двете заедно получиха 48 места в допълнение към спечелената подкрепа от Партията на пенсионерите и Мерец. От своя страна това подтикна партията Шас да се присъедини към съществуващото коалиционно правителство, а това обяснява политическата парализа в действията на това правителство.

- Данните от гласуването от предишните избори за Кнесет показаха, че израелското общество е разделено по редица въпроси и то не само в две насоки, а в няколко. Намалялата поляризация в двете основни партии Ликуд и Партията на труда показа ясно, че това е в полза на другите партии и насоки, като например Кадима, Наш Дом Израел, Националния Съюз и Партията на пенсионерите.

- От гледна точка на политиката можем да заключим, че Израел напълно приключи с експанзивната си политика, а идеята за „Велик Израел” остана в миналото. Причините, довели до това, са: 1. Непоколебимото управление на палестинския народ, неговата борба и съпротива срещу окупацията. 2. Страхът на Израел от така наречената „опасност от демокрация” и желанието му да запази характера си на еврейска държава, отклонявайки опасностите от създаване на двунационална държава. 3. Опитът от страна на Израел да подобри имиджа си, след като започна да прилича на колониална расистка държава, която насилствено властва над друг народ. 4. Опитът на Израел да действа съгласувано с американската стратегия в региона, особено след като положението в Ирак започна да натежава на САЩ.

Предстоящите избори – предизвикателства и възможности

И този път израелските партии се готвят да влязат в изборна битка без харизматични лидери. По тази причина тези избори ще бъдат много важни за определянето на политическата карта и новото партийно съотношение в Израел, особено по отношение на трите основни сили – Кадима, Партията на труда и Ликуд. По отношение на Кадима, тези избори ще решат не само съдбата на нейния лидер Ципи Ливни, но и съдбата на партията като цяло. Ще проличи дали партията заслужава да продължи живота си на центристка партия на израелската политическа сцена след отделянето й от Ликуд и присъединяването към нея на редица водачи от Партията на труда. Също така тези избори ще решат съдбата на Партията на труда, която от дълго време ръководи политиката на страната. Допитването до общественото мнение показа, че партията ще преживее спад в сравнение с Кадима и Ликуд, понеже започна да губи своята социална и идеологическа идентичност, и мястото й в израелското общество започна да става ограничено. Известно е, че тази партия се опира на социално-икономическа платформа, която разчита на държавния сектор, управляван от организации като Хистадрут и Кибуците. Но икономическите и социални промени в Израел ограничиха платформата на тази партия, а приватизацията и глобализацията доведоха до атрофия на структурите й. От друга страна идните избори ще решат съдбата на Бенямин Нетаняху и неговата партия Ликуд. Ще се реши дали тази партия е способна да възвърне мястото си на първа или втора сила в израелската политика, особено като се има предвид голямата загуба, която претърпя на предишните избори, преди Ариел Шарон заедно с редица други водачи на партията да се отдели от нея и да сформира новата партия Кадима. Естествено има и други партии като Шас на религиозните евреи от Близкия Изток, Наш Дом Израел на руските евреи, и арабските партии, но тези сили не са изправени пред сериозно предизвикателство, за да се опрат на определена прослойка или обществена група. Що се отнася до политиката, известно е, че Израел на този етап се изправя пред големи проблеми в сигурността на фона на провала във войната срещу Ливан през юли 2006 г., господството на движението Хамас в Ивицата Газа, удрянето на камък на американските планове в Ирак, опасността, която Иран започна да представлява за страната. Към всичко това се добавят проблемите и исканията за споразумение с палестинците и сирииците. Израел се изправя и пред опасност във вътрешната си политика, наречена „бомбата на  демокрацията”, пред проблема с идентичността и пред превръщането му в двунационална държава наред с икономическите проблеми, които обхванаха целия свят.

 А бъдещето?

По всяка вероятност предстоящите избори няма да позволят на никоя от насоките да надделее в израелската политика по всички социални и политически въпроси. Ако етапът, когато една от партиите господстваше в политиката на Израел, е приключил напълно, то вече нещата няма да се ограничат до това. Сега положението стана такова, че не може да се вземе определена посока, макар и тя да бъде одобрена от две от господстващите партии. Също така и партиите Кадима и Партията на труда, които  представляват центъра, няма да могат да управляват без Ликуд и Шас. Същото се отнася и за Ликуд, която дори и да се съюзи с Шас, няма да може да управлява, без да се съюзи с Кадима или Партията на труда. Това означава, че ако израелската политика продължи да работи по същия начин, а именно чрез избори, които позволяват на много партии да имат представители в Кнесета, тя ще се обрече да не реши основните си проблеми, най-вече по отношение на два изключително важни въпроса – този за връзката на религията с държавата, който е вътрешен проблем, и въпросът за споразумението, който е едновременно външен и вътрешен проблем, особено що се отнася до споразумението с палестинците. При все това, важното за нас тук е, че предстоящият етап на израелската политика ще си остане така скован, ако съдим по продължаващите международни и регионални данни относно нейното положение. А това ще рече, че няма да настъпи нов етап или сериозен напредък в процеса на споразумение, докато не се поднови съюзът между Кадима и Партията на труда за управлението на Израел. Ето защо намесата в нашите проблеми е много по-полезна, отколкото чакането на този, който ще дойде или няма да дойде на израелските избори.

 

Източник :  http://www.aljazeera.net/NR/exeres/AB0C32B6-808B-4134-B4C1-8BF66CA31DAF.htm