Световни лидери лицемерничат за свободата на словото в Париж

Анализи и коментари

Най-малко 1,5 милиона души излязоха в неделя в Париж с драматична проява на солидарност, след като екстремисти убиха 12 души в офисите на сатиричния вестник Шарли ебдо, а още четирима загинаха в супермаркет за еврейски хранителни стоки през миналата седмица. Един полицай бе прострелян смъртоносно.

Печат

 

Шествието беше забележително, като особено впечатляващ е броят на присъстващите световни лидери. В него взеха участие повече от 50 държави от цял свят, а лозунгът "Шарли, Шарли, свобода на словото!" се превърна в апел на деня.

Въпреки похвалната проява на единение, много наблюдатели не можаха да се въздържат и възнегодуваха срещу лицемерното присъствие на някои световни лидери. Макар че подкрепиха публично свободата на словото по време на шествието във Франция, у дома те често задушават точно тази свобода.

От Репортери без граници (РБГ), неправителствена организация подкрепяща свободата на словото, заявиха, че са "възмутени от присъствието на официални лица от страни, които ограничават свободата на медиите". В частност, РБГ оспорва присъствието на египетския външен министър Самех Шукри, турския премиер Ахмет Давутоглу, руския външен министър Сергей Лавров, алжирския външен министър Рамтан Ламамра, външния министър на Обединените арабски емирства шейх Абдула бин Зайед ал Нахян и президента на Габон Али Бонго. За тези страни РБГ оределя особено нисък годишен индекс по отношение свободата на пресата. Египет е на 159-то място от общо 180 страни, Турция на 154-то, Русия е 148-ма, Алжир заема 121-о място, 118-ото е за Обединени арабски емирства, а Габон е 98-а. Някои от отправените към тях критики са:

•Миналата година египетски съд осъжда трима журналисти от Ал Джазира на затвор от седем до десет години по обвинения в "тероризъм".

•Турция, която е посочена като страната с най-много осъдени на затвор журналисти в света за 2012 г. и 2013 г. приключи 2014 със задържане на редица журналисти (включително Екрем Думанлъ, главен редактор на вестник Заман, водещо издание с линкове към умереното ислямско движение Гюлен).

•В Русия блогърът Алексей Навални, борещ се срещу корупцията политически активист, се превърща в честа мишена за правителството, а малкото останали независими новинарски медии се борят с всички сили за своето оцеляване.

•Макар и свободата на словото да е залегнала в алжирската конституция, в периода между 1992 г. и 2011 г. правителството обявява извънредно положение, което сериозно ограничава това право. РБГ отбелязва, че редица журналисти са арестувани преди изборите миналата година.

•Организации като Хюман Райтс Уоч и Амнести Интърнешънъл твърдят, че свободата на словото е строго ограничена в Обединените арабски емирства. От Амнести изтъкват, че повече от 100 мирни активисти и критици на правителството са задържани там от 2011 г. насам.

•Разследващият журналист Джонас Моленда е принуден да избяга от Габон заради смъртни заплахи.

На шествието имаше и други „неподходящи“ гости. Френският вестник Монд посочва присъствието на унгареца Виктор Орбан - лидерът на страната, която наскоро предложи облагане на Интернет с данък и Нафтали Бенет, министър на икономиката на Израел, който някога бе цитиран да казва: "Убил съм много араби в живота си и нямам проблем с това". В туитър се появиха гневни коментари по повод информацията, че саудитски официални лица са присъствали на шествието, само дни след като Саудитска Арабия бичува блогър за богохулство.

Може би присъствието на тези световни лидери на шествието в Париж трябва да послужи като важно напомняне: лесно е да подкрепяш свободата на словото, когато тя е неясно понятие. Както отбеляза Т. Коул миналата седмица в Ню Йоркър, критики могат да бъдат отправени и към САЩ. Въпреки официалната подкрепа за свободата на словото в резултат на нападението над Шарли ебдо, Челси Манинг излежава 35 години затвор за изтичане на класифицирана информация на правителството на САЩ, публикувана в сайта уикилийкс. Трябва да се отбележи, че на шествието в Париж нямаше високопоставени лица от страна на САЩ, а присъства само посланик Джейн Хартли.

Източник: http://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2015/01/11/the-free-speech-hypocrisy-of-some-world-leaders-marching-in-paris/?tid=sm_fb