Новата ал-Каида- по-опасна от старата версия ?

Анализи и коментари

 Кажете ”сбогом” на старата Ал Кайда и „здравей” на една нова, по-опасна версия, създадена от президента Джордж Буш. Неотдавнашните самоубийствени експлозии, извършени от иракчани в Аман, Йордания, са по – застрашителни, защото привеждат твърди доказателства (потвърдени от анализ на Американското разузнаване), че войната в Ирак е далеч от ограничаване на дейността на терористите в рамките на тази страна, както твърди президентът, и

Печат

представлява инкубатор на закоравели джихадисти, които се експортират в други страни. 

 

         Както мнозина опоненти на войната в Ирак предвиждаха, инвазията в една мюсюлманска държава от неислямска нация довежда до същия ислямистки тероризъм, който се появява след нахлуването на Съветите в Афганистан през 80-те години и нахлуването на Русия в Чечения през 90-те години на миналия век.

 


         Предишното нахлуване определено довежда до израстването на Осама бен Ладен като лидер на Ал Кайда, доминираща тогава сила. След 11 септември САЩ отбелязват значителен прогрес в елиминирането на сигурното убежище на Ал Кайда и структурите за обучение и подготовка в Афганистан, изолирайки Бен Ладен и заместника му Айман ал Зауахири от техните сили в района.

 


         Американското нахлуване в Ирак обаче позволи на Абу Мусаб ал Заркауи, независим актьор дотогава, който не го е особено грижа за САЩ, да застане в светлината на прожекторите, присъединявайки се към Ал Кайда и превръщайки се в лице на иракските бунтовници срещу американската окупация. В сравнение със Заркауи и неговата организация „Ал Кайда в Ирак” вероломните Бен Ладен и Зауахири изглеждат като момченца от хора. Отличителна търговска марка на Заркауи са бруталните, филмирани на видео обезглавявания и произволното клане на невинни мюсюлмани, както на чужди окупатори и техните иракски съюзници.

 


         Заркауи е толкова безпощаден, че Зауахири му изпраща писмо, в което любезно го моли да смекчи малко остротата. Нещата наистина са зле, щом лидерите на Ал Кайда изглеждат умерени в сравнение. Заркауи игнорира молбите на ръководството на Ал Кайда за умереност. Експлозиите, извършени от иракските му креатури в Йордания, показват разширяването на обсега на атаките му извън Ирак.

 


         В условията на укриване на Бен Ладен и Зауахири, Заркауи изпъква като най – ефективната и известна сила на Ал Кайда. С войната в Ирак, предоставяща нова тренировъчна площадка за вълните от нови ислямистки терористи и явното желание на Заркауи да изнесе ударите си срещу американски цели вън от Ирак, време е да се разтревожим от възраждането на една по-могъща Ал Кайда, в световен мащаб. Това развитие може да сведе до нула много от успехите, постигнати срещу организацията след 11 септември.

 


         Президентът Буш и неговата администрация явно използват масовия страх след 11 септември и манипулират разузнаването да започне необоснована вендета срещу Саддам Хюсеин, вместо да нокаутира Ал Кайда в момент, когато е притисната до стената. И което е още по – лошо, този страничен удар позволява на Ал Кайда да се съвземе и да се изправи отново, този път с още по-безпощаден главен герой начело.

 


         В партизанската си реч на Деня на ветераните, президентът остро се нахвърля срещу критикуването на войната в Конгреса от страна на демократите. Той заявява, че те са виждали същите сведения на разузнаването, както и неговата администрация и преди нахлуването също са вярвали, че Ирак разполага с оръжия за масово унищожение. Макар че демократите имат пристрастни мотиви за критикуване на манипулирането на разузнаването от страна на администрацията, твърденията на администрацията са нелепи. Конгресът изглежда като джудже в сравнение с изпълнителните клонове на разузнавателните агенции, носещи отговорност за събирането на данни, анализирането,  дебатирането и разпределението им. Членовете на Конгреса и техният персонал нямат достъп до всички разузнавателни данни, особено преди те да бъдат обработени. Освен това имперското президентство има много по-широка платформа за разкрасяване и изопачаване на фактите, отколкото членовете на Конгреса.

 


         Дори някои демократи ястреби, като сенатор Джо Либерман (Кънектикът), пренебрегват загрижеността на другите демократи да не бъде издадена разписка за продадена стока, преди войната, посредством „масажиране” на разузнаването. Либерман заявява:” Това не са ирелевантни въпроси. Но колкото повече те доминират публичния дебат, толкова по-трудно ще бъде да се задържи публичната подкрепа за войната.” Може би публичната подкрепа за една нечестна война, струваща живота на американци и иракчани и стотици милиарди долари (а тази сметка продължава да расте) и влошила заплахата от тероризма, не трябва да се поддържа. Според Либерман и другите от неговия сорт, еднакво Демократи и Републиканци, поддържането на малко контравъстание на другия край на света е по-важно от отговарянето на въпрос, засягащ сърцето на нашата конституционна система: Измами ли президентът Конгреса и страната във връзка с най- сериозното решение, което една република може да вземе? Изглежда, че го е направил и правейки това, отново е качил терористичното чудовище на коня.

Източник: http://www.antiwar.com/eland/?articleid=8037