Не може да говориш истината за Израел, без да си навлечеш гнева му

Анализи и коментари

Макарим Уибисоно обяви, че напуска поста си като Специален докладчик на ООН по правата на човека в окупираните палестински територии – позиция, която аз заемах до 2014 г., в продължение на шест години. Индонезийският дипломат заяви, че не може да изпълни задълженията си, защото Израел категорично му отказва достъп до палестинците, живеещи под окупация в Западния бряг и Ивицата Газа. „За съжаление усилията ми да помогна за подобряването на живота на палестинците, жертви на нарушенията на израелската окупация, бяха възпрепятствани през цялото време”, обясни Уибисоно.

Печат

Оставката му ми напомня за странния начин, по който преди няколко години Ричард Голдстоун оттегли основното заключение на Доклада „Голдстоун”, изготвен с мандат на ООН – че по време на мащабната си атака срещу Газа в края на 2008 г., т. нар. Операция „Закалено олово”, Израел преднамерено е бомбардирал цивилни.

Когато медиите потърсиха мнението ми, им казах, че съм шокиран, но не и изненадан. Бях шокиран, защото доказателствата бяха поразителни и другите трима авторитетни членове на Комисията на ООН за установяване на фактите поддържаха това заключение. А не бях изненадан, защото познавах Голдстоун. Той е бивш съдия от конституционния съд на Южна Африка, много амбициозен, но слабохарактерен човек – ужасна комбинация, когато става дума за публични личности, които се занимават със спорни въпроси.

В случая с Уибисоно съм изненадан, но не и шокиран. Изненадан съм, защото още от самото начало той е трябвало да знае, че пред него ще стои дилемата или да си върши работата като хората и да докладва престъпленията на Израел и нарушенията му на правата на човека, или да си осигури съдействието на страната, докато събира доказателствата за това. Не съм шокиран, даже съм благодарен, защото неговият случай показва колко е трудно за всеки, натоварен със задачата да казва истината за страданията на палестинците под окупация. С напускането си Уибисоно не позволява на Израел да му се размине за това, че се опитва да спъва всеки, който заема позицията „специален докладчик”.

Струва си да припомня, че когато индонезийският дипломат беше избран за мой наследник, имаше няколко по-квалифицирани кандидати от него. Въпреки че според указанията на ООН човекът, назначен на такъв пост, трябва да има експертни познания по израело-палестинския проблем, Уибисоно спечели тъкмо защото не ги притежаваше.

Мога само да се надявам, че Съветът на ООН по правата на човека ще поправи грешката си, като поднови кандидатурите на професор Кристин Чинкин и Филис Бенис. И двете притежават качествата, мотивацията и силния характер да станат успешни специални докладчици.

Палестинците не заслужават нищо друго.

Честността

Когато се срещнах с Макарим Уибисоно в Женева, скоро след като беше обявено, че е назначен на поста, той ми сподели, че бил уверен, че ако приемел позицията, израелското правителство щяло да му позволи да влезе в окупираните територии – твърдение, което повтори и когато съобщи, че ще подаде оставка.

Още тогава го предупредих, че дори някой, който симпатизира политически на Израел, неминуемо ще достигне до заключението, че тази държава е виновна за тежки нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека, а подобна честност няма как да не ядоса израелците. Казах му също така, че дълбоко греши, ако си мисли, че може да удовлетвори и двете страни, предвид това, че от толкова дълго време палестинците са лишени от елементарни права. Тогава той се усмихна, очевидно уверен, че дипломатическите умения ще му позволят да угоди на израелците, докато съставя доклади, в които описва подробно техните престъпления. Каза ми, че ще се стреми да постъпва като мен, но за да постигне по-голям успех, щял да си осигури сътрудничеството на Израел. Беше мой ред да се усмихна.

Да удържиш на натиска

По време на шестте години като специален докладчик открих, че можеш да имаш принос, но само ако си готов да устоиш на ударите. Можеш да имаш принос, като предоставяш на външните министри по света най-авторитетните доклади за това как изглежда ежедневието на палестинския народ. 

Ако го правиш, трябва да очакваш ултрационистки организации и други подобни да реагират остро, включително да водят продължителна клеветническа кампания срещу теб, чиято цел е да бъдеш дискредитиран по всякакъв начин, както и да те обвинят в антисемитизъм, а в моя случай – че си „евреин, който мрази себе си”. Това, което ме шокира и изненада едновременно, беше готовността както на ООН, така и на дипломатическите представители на САЩ, да се огънат пред Израел и да се присъединят към онези, които отправяха подобни обвинения. 

Макар че периодично се изкушавах да подам оставка, се радвам, че не го направих. Като се има предвид, че повечето медии в САЩ и Европа са произраелски настроени, е особено важно, макар и трудно, този пост да се запази като една от трибуните, от които се говори истината.

Надявам се, че Комитетът по правата на човека ще се поучи от случая с Уибисоно и ще назначи някой, който хем може да удържи, когато стане напечено, хем да говори за действителността такава, каквато е.

 

Източник: https://electronicintifada.net