Време е САЩ да се разтревожат за рухването на Саудитска Арабия

Анализи и коментари

Като че ли проблемите в Близкия изток не стигаха, та сега и в Саудитска Арабия положението е на път да се влоши. Саудитският режим е изправен пред редица предизвикателства, появили се едновременно – от падналите рязко цени на петрола през грешките във външната политика до нарастващото напрежение с Иран. Ако не се намери адекватно решение по тези въпроси, ефектът от тяхното натрупване може да увеличи значително риска от нестабилност в кралството. Нейните последици за световния пазар на петрол и сигурността в Близкия изток трудно могат да бъдат предвидени.

Печат

Ето някои от проблемите, които имат потенциала да изкарат страната извън строя.

Търканията в кралското семейство. Миналата седмица (началото на месец октомври – бел. прев.) британският вестник „Гардиън” публикува две писма, разпространени от анонимен саудитски принц сред членовете на кралското семейство, които са приканени да организират държавен преврат срещу крал Салман. В писмата се твърди, че Салман, възкачил се на престола през януари тази година, и влиятелният му трийсет и няколко годишен син, заместник-престолонаследникът принц Мохамед бен Салман, прокарват опасна политика, която води страната към политическа, икономическа и военна разруха. В интервю за вестника анонимният принц твърди, че неговото искане за промяна в управлението среща нарастваща подкрепа не само сред членовете на кралското семейство, но и в обществото като цяло. „Обществото също настоява за това”, е уверен той. „Казват ми, че трябва да го направя, иначе страната върви към катастрофа.” Статията, в която са поместени двете писма на арабски език, е споделена повече от 15 хил. пъти.

Войната в Йемен. Колкото по-дълго се проточва саудитската интервенция срещу бунтовниците хуси, толкова повече нараства рискът тя да се превърне в източник на раздор във вътрешен план. В статията за писмата „Гардиън” отбелязва, че „много саудитци гледат с отвращение как най-богатата арабска страна налага най-бедната.” За основен виновник е сочен принц Мохамед бен Салман, който е и министър на отбраната и при всички случаи играе важна роля във военните действия срещу Йемен. Прякорът му е „Безразсъдният” и принцът е наричан така, защото се е втурнал в битка, без да има ясна стратегия, нито изходен план, а поведението му е довело до човешки жертви, материални загуби, влошена хуманитарна криза и нарастващи критики от страна на международната общност.

Икономическите проблеми. Благодарение най-вече на саудитската политика, цените на петрола спаднаха повече от 50% през изминалата година. Съществува риск от пренасищане на пазара заради американския петролен бум. В тази ситуация стратегията на Саудитска Арабия е да поддържа високи нива на производство, да се бори за пазарен дял, да допусне цените да паднат и да чака онези производители, най-вече в Америка, за които производството е скъпо, да бъдат изгонени от бизнеса. По-ниските цени на петрола водят до нарастване на търсенето и намаляват свръхпроизводството. При това положение арабската монархия планираше цените отново да се повишат, преди тя да е усетила каквито и да било икономически затруднения.

Събитията обаче не се развиват точно така или поне не толкова бързо, колкото саудитците очакват. Бюджетът на кралството за 2015 г. е изчислен на база на предположенията, че цената на петрола ще бъде 90 долара за барел. Днес тя е почти наполовина по-ниска. В същото време саудитците направиха редица непредвидени разходи, включително свързаните с възкачването на крал Салман на трона (осигуряването на лоялността към един нов монарх може да излезе доста скъпо), както и войната в Йемен. 

Резултатът е бюджетен дефицит, който наближава 20% и е доста повече от 100 млрд. долара. Това наложи саудитците да намалят огромния си чуждестранен резерв до рекордни нива (с по около 12 млрд. на месец) и в същото време да увеличат продажбата на облигации. Смята се, че само за последните шест месеца саудитците са ликвидирали повече от 70 млрд. от фондовете си, управлявани от чуждестранни финансови институции.

Макар да няма опасност парите на кралството да свършат скоро, колкото по-дълго се запази тенденцията за поддържането на бюджетен дефицит, ниски цени на петрола и намаляващи чуждестранни валутни резерви, толкова по-неспокоен ще стане международният пазар. Има вероятност това да повлияе на основни икономически показатели като кредитния рейтинг и изтичането на капитали. Това, което подхранва притесненията в дългосрочен план, е тенденция, която се забелязва през последните години – нетният износ на петрол от Саудитска Арабия постепенно да намалява заради нарасналото вътрешно потребление на енергия. По тази причина според някои анализи до 2030 г. страната може да се превърне във вносител на черното злато. Ясно е, че подобно развитие на събитията представлява смъртна заплаха за кралството, защото между 80 и 90 процента от държавните му приходи идват от търговията с петрол.

А що се отнася до намаляването на дефицита чрез съкращаването на разходите и налагане на ограничения, то това не е предпочитан вариант за правителство, чието основно оръжие срещу народното недоволство от началото на арабската пролет през 2011 г. насам е да засипва населението с все повече безплатни неща. Само енергийните субсидии са 20% от БВП на Саудитска Арабия. Дават се също така големи субсидии за храна, жилища, вода и други потребителски стоки. Докато саудитците все още преценяват рисковете от евентуални реформи, можете да сте сигурни, че те много добре знаят каква роля изигра рязкото увеличение на разходите за живот при отприщването на недоволството в Близкия изток, в това число в Тунис, Египет и Йемен. 

Освен нарастващите фискални проблеми, кралството продължава да има и други трудности. Саудитците под 30-годишна възраст са две трети от населението, а близо 30% от тях са безработни. Макар че е трудно да се цитира сигурна статистика, според някои данни нивото на бедността е изненадващо високо и достига до 25%.

Трагедията с поклонниците. Две големи трагедии помрачиха тазгодишното поклонение (на арабски език хадж  бел. прев.) на мюсюлманите в Мека – срутването на кран, който уби повече от 100 души, и блъсканицата, която причини смъртта на най-малко 769 души. Според неофициални източници реалният броят на смазаните по улиците на свещения град надхвърля хиляда. Вълна от безпрецедентни критики заля Рияд заради лошата организация. Проблемът всъщност е доста сериозен. Стопанисването на най-свещените за мюсюлманите места е свързано със самата претенция на саудитската династия да управлява страната. Да кажеш, че кралското семейство не е способно да изпълнява функцията си на пазител на Мека и Медина, е все едно да лишиш самата монархия от политическа и религиозна легитимност.

Ескалиращият конфликт с Иран. Иран се възползва от трагедията с поклонниците, за да засили напрежението със саудитците, които така или иначе вече бяха изнервени заради ядрената програма и дестабилизиращите действия на Иран в региона. Сред загиналите в блъсканицата най-много бяха ирански граждани. По последни данни техният брой достига 464, но може и да е по-висок. Когато саудитското кралство се забави с репатрирането на тленните останки на жертвите, тонът на официалните иранските официални лица стана нападателен. Върховният лидер на Иран, Али Хаменеи, предупреди саудитците, че може да срещнат „жестока и яростна реакция”, ако „проявяват и най-малко неуважение към иранските поклонници”.

Хаменеи заяви, че до този момент страната му е била изключително сдържана спрямо обидите на Саудитска Арабия, „но те трябва да знаят, че ръката на Иран е по-силна от тази на мнозина и че той има по-големи способности от други”. Върховният лидер заключи, че „ако [Иран] иска да отвърне на обезпокоителните и злонамерени елементи, положението на [Саудитска Арабия] няма да е добро.” Бившият министър на отбраната на Иран и член на Корпуса на пазителите на Ислямската революция, ген. Мустафа Мохамед Наджар, посъветва саудитците да приемат предупреждението на аятолах Хаменеи „на сериозно”, защото Иран е способен да даде „силен, съкрушителен” отговор на нарушенията на Саудитска Арабия.

Хасан Насралла, лидерът на ливанското движение „Хизбулла”, призова организацията на хаджа да бъде отнета от Саудитска Арабия и да бъде поверена на комитет от мюсюлмани. Председателят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, Али Шамхани, заяви, че след [„Ислямска държава”] Саудитска Арабия е нанесла най-голяма вреда на исляма.” Заместник-командирът на иранските служби за вътрешна сигурност „Басидж” и член на Корпуса на пазителите на Ислямската революция, генерал Али Фазли, коментира, че подкрепата на арабското кралство за „Ислямска държава” и други екстремистки сунитски организации е допринесла до голяма степен за трагедията в Мека. По повод на предстоящите шиитски празненства той изрази надежда, че „един ден, след падането на саудитската династия, ще можем да празнуваме празника ал-Гадир на неговото истинско място”, имайки предвид Мека, разбира се. 

Освен заради трагедията с поклонниците Иран предизвиква Саудитска Арабия и по други въпроси. На 30 септември кралството обяви, че е пленило ирански рибарски кораб, натоварен с оръжие, предназначено за бунтовниците хуси, които се бият срещу саудитската коалиция в Йемен. На следващия ден Бахрейн, близък съюзник на Рияд, заяви, че е разкрил фабрика за производство на бомби, тясно свързана с Корпуса на пазителите на Ислямската революция. Бахрейн незабавно изтегли посланика си от Техеран и обяви иранския посланик на своя територия за „персона нон грата” заради „постоянната намеса на Иран във вътрешните работи на Кралство Бахрейн… с цел да предизвика религиозен конфликт и да наложи хегемонията и контрола си.” На следващия ден Иран отвърна на удара, като изгони бахрейнския шарже д’афер (временно управляващ – бел. прев.).

Друга точка на напрежение между Иран и Саудитска Арабия, разбира се, е Сирия, където през последните няколко седмици се появи иранско-руска военна коалиция. Нейната задача е да помогне на режима на Башар ал-Асад да остане на власт и да се бие срещу бунтовниците, които Саудитска Арабия подкрепя. Смята се, че по същото време, по което руските войни самолети са започнали бомбардировките в Сирия, Иран е изпратил стотици нови бойци, които да подкрепят сухопътната офанзива, чиято цел е да върне на режима териториите, загубени в полза на поддържаните от Саудитска Арабия сили. 

Намаляване на ролята на САЩ в Близкия изток. Драматичната намеса на Русия в Сирия е опасна за саудитското кралство и по друга причина – заради нарастващото убеждение, че САЩ изоставят традиционната си роля на гарант за стабилността в Близкия изток. Тази новина е много лоша за Саудитска Арабия, чието оцеляване през последните 70 години е свързано с „Пакс Американа” (лат. Американски мир – бел. прев.). Днес поддържаният от САЩ ред се разпада пред очите на арабската монархия. Тя е принудена да гледа как Вашингтон сключва дипломатически сделки с най-големия ѝ враг в лицето на Иран и протестира много слабо срещу Русия, която се стреми да размести баланса на силите в Близкия изток. Ясно е като бял ден, че отслабването на влиянието и авторитета на САЩ в региона ще направи Саудитска Арабия по-уязвима.

Никой не е забогатял от облозите за това, кога ще настъпи крахът на саудитската династия. В продължение на десетилетия тя демонстрира, че е устойчива на всякакви политически, идеологически и военни сътресения, помели други, не толкова стабилни, режими. Да се каже, че саудитското семейство е изправено пред сериозен проблем, е леко пресилено. 

Въпреки това опасностите заслужават внимание. Регионалната обстановка е безпрецедентно враждебна. Държавите в Близкия изток се разпадат. Арабската пролет много отдавна се превърна в ислямистка зима. На границата с Арабския полуостров руско-иранският военен съюз се стреми към хегемония и по-високи цени на петрола. Америка се опитва да се дистанцира от региона и оставя след себе си обезсърчени съюзници, окуражени противници и хаос.

Както беше посочено по-горе, вътрешните предизвикателства също се множат. Въпреки всичко, е трудно, ако не и невъзможно, да предвидим дали някой от изброените проблеми ще се окаже фатален за саудитците. Ако историята може да ни послужи за пример, вероятно няма. Навярно все още се намираме в етап, в който всичко е поправимо посредством вземането на правилни решения. 

Рискът да се случи най-лошото може да е малък, но интересите на САЩ могат да бъдат толкова сериозно засегнати, че Вашингтон не бива да го игнорира. Колкото и лошо да е положението в региона в момента, то е бледо копие на онова, което ще се случи, ако в Саудитска Арабия настъпи крах. 

Въпреки че в краткосрочен план САЩ не могат да направят много, за да помогнат на кралството да се справи с вътрешните си проблеми, те със сигурност имат ресурсите да неутрализират някои от външните заплахи за Саудитска Арабия. Това е относителното предимството на САЩ – способността ни да си осигуряваме лоялността на стратегическите партньори чрез даване на гаранции за тяхната сигурност, както и нашата решимост да поддържаме регионална мрежа от сили, които са благосклонни към САЩ и приятелите ни, като в същото време сдържаме общите врагове. 

Именно в тази роля администрацията на Обама се провали катастрофално или по-точно – отказа да я изпълни – през последните няколко години. Вместо това, САЩ подкопаха доверието у и без това отслабените си партньори, докато в същото време подхранваха амбициите и стимулираха агресията на техните най-големи врагове.

Въпросът сега е дали администрацията на Обама е способна да възстанови геополитическата бъркотия, която забърка. Осъзнава ли тя изобщо дестабилизацията, която предизвика с преднамереното си решение да сложи край на „Пакс Американа” в Близкия изток? Разбра ли най-накрая, че онова, което замества водещите позиции на САЩ в региона, не е някакво добродетелно равновесие или баланс на силите между местните съперници, а ескалиращо насилие, екстремизъм и хаос? Има ли представа как ще изгради наново стратегическите партньорства, които политиката ѝ подкопа из основи и предизвика цунами от хаос, който заплашва да погълне региона, а заедно с него – и американските интереси?

За съжаление няма нито една причина да смятаме, че отговорът на който и да било от тези въпроси е „да”. Това означава, че рисковете ще стават все по-големи на фона на другите бедствия, които президентът Обама ще остави на своя наследник. Към тях може да се добави още едно – все по-нестабилната и опасна обстановка в Саудитска Арабия – най-големият износител на петрол в света, държавата, в която се намират двете най-свещени за мюсюлманите места и която е пълна почти поравно с американско оръжие и уахабити.  

 

Източник: http://foreignpolicy.com