Защо Стивън Харпър* трябва сам да се арестува?

Анализи и коментари

И докато се занимава с „варварските културни практики”, може да прати в затвора и останалите западни лидери, които от години малтретират ислямския свят

Стивън Харпър да не се е побъркал? Забравете за пътуването му до Ерусалим миналата година, когато канадският министър-председател заяви, че критиките срещу Израел са „маска”, която прикрива антисемитски убеждения. Не обръщайте внимание и на тоталния му провал да върне у дома канадския журналист от „ал-Джазира” Мохамед Фахми, на когото египетското правителство позволи да обжалва присъдата си, за да му даде възможност да замине за държавата, чието гражданство е придобил по натурализация. Оставете настрана и твърденията му в стил „Тони Блеър”, че ислямистите, които убиха канадските войници, нямат нищо, ама абсолютно нищо общо с неговото решение да изпрати канадските изтребители Ф-18 срещу терористичната организация „Ислямска държава”.

Печат

 

Сега Харпър, мъжът с момчешко изражение, който заради произраелската си политика спокойно може да си осигури място в Кнесета, е на път да внесе в канадския парламент един наистина ексцентричен закон. Той се казва (моля читателите да повторят няколко пъти заглавието му, за да не си помислят, че вече е 1 април) Закон за нулева толерантност спрямо варварските културни практики. Точно така, когато за първи път прочетох израза „закон за варварските културни практики”, си помислих, че това със сигурност е шега, реплика от сериала „Теория за големия взрив” или сатирична драма по Канал 4 за първия мандат на Найджъл Фарадж като премиер. 

Но не е. Истина е. Нека бързо да обясня, че „варварските културни практики”, за които става дума, са полигамията, домашното насилие „на база родов пол”, „убийствата в името на честта”, принуждаването на деца под 16-годишна възраст да напускат Канада с цел брак в чужбина. Аз нямам проблем с подобен закон, разбира се. Повечето канадци също нямат.

Аз също така съм против нахлуването в чужди държави, колонизацията на чужди земи, „симулираното удавяне”, бомбардирането на сватби и спускането на ракети от безпилотни самолети в селата във Вазиристан. Но не това са „варварските културни практики”, които Харпър има предвид. 

Странното на „варварството”, за което той си мисли, е, че тези „практики” вече са забранени от канадските закони, а употребата на самата дума „култура” е интересна, защото след атаките в тунизийския музей „Ислямска държава” определи „културата” за грях.

Въпреки че полигамията е незаконна в Канада, е странно как мормоните в Британска Колумбия, които имат по няколко жени, остават незасегнати от новото законодателство. Канадците бяха леко изненадани, когато разбраха от правителството си миналата седмица, че в страната живеят стотици техни сънародници, които практикуват полигамия. А що се отнася до „убийствата в името на честта” – убийството си е убийство – в Канада, Великобритания, САЩ и почти навсякъде другаде по света.

Не, проблемът с този уникален закон, който канадските депутати ще обсъждат отново днес, е, че той не е по предложение на изключително способния министър на правосъдието Питър Маккей, а идва – да, точно така – от министъра по гражданството и имиграцията. Това не е ли странно?

Момчето, което отговаря за имиграционните политики на Канада, се казва Кристофър Александър. Той самият е много „културен” политик, учил в Университета Макгил и Оксфорд, бивш посланик в Афганистан, където полигамията, „убийствата в името на честта” и браковете между деца са доста популярни. Да не говорим за корупцията в афганистанското правителство, мъченията, извършвани от афганистанската полиция, безпилотните самолети и всичко останало.

В действителност новият канадски закон е предназначен за чужденците, и по-специално – за мюсюлманите. Така че мормоните от Британска Колумбия нямат от какво да се притесняват, защото Законът за нулева толерантност спрямо варварските културни практики (Закон Ц-7) – нека не спираме да повтаряме това странно име – пробутва темата за „чуждестранното варварство”, както се изрази колумнистът на „Торонто стар” Томас Уолкъм.

Новият нормативен акт поставя акцент не върху самите престъпления, а върху онези, свързани с мюсюлманите. Оттам и шашмата на канадското правителство, че законът е срещу варварските „традиции”. А, както знаем, мюсюлманите от векове са познати в западните песни и легенди със своите хареми, многобройни съпруги и неуважението към жените. 

В действителност много неща в арабските общества не са наред. В „Индипендънт” съм писал многократно за този бич, наречен „убийство в името на честта” – избиването на млади жени, които отказват да сключат уредени бракове или да участват в актове на кръвосмешение. Негови жертви стават и жени, за които дори само се говори, че са се държали „неморално” (например са се обадили по телефона на някой мъж) в Кюрдистан, Афганистан, Турция, Пакистан, „Палестина”, Йордания и Египет.

Научих от някои неправителствени организации, че на глава от населението случаите на „убийства в името на честта” може да се окажат най-много в християнските общности в Египет и Йордания. Но това ще го забравим за момент, защото можете да сте сигурни, че християните не са сред мишените на Кристофър Александър.

Другото странно нещо е, че изразът „варварски” присъства в речника на терористичната организация „Ислямска държава” и се отнася за чужденци, които бомбардират държави с преобладаващо мюсюлманско население. Сещам се, че за последните 42 години в тази категория попадат американските бомбардировки над Афганистан, Ирак, Сирия, Ливан, Сомалия, Йемен и Либия. Изразът се използва и за държави, които тайно подкрепят окупацията и кражбата на земите на арабите мюсюлмани. Подобни действия са извършвани от онази държава, чиито критици рискуват да бъдат наречени от Стивън Харпър „антисемити”. 

Можете да сте сигурни, че колкото и да се гневи срещу варварските практики на „Ислямска държава” и канадските мюсюлмани, този министър-председател няма да каже и дума по повод един дребен скандал, който иначе сигурно доста го притеснява: обвинението на Турция, че агент на сирийското разузнаване, за когото се предполага, че е помогнал на три момичета от британски произход да преминат в контролираните от „Ислямска държава” части на Сирия, е работил и със служители на канадското разузнаване. Според Турция те са оперирали от канадското посолство в Аман, където канадският посланик е избран лично от гореспоменатия Стивън Харпър, защото е негов бивш доверен бодигард.

Не заемам страната на турската полиция, която ме депортира от страната си през 1991 г., след като заварих турски войници да крадат одеяла и храна от иракските бежанци. Говори се обаче, че техните компютри показват, че предполагаемият канадски шпионин – някой си господин Рашид – е влязъл със сирийски паспорт в Турция 33 пъти и е пътувал също така до Канада.

Според правителствени „източници” от Отава човекът не работи за Канадската служба за разузнаване и сигурност (КСРС). Официално обаче и канадското разузнаване, и Кралската канадска конна полиция – хората, които винаги „хващат виновника”, и от кабинета на Харпър са отказали коментар. 

Вестник „Отава ситизън” обръща внимание на друг закон на министър-председателя – „Ц-44”. Той ще позволи на канадските съдии да одобряват операции на КСРС в чужбина „с цел разследване на заплахи за сигурността” на Канада, „без да се зачита който и да било друг закон, включително и такъв на чужда държава…”

 

Много поводи за размисъл. Но проблемът е в досадните канадски мюсюлмани и мюсюлманите, пребиваващи на територията на Канада. Те са виновни и те са възприели „варварските културни практики”. Това със сигурност говори страшно много за канадските политически и културни практики на Харпър.

* Стивън Харпър е министър-председателят на Канада

Източник: http://www.independent.co.uk