Конфликтът между Хизбулла и Израел без правила за бойните действия

Анализи и коментари

Навлиза ли Близкоизточният конфликт в нов етап? Какво означава промяната на правилата за бойните действия срещу Израел? Отговорите на тези въпроси са важни, особено в момент, когато ситуацията в региона се променя и става все по-опасна и деликатна.

Печат

Балансът на силите в света и в Близкия изток е нарушено от 1990 г. насам. Една част от страните възприемат линията на съпротивата* и на твърдото противопоставяне и не се поддават на промените. Те формират своеобразен съюз помежду си, като отказват да приемат наложеното статукво и отстояват правата си. Израз на възприетата идеология на съпротивата е все по-твърдото противопоставяне на Израел. След люти битки, благодарение на него, страната е изгонена от по-голяма част от Южен Ливан през 2000 г. Това е първата арабска територия, освободена със силата на оръжието. Отново благодарение на съпротивата Израел е принуден през 2005 г. да напусне Газа Това е първата палестинска територия, отнета от окупатора – отново със силата на оръжието.

През 2006 г. Израел се опитва да сложи край на успехите на съпротивата в Ливан, за да не послужат те за пример и на другите страни, които водят борба срещу него. Войната от 2006 г. обаче завършва с поражение за Израел, който отново е победен от съпротивата, начело на която стои Хизбулла, подкрепян безусловно от Сирия и Иран. И двете държави водят политика на противопоставяне спрямо Израел и с течение на времето оформят т.нар. Ос на съпротивата. В нея участват в пълен обем три страни – Иран, Сирия и Хизбулла и частично (в зависимост от възможностите и реалните действия) – някои от палестинските организации, които водят въоръжена борба срещу Израел.

Формирането на тази тристранна ос е оповестено публично по хитър начин през 2010 г. чрез снимка, направена в Президентския дворец в Дамаск, на която се виждат сирийският президент, иранският президент и генералният секретар на Хизбулла. Тази снимка представлява своеобразна декларация, с която се обявява раждането на нов стратегически проект, който ще играе важна роля в събитията и съдбата на Близкия изток.

Реакциите на снимката варират от пълно безразличие до концентрирано внимание. Израел и САЩ са сред държавите, които го приемат най-сериозно и най-много се страхуват от това, какво ще последва. По-късно става ясно, че те са изготвили планове и стратегии как да разрушат Оста и да неутрализират и парализират действията й. Всички техни разработки се сблъскват с действителността и с установените правила за бойните действия между Израел от една страна и Сирия и Ливан )и по-специално ислямската съпротива на Хизбулла) – от друга. В Сирия тези правила се затвърждават последователно от 1974 г. насам, а Ливан се установяват постепенно, като последният документ в тази насока е резолюция 1701 (приета от Съвета за сигурност на ООН, б.пр.) след израелската агресия срещу Ливан през 2006 г.

Преди да разгледаме темата, ни се струва важно да дефинираме какво означава изразът „правила за бойните действия”, за да е ясно в какъв смисъл се използва. При някои войни и въоръжени сблъсъци огънят между участниците в тях спира за известно време, без конфликтът да е приключил и без която и да било от страните да е победила другата, нито да я е отстранила от бойното поле или да я е заставила да капитулира. В такива случаи между воюващите страни трябва да бъдат установени правила, които да регулират действията им, така че да не се стигне до подновяване на огъня, без целта на която и от двете страни да е избухването на война и преминаването към открити бойни действия. 

Правилата за бойните действия са съвкупност от правила, които определят географските очертания, в които страните оперират и се движат, срока, в който атакуваната страна ще отвърне на удара, мащаба на отговора, използваните средства и накрая – признат и от двете страни правен източник, на който те да се позоват, ако възникнат спорове и разногласия по отношение прилагането на тези правила. Накратко казано, правилата за бойните действия включват четири елемента: място, време, средство и признат и от двете страни правен източник.

Ще се отнася до последния елемент, резолюции 242, 338 (на Съвета за сигурност на ООН, б.пр.) и Споразумението за спиране на бойните действия в окупираните Голански възвишения, подписано под егидата на ООН (през 1974 г. между Сирия и Израел в Женева, б.пр.), са документите, които определят как се прилагат правилата за бойните действия. Съгласно тях се създава буферна зона, в която са разположени силите на ООН УНДОФ. На двете страни се налага да се въздържат от каквато и да било военна дейност както в тази зона, така и във вътрешността на територията на всяка от тях. Взема се също така решението Сирия да търси политически средства да си върне окупираната част от Голанските възвишения. Разбира се, тези договорености не накърняват законното право на самозащита на всяка от страните, гарантирано от действащите международни норми.

В Ливан правилата за бойни действия са закрепени от резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, съгласно чиито разпоредби двете страни прекратяват огъня по границата, която разделя страната и окупираната от Израел Палестина (т.нар. Синя линия). Мисията на ООН УНИФИЛ поема задачата по наблюдението и прилагането на резолюция 1701, а генералният секретар на ООН е натоварен да търси политическо решение на въпроса с окупираните от Израел Ферми „Шебаа”. Те се намират на ливанска територия, но мисията на ООН не носи отговорност за тях. Ливан, от своя страна, си запазва правото да си върне тези земи по военен път.

За периода 1974-2013 г. Израел зачита споменатите правила за бойни действия, установени от Споразумението за разделяне на сирийските и израелските сили в Голанските възвишения. Ситуацията в Ливан е различна. Там Израел се възползва от позициите на политическите сили, които по един или друг начин оказват натиск върху съпротивата (т.е. върху Хизбулла, б.пр.) и опитват да я ограничат. Той не спазва резолюция 1701 и постоянно нарушава въздушния суверенитет на Ливан, извършва нахлувания по суша, когато му скимне и се държи така, сякаш правилата за бойните действия трябва да бъдат спазвани само от съпротивата.

Близо две години след като „арабският пожар” застига Сирия, която става обект на чуждестранна агресия, Израел решава, че е дошъл моментът да се освободи от оковите на споразумението от 1974 г. и може открито да нападне северната си съседка. Той смята, че ще приложи плана за разрушаването на Оста на съпротивата, като унищожи първо Сирия.

Въздушната агресия на Израел над околностите на Дамаск през януари 2013 г. е първият явен знак за намерението му да не спазва повече споменатото споразумение. Отговорът на Сирия е стратегически: тя отваря Голанските възвишения са силите на народната съпротива и по този начин поставя началото на нов етап в конфликта с Израел.

Решението на арабската страна да прибегне отново до военни действия не е само на думи. Всички участници в Оста на съпротивата се заемат да го приложат на практика – всеки според местоположението и възможностите си. За по-малко от година сирийската народна съпротива разполага силите си на терен и се подготвя да поднови военните действия. С това зачестяват и нападенията от страна на Израел. По отношение на Сирия той разработва същата стратегия, която преди това е приложил в Ливан, а именно „стратегията на пояса на сигурността и съюзническата армия”. Зоната за сигурност се създава в Голанските възвишения, а клонът на „ал-Каида” в Сирия – Фронтът „ан-Нусра” – е привлечен постепенно да сътрудничи на Израел и да се превърне в негова съюзническа войска по подобие на Армията на Антоан Лахад в Ливан (известна още като „Южноливанската армия”) по време на гражданската война в страната.

Така Голанските възвишения се превръщат в поле на сблъсъка между Израел и Оста на съпротивата, която вижда удобен случай да освободи Голан със силата на оръжието и това да е продължение на успеха вътре в Сирия, където опитите държавата да бъде разрушена завършват с провал.

Израел осъзнава, че този неуспех ще доведе до истинска стратегическа катастрофа за него, затова веднага подготвя спасителен план, който включва бързи пробиви по суша и по въздух първо в Голан,а след това и навътре в Сирия. Целта е да се даде възможност на бойците от Фронта „ан-Нусра” да достигнат до Дамаск, да преобърнат хода на събитията и да пренаредят силите, така че да убедят САЩ, че разрушаването на Сирия не е невъзможно. 

Оста на съпротивата следи внимателно плановете на Израел, затова продължава дейността си в Голан съгласно разработената стратегия за освобождаването на територията с въоръжена борба и съхраняването на военните й постижения. В опит да осуети действията на съпротивата, Израел убива група нейни висши съветници. Това е предпоследната стъпка към окончателната промяна на правилата за бойни действия, а заедно с тях – и на установения между Израел и Хизбулла баланс на силите в политиката на сдържането. 

Оста на съпротивата отговоря с добре подготвена гръмка операция във Фермите „Шебаа” и обявява, че се стои зад всички предишни свои решения, което се вижда ясно от последната реч на генералния секретар на Хизбулла Хасан Насралла. Той заявява, че валидните до този момент правила за бойните действия отпадат, след като самият Израел ги е отменил и не зачита никакви норми, нито разпоредбите на подписаните споразумения, нито резолюциите на ООН. Това автоматично означава, че Съпротивата също се освобождава от задължението да ги спазва и тя е тази, която от тук нататък ще чертае геополитическата карта на Близкия изток и ще гарантира сигурността на своите членове и структури. Съпротивата няма повече да стои с вързани ръце, докато Израел постъпва както си пожелае, без да спазва каквито и да било правила. С това се поставя началото на нов етап от конфликта с Израел, който се характеризира със следните особености:

-конфликтът е отворен във времето и мястото, не се ограничава от политически или правни аргументи, нито от какъвто и да било натиск. Съпротивата е свободна да избира сама средствата на борба и целите, които да атакува. В конфликта ще участват всички членове на Оста и в случай че Израел извърши нападение над който и да било от тях, цялата Ос ще има право да отговори. Въпросите от рода на това, какво прави Хизбулла в Сирия или защо Иран не е отговорил лично на израелската агресия, вече не са актуални;

-започва нов етап, който Израел се опитва да предотврати още от 1949 г., когато са подписани примирията с всяка от държавите, участвали в първата Арабо-израелска война (1948-49 г., б. пр.). Сега вече нещата са на мястото си. Развитието на събитията потвърждава, че Израел е агресивна държава. Държавите от региона имат право да отговорят на неговата агресия, без да са възпирани от каквито и да било ограничения, освен от моралните и хуманните правила, които сами си налагат.

Дали новият етап ще е и последният, който ще промени изцяло картината в Близкия изток? По-скоро да.

*Съпротива срещу израелската окупация

Източник: http://www.elnashra.com