Убийството на Усама бен Ладен

Анализи и коментари

В статия за британското списание London Review of Books американският разследващ журналист Сиймур Хърш предлага своя версия за събитията около убийството на бившия ръководител на световната терористична мрежа „ал-Каида” – Усама бен Ладен. Откритията на ветерана в професията и носител на „Пулицър” се различават значително от официалната история, разпространена и поддържана от американското правителство.

Печат

Авторът припомня, че времето, в което е убит Бен Ладен – май 2011 г., съвпада със средата на първия мандат на Барак Обама. Според Хърш ликвидирането на терориста, извършено от американски спецчасти по време на нощно нападение над затворен комплекс в Аботабад в Пакистан, повлиява значително демократът да бъде преизбран през 2012 г.

Подробният разказ на журналиста разкрива някои от най-интересните моменти около секретната мисия: как американците разкриват местонахождението на Бен Ладен, каква е ролята на пакистанското разузнаване, как протича самата операция и какво се случва с трупа на един от най-търсените джихадисти на планетата. 

По думите на Хърш „най-нахалната от всички лъжи”, които съпътстват официално тиражираната версия, е, че двамата най-високопоставени военни ръководители в Пакистан – ген. Ашфак Парвез Каяни – началникът на отбраната, и ген. Ахмед Шуджа Паша – генералният директор на пакистанското разузнаване, никога не са имали информация за плановете на Вашингтон. 

Историята на американския журналист е написана след разговори с източници от специалните служби на Пакистан и САЩ. Един от тях е пенсионираният ген. Асад Дуррани, който е начело на пакистанското разузнаване в началото на 90-те години и през февруари дава интервю за „ал-Джазира”, където обяснява, че е „твърде възможно” висшето ръководство на службата да не е знаело къде се крие Бен Ладен, „но е по-вероятно те да са знаели”. Най-важният американски информатор е пенсиониран разузнавач, който е запознат с първоначалните данни за местонахождението на Бен Ладен в Аботабад и е в течение на много аспекти от подготовката на „тюлените” за операцията. 

Противно на твърденията, че САЩ научават къде е Бен Ладен от куриер, когото успяват да проследят, всичко започва от една къртица. През август 2010 г. бивш високопоставен пакистански разузнавач влиза в контакт с Джонатан Банк – резидент на ЦРУ в американското посолство в Исламабад. Шпионинът предлага да разкаже къде се намира Усама бен Ладен в замяна на наградата от 25 млн. долара, предложена от Вашингтон през 2001 г.

Първоначално американците крият от пакистанците какво знаят. „Опасенията бяха, че ако се разкриеше източникът, самите пакистанци щяха да преместят Бен Ладен на друго място, така че много малко хора знаеха кой е информаторът и каква е неговата история”, обяснява пред Хърш пенсионираният американски разузнавач. „Първата задача на ЦРУ беше да провери качеството на информацията.” – допълва той.

Комплексът е подложен на сателитно наблюдение. Американското разузнаване наема къща в Аботабад, която използва като база за наблюдение, и настанява там пакистанци и чужденци. По-късно тя е използвана за място за срещи с пакистанските тайни служби. Къщата с нищо не буди подозрения, защото Аботабад е ваканционно селище и много жилища са наемани за кратък период от време. Изготвен е също така и психологически портрет на информатора. Хърш обяснява, че той, заедно със семейството си, е изведен от Пакистан и е настанен някъде около Вашингтон, а в момента работи като консултант за ЦРУ.

През октомври 2010 г. Обама е информиран за находката. Отговорът му е предпазлив. Държавният глава настоява за доказателство, че настина става дума за Бен Ладен. Ръководството на ЦРУ смята, че ще може да го осигури, ако се сдобие в ДНК проби и убеди президента, че нощно нападение по комплекса не крие никакви рискове. Единственият начин да се постигнат и двете неща, по думите на пенсионирания разузнавач, „е като се включат пакистанците в операцията.”

През есента на 2010 г. САЩ продължават да си мълчат за къртицата, а Каяни и Паша продължават да твърдят пред американските си колеги, че нямат информация за местонахождението на Бен Ладен. Информаторът казва на Банк, че лидерът на „ал-Каида” е много болен (дори „инвалид”) и че малко след като е затворен в комплекса в Аботабад, там е бил изпратен Амир Азиз – лекар и майор в пакистанската армия, който да се грижи за лечението му. 

Пенсионираният американски разузнавач обяснява пред Сиймур Хърш, че за САЩ не е никак трудно да накарат пакистанците да им сътрудничат, защото последните са искали да запазят сериозната военна помощ, давана от Вашингтон. Сериозна част от нея са средства за борба с тероризма – бронирани лимузини, лична охрана и жилища за ръководството на пакистанското разузнаване, а също и някои „лични стимули”. Информаторът на журналиста допълва: „Казахме им, че ще разгласим новината, че държат Бен Ладен в задния си двор. Знаехме, че на приятелите и враговете им…” – талибаните и джихадистките групи в Пакистан и Афганистан – „…няма да им хареса.”

На този първоначален етап повод за притеснение е Саудитска Арабия, която финансира разходите за Бен Ладен от момента на залавянето му от пакистанците. „Саудитците не искаха ние да разбираме, че той е при тях, защото беше саудитец, затова казаха на пакистанците да го държат настрана. Те се страхуваха, че ако знаехме, щяхме да окажем натиск върху тях лидерът на „ал-Каида” да започне да ни дава информация за онова, което саудитците правеха с организацията. И хвърляха пари да опазят тайната. Доста пари. Пакистанците на свой ред бяха притеснени, че саудитците ще издадат, че Бен Ладен е в Аботабад. Опасенията бяха, че ако САЩ разберяха за него от Рияд, Адът щеше да се стовари на земята.” – разказва американският източник от специалните служби. 

Авторът обяснява, че въпреки непрестанните препирни в публичното пространство американските и пакистанските служби от десетилетия си сътрудничат тясно в борбата срещу тероризма в Южна Азия. Те непрекъснато обменят информация, която се използва за атаките с безпилотни самолети, и работят съвместно по секретни операции.  Във Вашингтон разбират, че чрез добрите отношения с талибаните в Афганистан пакистанските тайни служби целят да балансират индийското влияние в Кабул. Освен това на талибаните се гледа като на източник на джихадистки маси, които ще застанат на страната на Пакистан при евентуален конфликт с Индия за Кашмир. Пакистанците осъзнават също така, че най-силната им карта срещу евентуална агресия на Делхи са добрите им отношения със САЩ.

Подобно на всички останали резиденти на ЦРУ, Банк работи под прикритие, на което, обаче, се слага край през декември 2010 г., когато е обвинен публично в убийство. Делото срещу него е заведено от Карим Хан, пакистански журналист, чийто син и брат, според публикации в местните медии, са убити при удар на американски безпилотен самолет. Споменаването на името на Банк е нарушение на дипломатическия протокол от страна на пакистанските власти и привлича общественото внимание към него – положение, което по принцип се избягва при секретните служители. Има сериозни подозрения, че пакистанското разузнаване е замесено в изтичането на името на Банк към Хан. Говори се, че тази постъпка е отговор на дело, заведено в Ню Йорк срещу ръководители в пакистанското разузнаване във връзка с терористичните атаки в Мумбай през 2008 г. Банк веднага е отзован. Случката с него е използвана за застраховка от страна на пакистанските тайни служби, в случай че историята с Бен Ладен и тяхната роля излязат наяве.

По-нататък в своята статия Сиймур Хърш се спира на самата операция по ликвидирането на саудитския терорист и несъответствията между неговите разкрития и официално оповестената информация.

Затвореният комплекс, в който живее Бен Ладен, се намира на по-малко от 3 км от Пакистанската военна академия, а командването на батальон на пакистанската армия е на около километър и половина. Аботабад е на по-малко от 15 минути с хеликоптер е „Тарбела Гази” – важна база на пакистанското разузнаване, използвана за секретните му операции. Там са обучавани и охранителите на пакистанското ядрено оръжие.

Организаторите на операцията се обръщат към Каяни и Паша, които нареждат на Азиз да достави проби с ДНК на Бен Ладен. Пенсионираният американски разузнавач казва пред Хърш, че лекарят е получил част от обещаните 25 млн. долара, защото ДНК пробата доказва по категоричен начин, че човекът в Аботабад е Бен Ладен. По-късно в показанията си пред пакистанската комисия, разследваща нападението срещу бившия лидер на „ал-Каида”, Азиз свидетелства, че е видял атаката, но не е знаел кой живее в комплекса и му е било наредено от висшестоящ командир да стои настрана.

Към януари 2011 г. САЩ вече са започнали да намаляват помощта си за Пакистан. Доставката на 18 нови самолета Ф-16 е забавена, плащанията „под масата” за някои висши пакистански ръководители също са преустановени. „Паша получи обещания, че тя ще бъде възстановена, а ние – че по време на мисията пакистанците няма да пречат.” – коментира пенсионираният американски разузнавач. 

Шефът на пакистанското разузнаване обяснява защо е пазил толкова дълго тайната за местонахождението на Бен Ладен. Саудитецът е използван като средство срещу талибаните и „ал-Каида” в Афганистан и Пакистан, за да не извършват операции, които противоречат на пакистанските интереси. За всички е ясно, че ако се разкрие, че Исламабад е предал лидера на „ал-Каида” на американците, последиците ще се сериозни.

Пакистанец с близки контакти с висшето ръководство на разузнаването казва пред Хърш, че пакистанското разузнаване е променило позицията си не заради лични облаги, а за да бъде възстановена американската финансова помощ. По думите му, САЩ са заплашили, че ще ги „уморят от глад”, ако не се съгласят. 

Паша и Каяни поемат задачата да гарантират, че армията и военно-въздушни сили няма да проследят или атакуват американските хеликоптери, които ще бъдат използвани по време на мисията.  

Хърш разказва, че когато американските командоси нахлуват в комплекса, Бен Ладен не се крие зад съпругата си, каквато е официалната версия, целяща да го дискредитира пред последователите му. Той не размахва оръжие и спецчастите не го убиват при самозащита, както твърди Белият дом, с цел да обезсили обвиненията на онези, които оспорват законността на програмата за точкови убийства на американското правителство. Въпреки коментари на участвалите в мисията, които показват обратното, САЩ поддържат версията, че ако е имало възможност, Бен Ладен е щял да бъде пленен жив.  

Според автора е лъжа, че на място са убити и предполагаемият куриер и брат му (теза, зад която стои и пакистанското разузнаване, от което агенция „Ройтерс” твърди, че е купила техни снимки). Хърш обяснява, че ролята на „куриера” е важна, за да се създаде впечатление, че към момента на мисията Бен Ладен все още е от оперативна важност за мрежата на „ал-Каида”и че в затворения комплекс, където живее, непрекъснато идват и си отиват хора с юесбита и инструкции. Друг подозрителен факт е съобщението, че „тюлените” откриват истинско съкровище от материали на терористичната група – най-голямото в историята – защото те не са обучени да четат и разпознават подобна литература.

Според Хърш историята, че тялото на Бен Ладен е погребано в морето, също е измислица на американското правителство. Когато журналисти подават молби за достъп до снимките от самолетоносача „Карл Винсън”, от който се предполага, че е изхвърлено тялото, те са снети от всички военни компютри и са прехвърлени в базата данни на ЦРУ, за да не попаднат под обсега на Закона за достъп до информация. Разкритията на ветерана в разследванията показват, че част от тленните останки на един от най-влиятелните джихадисти на всички времена са разпилени над планините Хиндукуш.

Източник: http://www.lrb.co.uk/v37/n10/seymour-m-hersh/the-killing-of-osama-bin-laden