Политическия курс на Иран при новия президент Ахмадинеджат

Анализи и коментари

Политическото ръководство на Ислямска република Иран е конфигурирано на базата на върховенството на най-висшия религиозен авторитет в страната – понастоящем това е аятолах Хаменей. Върховният водач на иранската революция е политическата фигура, която определя вътрешно и външнополитическия курс на Иран. Конституцията на страната му предоставя изключителни правомощия и това поставя президента на Републиката в подчинена позиция спрямо него. 

Печат

 

Политическата власт в Иран се поделя между две институции - Съвета  за защита на конституцията  и Дирекцията за защита на държавните интереси. Те се контролират от върховния водач на иранската революция. Поради тази причина правомощията на иранския президент са ограничени от властта на аятолаха и имат напълно изпълнителен характер.

 

Второто нещо, което би трябвало да споменем, е съществуващият разнобой между консерватори и реформатори. Реформисткото течение в Иран настоява за ограничаването на прерогативите на върховния водач на революцията. Наред с това, реформаторите имат по- либерален подход по отношение взаимодействието на ислямската република с останалата част от света и в частност със Запада. По отношение на политиката и стратегическите интереси, двете течения имат много общо в позициите си, въпреки силното влияние на консерваторите в двете основни институции в Иран. Върховният водач аятолах Али Хаменей назначи начело на Съвета за защита на националните интереси - институцията с най-голяма роля при формирането на иранската политика, известния със своя прагматизъм и либерализъм Хамиши Рафсанджани. Това доказва всъщност, че конфликтът между консерватори и реформатори се корени в методите за разрешаване на проблемите, свързани с вътрешнополитическата обстановка. Това до известна степен на свой ред води след себе си разногласия и по отношение на външната политика.

 

Новият президент на Иран Махмуд Ахмадинеджат е изправен пред три основни проблема:

Първият е свързан с вътрешната обстановка в страната. Този въпрос е повод за все по-големи противоречия между консерватори и реформатори. Почти сигурно е, че Ахмадинеджат ще прибегне до същите действия от времето, когато бе кмет на Техеран. По време на мандата му жизненият стандарт на населението на столицата се подобри значително. Наред с това обаче бе обявена война на всички прояви на културно отваряне към Запада, като се започне с интернет и се стигне до билбордовете с лика на Дейвид Бекъм. В същото време изискванията към облеклото на жените станаха още по-строги. Тези мерки бяха възприети от реформаторите като истинска катастрофа и посегателство върху свободата на личността. Що се отнася до икономическата платформа на Ахмадинеджат, то тя и до днес не е особено ясна. След като официално бе обявена победата му, Ахмадинеджат излезе с декларация, в която се казваше, че задачата му ще бъде изграждането на силно напреднало съвременно общество, което обаче да се придържа към ислямските си корени и традиции.

 

Вторият проблем пред новия президент на Иран е ядрената програма на страната и международния натиск, свързан с нея. Много наблюдатели са на мнение, че Ахмадинеджат няма да прави отстъпки по този въпрос. Той заяви, че ядреното оръжие “няма допирни точки с културата и ислямските ни убеждения”, както и подчерта, че “Иран няма да се откаже от правата си под империалистическия натиск”. По време на преговорите с Европейския съюз той заяви още, че Иран ще използва оръжие за “защита на правата на иранския народ”. Поради всичко казано дотук не се очаква Иран да се придържа към безкомпромисна политика, особено като се има предвид факта, че преговорите с Европейския съюз започнаха в присъствието на върховния водач и той даде подкрепата си за подобна инициатива.

Отношенията между САЩ и Иран са труден за разрешаване проблем, по който надали ще има напредък в рамките на мандата на Ахмадинеджат. За никого не е тайна крайната позиция на консерваторите. Тук обаче трябва да се направи разграничение между културните връзки и социалното отваряне, от една страна, и политическите отношения и интересите от двустранното сътрудничество, от друга. Двата лагера имат съществени разногласия по отношение на културните връзки и отварянето на обществото към Америка, но в сферата на политическите отношения ситуацията търпи промяна. Реформаторите и консерваторите се придържат към един и същи политически курс в тази насока. И двете страни се стремят да обезпечат интересите на Иран, пък било то и посредством съюз с “Големия дявол”, както наричат САЩ. Това твърдение се потвърждава и от изказванията на Ахмадинеджат преди да бъде обявена победата му. Тогава той заяви: “Отношенията ни с Америка не са разрешение на проблемите ни ... Ислямска република Иран не се страхува да възобнови отношенията си с Америка ... но как точно ще стане това? Най-напред е нужно да се проучи ситуацията, за да не се окаже, че подобна стъпка е в ущърб на иранската умма и особения й статут.” Тук се вижда ясно, че Ахмадинеджат не е против поддържане на връзки със САЩ, но единствено при условие, че това няма да се окаже пагубно за иранските обществени и културни ценности.