Как Херцел продаде арменците

Анализи и коментари

Основателят на ционисткото движение подкрепя жестокия османски султан срещу арменците, тъй като вярва, че той ще продаде Палестина на евреите

 

Професорът по история на образованието и културата и преподавател в Еврейския университет в Ерусалим Рахел Елбойм-Дрор проследява в свой материал ловката дипломатическа игра на един от бащите на ционизма – Теодор Херцел, с Османската империя във връзка с геноцида над арменците.

Печат

Авторът разказва, че техният въпрос занимава ционисткото движение още преди да бъде свикан неговият първи конгрес. Вниманието му е привлечено от масовото убийство на арменци, извършено от османотурците в средата на 90-те години на XIX век. Тогава Херцел разработва стратегия, която се базира на принципа на размяната – евреите ще платят огромния дълг на Османската империя, а в замяна на това ще придобият Палестина, където ще изградят еврейска държава със съгласието на по-големите държави. 

„Вместо да даваш на султана пари, му осигури политическа подкрепа по арменския въпрос. Той ще ти бъде благодарен и ще приеме предложението ти, или поне частично.”, така съветва Херцел неговият дипломатически агент Филип Михаел Невлински (който е съветник и на султана). 

Професор Елбойм-Дрор се спира на международната обстановка по това време – християнските страни от Стария континент отправят редица критики срещу убийството на арменските християни от ръцете на мюсюлмани. Комитети в подкрепа на подложените на терор са основани на няколко места, а Европа предлага убежище на водачите на арменското въстание. При така създадената ситуация за Османската империя започва да става все по-трудно да получава заеми от европейските банки.

Авторът описва как Херцел се възползва от обстановката. Той веднага приема съвета на своя дипломат, защото смята, че трябва да опита с всички възможни средства да ускори създаването на еврейска държава. Основоположникът на ционизма се съгласява да послужи като инструмент на султана и се заема със задачата да убеди водачите на арменското въстание, че ако се предадат на османския владетел, той ще изпълни част от исканията им. Херцел се опитва също така да покаже на Запада, че Турция всъщност не е толкова жестока, а просто не е имала друг избор при потушаването на арменското въстание, както и че е съгласна на примирие и на уреждане на въпроса с политически средства. След дълги усилия, на 17 май 1901 г. той се среща със султана.

Професор Елбойм-Дрор обяснява какви са мотивите на Абдул Хамид II да се обърне към ционисткия активист – султанът се надява, че като известен журналист Херцел ще може да промени негативния имидж на империята. Той организира мащабна кампания и влиза в ролята на посредник на мира, за да угоди на османския владетел. Херцел установява връзка и провежда тайни срещи с арменските въстаници в опит да ги накара да спрат насилието. Те, обаче, не вярват нито в неговата искреност, нито на обещанията на султана. Ционисткият политически активист използва активно и дипломатическите канали с Европа, които познава много добре.

Типично в негов стил, той не се консултира с други лидери на движението и пази действията си в тайна. Тъй като, все пак, има нужда от известна помощ, Херцел пише до Макс Нордау, когото също се опитва да привлече за каузата. Нордау му отговаря с телеграма от една дума: „Не.” 

Авторът припомня, че по-късно, когато ционистките конгреси вече за започнали да се провеждат редовно всяка година, воден от силното си желание да получи от турците правото върху Палестина, Херцел заявява публично, че ционисткото движение изразява своето възхищение и благодарност към султана въпреки опозицията на някои делегати.

Негов основен противник е Бернард Лазар – френски интелектуалец от еврейски произход, левичар, известен журналист и литературен критик, активен по време на Аферата „Дрейфус” и поддръжник на арменската кауза. Той дотолкова е възмутен от действията на Херцел, че напуска Ционисткия комитет и цялото движение през 1899 г. Лазар публикува отворено писмо до него, в което пита: „Как може онези, които твърдят, че представляват древен народ, чиято история е написана с кръв, да подават ръка на убийци и нито един делегат на Ционисткия конгрес да не се обяви против това?”

Статията завършва с препратка към политиката на вече реализираната мечта на Херцел – държавата Израел. Авторът посочва, че извършеното от ранния ционистки лидер е само една илюстрация на честия сблъсък между политическите цели и моралните принципи. Самият Херцел предпочита да пренебрегне хуманитарния въпрос и да обслужи турските власти за сметка на идеала за еврейската държава. Професор Елбойм-Дрор не крие, че Израел многократно е изправян пред подобни трагични дилеми. Това личи от неговата отдавнашна позиция да не признава официално арменския геноцид, както и от други решения напоследък, които са отражение на сблъсъка между хуманитарните ценности и политическите съображения.

Източник: https://medium.com/@thepalestineproject/how-herzl-sold-out-the-armenians-f50d1d5b615f