Къде е позицията на духовните водачи на арабския свят по отношение на трагедията със сирийските бежанци?

Анализи и коментари

Защо религиозни лидери като Кардауи, Арифи, Ауда и Арур мълчат по темата за трагедията на сирийските бежанци и не изискват от заливните държави да ги приемат на територията си, запазвайки религиозната им принадлежност и следователно честта на жените им? Не трябва ли ние, арабите, да сме първи, а не европейците „кръстоносци”?

Печат

В последните няколко дни се изливат реки от мастило и сълзи, оплакващи трагедията на сирийските бежанци. Те тръгват по море и се товарят на хладилни камиони, в търсене на оцеляване – не на достоен живот – в резултат на това, че множество вътрешни и външни сили, с добри или лоши намерения, са се обединили в посока на разрушаването на страната им, убивайки по пътя си стотици хиляди души. 

Най-големият парадокс е, че арабските страни и в частност тези от Залива, вдигнаха много шум чрез мощните си телевизионни и медийни империи около подкрепата, която оказват на сирийския народ за освобождаването му от тиранина, за стабилността и просперитета, които му предоставят, и за милионите долари, похарчени за въоръжаването на съпротивата. Именно тези държави не приеха нито един сирийски бежанец, затвориха границите си и погледнаха встрани.

Бедни, мизерстващи и потънали в дългове арабски страни като Йордания, Ливан и Египет посрещнаха стотици хиляди, а в някои случаи и милиони бежанци и въпреки че не разполагат с достатъчно вода за да напоят и собствените си деца, отвориха сърцата си и съчувстваха на мъката на бягащите от ужаса на войната. Междувременно арабските страни, които притежават стотици милиарди долари, не искат и да чуят за проблема – позиция, която напълно си противоречи с моралните ценности на арабите и мюсюлманите.

Европейците посрещат и помагат на стотици хиляди бежанци, отварят за тях училищата и университетите си, предоставят им възможности за работа, а след броени години и за постоянно пребиваване и гражданство, като междувременно им помагат да се адаптират към новите си общности, под сигурната защита на закона.

Германският канцлер Ангела Меркел ежегодно осигурява убежище на над 50 000 бежанци. Броят на сирийците сред тях вече е около 350 000 души. Тя гарантира, че няма да върне нито един бежанец, тъй като това би противоречало на правосъдието и човешките ценности, в които вярва. Затова и вътрешният министър Томас де Майзер поиска промени в Конституцията, за да може да се окаже помощ на бежанците по-бързо с по-малко бюрокрация, както и за да може да се противостои на всеки опит за злоупотреби с тях. По същото време някой се появи по „ислямските“ канали и обясни, че г-жа Меркел е лидер на християнска партия и че се страхува да не би тези сирийски бежанци да бъдат подложени на християнизация.

Благодарим за тези чувства, но бихме искали да му зададем един конкретен въпрос: защо неговата страна не запази вярата на тези хора и не отвори вратите си за тях, за да не търсят подслон и убежище в Германия, Великобритания, Франция или Австрия?

Всеки, който е посетил бежанския лагер Ал-Заатари в Йордания, в началото на кризата с големите вълни от бягащи от смъртта сирийци, е чувал ужасяващите истории за стари, богати вълци, които обикалят около лагера, придружавани от брокери на човешка плът, за да купуват непълнолетни момичета с цел забавление, прикрито под фалшиви религиозни одежди. Съществуват десетки доклади и документални филми, които потвърждават това, което казваме.

Превърнаха сирийските жени в робини, докато техните правителства наливат масло в огъня на кризата – не за да помогнат на сирийския народ, както твърдят – а за да отмъстят на сирийския президент, който ги е нарече „подобие на мъже“, заради тяхната небрежност в допускането на чуждестранните проекти за господство над региона. Беше доказано с факти, че те са ключов играч в улесняването на тези действия и че са замесени в разкъсването на нацията и разделянето ѝ въз основа вероизповедание, под различни предлози и схеми.

След като видяхме по всички медии труповете на деца и техните майки, изхвърляни по бреговете от морските вълни, и разлагащите се останки в хладилните камиони, очаквахме реакция от великите духовни шейхове. Очаквахме да чуем или да прочетем фетви, задължаващи държавите, в които пребивават, да приемат тези бежанци и да се погрижат за тях, да съчувстват на тяхното страдание, както направиха, когато същите въстанаха срещу режима. Тогава шейховете призоваваха за джихад в името на спасението им. Сега обаче мълчат гробовно. Защо не призовават Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт да спасят тези хора? Нима не са мюсюлмани като тях?

Германските „неверници“ организират демонстрации срещу расизма и настояват правителствата им да приемат сирийските бежанци без ограничения. Видяхме и как футболните фенове по трибуните размахват плакати с подобни лозунги на подкрепа. А защо нашите шейхове на правят същото (или поне четвърт от него), за да се противопоставят на безчовечните ни управници?

„Неверническият“ Запад предоставя образование и медицински грижи за тези мюсюлмани „терористи“, а богатите арабски страни и по-специално тези от Залива, дори след десетки години на пребиваване там, не им предоставят такива услуги и ги делят от местните. Как можем да очакваме от тях да посрещнат бежанците?

И още: не само, че не искат да приемат бежанците на териториите си, а и се месят в техните държави. Изпращат оръжия, финансират разрухата, засяват семената на междуверския раздор, за да умножат убийствата и гоненията. Ако искате да помогнете на бежанците, молим Ви, спрете със злините срещу тях и не се месете в делата им. Който иска да помогне на сирийците вътре в страната, не може да ги отритва извън нея. Поправете ни, ако грешим.

Четири месеца след началото на кризата в Йемен и саудитската военна намеса там, можем да се обзаложим, че тя ще се проточи до пет, шест, а може би и до десет години – както става в Сирия. В Йемен обаче, блокадата, наложена от оглавяваната от Саудитска Арабия коалиция, по море, суша и въздух е много по-жестока  от тази в Сирия – сирийците поне могат да избягат към Ливан, Йордания, Ирак и Европа. А накъде да тръгнат бежанците от Йемен? Какво ще стане с тях, ако разбият блокадата и милиони хора нахлуят в съседна Саудитска Арабия? Ще бъдат ли посрещнати топло, както в Ливан, Йордания и Европа, или ще ги приветстват с куршуми? Просто питаме, знаем, че няма да получим отговор, а само обиди и злоупотреби, както обикновено.

След края на войната в Кувейт през 1991 г., някои иракчани сгрешиха и потърсиха убежище в Саудитска Арабия. Сред тях имаше и войници с техните семейства. Какво стана с тези хора? Настаниха ги в лагера Рафха насред пустинята, при засилени мерки за сигурност, и им беше забранено да напускат лагера в продължение на повече от пет години. Саудитските власти платиха стотици милиони долари на организациите към ООН, ангажирани с бежанските въпроси, за да изтеглят бежанците към европейските страни като Швеция и Норвегия, а също и към Канада. Не позволиха на нито един от тях да остане в кралството, предизвиквайки отчаяните хора да се върнат в Ирак по време на управлението на Саддам Хусейн, въпреки че повечето от тях бяха шиити, разбунтували се срещу президента – съюзници на Саудитска Арабия. В същото време тя прие на териториите си половин милион американски войници, пристигнали, за да изгонят Саддам от Кувейт със сила, и впоследствие да унищожат Ирак. Именно в това се крие разликата между нас и европейските кръстоносци.

Преди години бях поканен да изнеса няколко лекции в Канада. Една от тях беше в столицата Отава. Изненадах се от големия брой присъстващи „кувейтчани“ и когато ги попитах за причината да дойдат, те ми отговориха, че всъщност са от „бедуните“ (лица без националност – бел.прев.). Избягали в Канада и получили гражданство, но все още гледат на себе си като на кувейтчани и изпитват носталгия към страната, която считат за своя родина.

От нас, като араби, идват най-грозните примери за расизъм – не от европейците. Защото европеецът съчувства на сирийския бежанец, който е пролазил като мишка в живота му, носи децата си на рамене и е претърпял цялата мъка и унижение. Европеецът не го пита дали е сунит, шиит, исмаилит, алевит, дали е мюсюлманин, или християнин, защото ще се отнесе към него единствено като към човек, нуждаещ се от помощ. 

По-голямата част от сирийските бежанци в Европа са сунити. Къде тогава са тези уважавани шейхове, които само ги оплакват, твърдейки, че войната е на сектантска основа. Ако режимът е виновен за кризата и мъките на тези хора, защо не се притекат на помощ? А къде е сирийската опозиция? Защо не съчувства и не говори за това, как спонсорите ѝ не допускат бежанци в страните си? 

След изразяването на всички тези различни позиции, които олицетворяват двойни стандарти и лицемерие, някои все още се питат защо мюсюлманските младежи се присъединяват към „Ислямска държава“, „Ал-Каида“ и др., и взривяват себе си по различни места.

За да разберете отговора, моля прочетете статията отначало.

 

Източник: http://www.raialyoum.com